Управление, комуникации и лидерство в организациите


Категория на документа: Други



Крайният извод на някои изследователи е,че търсенето на една единствена дефиниция на комуникацията е безполезно занятие поради функционалната многозначност на самото явление и оттук поради множеството негови конкретни проявления в различните случаи.

Комуникацията в обществото е 'културна форма на общуването',а спецификата и се изразява в 'обмяна на информация между хората чрез знаци и символи,при което информацията се предава целенасочено и се приема избирателно,а самото взаимодействие се осъществява в съответствие с определени правила и норми'.Общуването включва междуличностните контакти,отношения и взаимовлияния между хората,но също и 'развитите средства за културна комуникация'.Човешката комуникация е това,което се прави от хората. Сама за себе си,без хората,тя не съществува.В съобщенията няма друго съдържание освен това,което хората са вложили в него.Хората контактуват помежду си и с помощта на символи,като използват за това различни видове знаци.Тези знаци, накратко,разделяме на три класа:

-знаци-икони,свързани с означения обект чрез формалното сходство или аналогията

-знаци-индекси

-знаци-символи

Разновидност на социалната комуникация или на комуникацията в обществото е масовата комуникация.Разликата между междуличностната комуникация и масовата комуникация е многократно увеличеният брой на получателите при масовата комуникация

Процесът на информиране има 4 етапа:
- привличане на вниманието;
- приемане на съобщението;
- постигане на желаната интерпретация;
- запомняне на съобщението с цел по-късна употреба.

Характерни черти:
- комуникацията е постоянна
- комуникацията е субективна
- комуникацията се заучава
- комуникацията изисква реципрочност
- комуникацията е договаряне
- комуникацията има няколко равнища
- комуникацията е невъзможна без технически средства
- комуникацията е самоотразяване

Елементите на комуникацията представляват нейните съставни части:
- кодиране на информация
- предаване на информация
- декодиране на информация
- използване на информация

Основна част от управлението във всяка организация екоординирането на нейните дейности и насочването на усилията на членовете към постигане на целите й.Този процес включва способността да бъдеш лидер.Лидерството е неизменна част от ефективното управление.Всеки мениджър трябва да е лидер,но не всеки лидер е мениджър.Лидерството се проявява в междуличностните ни отношения.То се свързва с постигането на цели така,че последователите да ги възприемат като свои собствени.Управлението засяга хората като изпълняващи определени функции,контролирайки взаимодействието помежду им.Ефективното управление е невъзможно без лидерство.

Съвременната интерпретация на лидерството (ръководството) включва стимулирането на лидера на неговото мислене в организацията в смисъл той да гледа на нея не единствено в контекста на собствения си интерес а по широко и по далече.
По принцип лидерите гледат различно на успеха на организацията си и в същото време те оказват влияние върху другите хора, когато е необходимо да бъде извършена съответната промяна

Лидерът е активен,общителен и подчертано заинтересован от осъществяването на груповите цели и интереси.Никога не остава равнодушен към общите проблеми и открито и неуморно демонстрира усилията си за тяхното решаване.Винаги е активна страна в общуването и винаги предлага идеи.Но също и умее да изслушва и никога не пренебрегва идеите и предложенията на колегите сивъв връзка с решаването на всеки конкретен проблем.Лидерът се грижи всеки член на екипа или отдела да взема пълноценно участие както в обсъждането на задачите,така и в действията по тяхното решаване.Той не винаги е най-компетентния в екипа,но благодарение на организаторския си талант успява да подпомогнеизработването на най-компетентните решения в него

Няма все още едно, споделяно от всички, определение на лидерството (или ръководството).Ето и няколко дефиниции за лидерството:
* Лидерството е индивидуално поведение, което управлява дейността на групата, за да бъде постигната една споделена от всички цел.
* Лидерството е междуличностно въздействие или влияние, което се осъществява в определена ситуация чрез комуникацията и което е насочено към постигането на специфична цел (или цели).
* Лидерството е изкуството да накараш другите хора да искат да направят това което самият ти си убеден че следва да бъде направено.

Лидерите правят нещата различни,защото те сами по себе си са различни. Задачата на лидера е да влияе и да вдъхновява хората,които очакват напътствия и подкрепа от негова страна.Това,което разделя,разграничава лидерите от масите не е техният пол,възраст или занимание.Не е и тяхното равнище на образование, колко пари печелят,откъде са или кого познават.Това,което разделя истинските лидери от останалите хора е осъзнаването и загрижеността отностно нуждите на другите.

Изучаването на лидерството от социологическата наука,а и от психологията се осъществява вече повече от 60год.Личността,физическите особености,нагласите,поведението и други фактори са изучавани от различни учени като една база,на основата на която се изгражда успеха на потенциалния лидер.Изследователите изхождат отначало от позицията,че личностните характеристики са напълно достатъчни,за да бъдат идентифицирани отделните лидери,а и за да бъде намерено обяснение на разлияните им постижения.Изследователи от САЩ са се надявали да установят как индивидуалните особености се свързват с ефективността на работата на ръководителя.По време на тези изследвания се утвърждава и т.нар.концепция за 'родения водач'.Според тази концепция лидерите притежават естествени качества,които ги отличават от други хора.С други думи височината,външността,личностните характеристики,интелигентността,расата,полът и други личностни особености се използват за да бъдат обяснени и появата на съответния лидер и постигането на ефекта от неговата дейност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление, комуникации и лидерство в организациите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.