Управление, комуникации и лидерство в организациите


Категория на документа: Други


Уменията,които притежават лидерите от своя страна се оказват предварителни индикатори за тяхната ефективност по отношение на управленските им действия.Те зависят също и от организационното равнище,но във всички случаи са свързани и с комуникационните способности на лидерите и най-вече по отношение на установяването на непосредствени междуличностни контакти.

Съществуват няколко различни теории за лидерството като ситуационната теория например.Тази теория подчертава,че лидерите е възможно да не притежават необходимата власт,а и свободата да вземат управленски решения.Възможно е дори те да не притежават и необходимите технически умения и опит;може да се случи лидерите да бъдат и съвършенно нови лица за подчинените около тях;друга вероятност е факта,че ръководителите в даден момент могат да се изправят лице в лице с необичайни фактори,които затрудняват или улесняват управленските им действия.Това са ситуации,често срещани в практиката на управленската дейност.Въпросът,който възниква в подобен казус е лицата,които наричаме лидери,по различен начин ли се държат при възникването на необичайни обстоятелства за разлика от поведението им при едно 'нормално обкръжение'?Така наречените ситуационни теории се опитват да открият характеристиките на ситуацията,които въздействат върху поведението на лидерите и на тази основа да установят различните реакции на различните лидери в различните случаи.

Теория "път-цел" Робърт Хаус - стабилното допадане между лидера и ситуацията може да бъде достигнато чрез нагаждане на ситуацията към лидера, така и обратното. Необходимия тип лидерство е в тясна зависимост от ситуацията.
Теория на жизнения цикъл - Хърш и Бланшард - с нарастване зрелостта на последователя, трябва да намалява поведението, насочено към задачите

Теории на характерните черти - повлияна от теорията за "Великия човек", Ралф Стогдил - лидерът от средна величина превъзхожда средния човек в неговата група по отношение на интелект, знания, социално-икономически статус, сигурност при изпълнение на отговорни дейности.
В изследванията на характерните черти се доказва, че ефективното използване на ръководните способности се определя от особеностите на ситуацията. Едно от най-важните открития е, че интелектът на лидера трябва да е по-висок, но близък до подчинения, иначе чувствителната разлика може да направи връзката неефективна.

От началото на 20-ти век в глобален мащаб броят на жените които заемат позициите на лидер повече или по малко, но непрекъснато нараства. Разбира се, за целия този период наблюдаваме и обратни тенденции - има страни където правата на жените се погазват или най малкото драстично се нарушават или изцяло отменят. Проведени са изследвания - ЕСИ резултатите от които показват че жените тук желаят да работят като ръководители, като лидери. Интересен е фактът при това че колегите им в управителните съвети на различните организации определено се чувстват по комфортно когато работят с жени. Изглежда този факт прави впечатление специално на американските социолози защото по принцип е изключение в американските ръководни среди жените да осъществяват успешна кариера. Не случайно в Американското общество по темата за кариерата на жената в бизнеса повече или по малко става дума за дискриминация по отношение на жените. Можем да направим един извод че независимо от социално икономическите политическите и технологичните промени изобщо в света жените все още срещат големи трудности по отношение на постигането на равни възможности едновременно с мъжете.

Жените - лидери по принцип се справят много по добре от мъжете лидери по отношение на задачите за организиране на съответните работни екипи. Освен това и като комуникатори, посредници жените също се представят по добре от мъжете не бива да забравяме обаче че тези качества на жената лидер е възможно да не се проявяват в всички организации. По отношение на мотивацията на жените лидери следва да знаем че и двата пола в организационната среда притежават еднакви мотивационни стимули. И двата пола по един и същ начин са склонни да поемат рискове, самоуверение са и притежават еднакви качества и способности които обикновено се свързват с ролята и личността на лидера в организацията. Когато и двата пола достигнат съответната лидерска позиция отделните им представители осъществяват еднакво поведение.

Извод,който можем да си направим от всичко написано,е че една организация с цялата си структура не може да бъде достойна за конкуренция без нейният ръководител(лидер,мениджър) ,който стои начело на тази организация.Той управлява по най-добрия начин,посредством всички функции на управленския процес (планиране,организиране,мотивиране и контролиране),всички роли,които изпълнява (междуличностни,информационни и др.),и всички комуникационни средства,помагащи му в общуването в и извън организацията.

Използвана литература:
Братанов,П.Комуникация и управление,Симолини-94
Братанов,П.Лекции по Организационно поведение
Литература от Интернет
??

??

??

??

9





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление, комуникации и лидерство в организациите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.