Тригери на Шмит


Категория на документа: Други


фиг. 12

Ако към неинвертиращия вход се свърже резисторен делител, така както е показано на фиг. 12 компараторът работи като детектор на ниво.
В случаите, когато единият от резисторите се замени с първичен преобразувател на физическа величина (датчик), се получава схема на детектор на ниво за конкретна физическа величина. В качеството на пример на фиг. 13 е показана схема на детектор на светлинен поток.

фиг.13

В тази схема при неосветен фотодиод, напрежението на изхода е ниско и съответства на нивото на логическа нула. След като фотодиода ФД се освети, през него протича ток, който създава пад върху резистора R3. Този пад е по-голям от праговото напрежение Uпр, което се определя от напрежението на стабилизация Uz на ценеровия диод ЦД , в резултат на което компараторът се превключва и на изхода на схемата се получава висок потенциал.

Прозоречен детектор(двупрагов дискриминатор)
Еднопраговите компаратори могат да се използват в схема, чрез която се индицират моментите в които входният сигнал излиза от границите на допустима зона, фиксирана от две опорни напрежения Uоп1 и Uоп2 (фиг. 14).

фиг. 14

Опорните напрежения се получават от резисторния делител R1, R2, R3.
Входният сигнал се .подава едновременно и на двата компаратора К1 и К2 , които са включени инверсно, т.е на компаратора К1 входния сигнал се подава на инвертиращия му вход, а на вторият компаратор К2 - на неинвертиращия му вход. На изхода на първия компаратор К1 се получава логическа единица всеки път когато входният сигнал е по малък от опорното напрежение

Uоп1 = Е , (11)

а на изхода на втория компаратор К2 се получава логическа единица, когато входния сигнал е по-голям от опорното напрежение

Uоп1 = Е . (12)

Формировател на правоъгълни импулси
Благодарение на специфичната си предавателна характеристика всеки един двупрагов компаратор може да се използва за формиране на правоъгълни импулси от сигнали с произволна форма. Основно изискване за тези аналогови сигнали е амплитудата им да е по голяма от праговите напрежения и да имат максимуми и минимуми (фиг. 15).

фиг. 15

Честотата на формираните импулси се определя от честотата на входните импулси, продължителността им е равна на разликата от моментите (t1 и t2) в които входното .напрежение пресича праговите напрежения Uпр1 и Uпр2, а амплитудата им се определя от стойностите на захранващите напрежения + Е и - Е.

Схеми за получаване на закъснения

фиг. 16

На фиг. 16 е показана схема за закъснение при която входният импулс се подава на инвертиращия вход на компаратора с хистерезис през интегрираща верига, благодарение на което фронтовете на изходният импулс се формират с определено закъснение.
Ако входният импулс се подава през интегриращи вериги с различни времеконстанти (фиг.17), закъсненията на двата фронта са с различна продължителност.

фиг.17

Тригер на Шмит
На фиг.18 е дадена схема на тригер с емитерна връзка, която често се нарича тригер на Шмит, тъй като конфигурацията й е аналогична на тази на ламповия тригер, изобретен от Шмит през 1939 г.

фиг.18

Първоначалното състояние на тригера е следното: когато входното напрежение е нула, транзисторът Т1 е запушен, съпротивлението му е много голямо, следователно потенциалът в колектора му е висок и през делителя R-Rв поддържа Т2 наситен, Uизх=0.
На базата на Т1 се подава сигнал с произволна форма. Амплитудата на сигнала постепенно нараства (фиг. 19).

фиг. 19

При повишаване на Uвх се стига до момент Uвх=ε, когато Т1 се отпушва, съпротивлението му намалява, потенциалът в колектора му започва да спада и Т2 излиза от насищане. Двата транзистора навлизат в активен режим. Развива се лавинообразен процес същността, на който се състои в следното:
- от схемата се вижда, че през транзистора Т2 протичат два тока:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тригери на Шмит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.