Управление на кризи


Категория на документа: Други


НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
ФАКУЛТЕТ "ОБЩОВОЙСКОВИ"

КАТЕДРА
Национална и регионална сигурност

УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ

Тема
Същност и класификация на кризите

Възложител:
Полковник доц. д-р инж. Димитър Христов Димитров

Разработил:
Георги Маринов Иванов Фак. № 11357115

Съдържание
Въведение........................................................................ 3
Понятието криза................................................................ 5
Определения за криза.......................................................... 6
* Кризата от гледна точка на социалната психология ..............6
* Кризата от гледна точка на комуникацията ..................... 7
* Кризата от социологична гледна точка ........................... 7
* Военно - политическите аспекти на кризата...................... 7
* Икономическите кризи ................................................ 7
Заключение...................................................................... 9
Използвана литература...................................................... 10

С глобализирането на света и навлизането на човечеството в 21 век, актуален и належащ става въпроса за кризата във всичките и форми. Тя намира изражение в политическите, икономическите и социални аспекти на функциониранерането на отделните обществени системи, под формата на заплаха за сигурността на големи групи хора или отделни членове на обществото. Като резултат се пораждат специфични обществени отношения с характер на кризи от различен характер , които се развиват в сложна, изключително динамична и чувствителна комуникационна среда. Техния спектър е много широк и образува множество от личностни, междуличностни и междуобщностни и дори цивилизационни противоречия и конфликти, разрешаването на които преминава през критични и кризистни явления. Това е естествено следствие от същността на кризата като явление - съдържа заплаха за живота, здравето, имуществото и статута както на хората, така и на социалните системи, т.е. тя е източник на несигурност. Основните характеристики на кризата - неочакваност, заплаха, липса на време за вземане на обосновани управленски решения и необходимост от значителни ресурси за нейното овладяване, я определят като предизвикателство пред органите за управление на която и да е обществена система. Изключително динамичната среда, в която се осъществява управленската дейност при възникване на кризистни ситуации поставят специфични изисквания към организацията на дейността на обществените системи, свързани преди всичко с изграждането на достатъчно динамична и гъвкава система за управление при кризи, ефективна предварителна подготовка за действие и формиране на способности за наблюдение за рисковите фактори за развитие на различни по характер конфликти и кризи.

Но нека започнем от "основата" на тази спираща дъха дума - криза. Още в дълбока древност развитието на човечеството е било съпътствано от множество необичайни и внезапно възникващи събития, които предизвикват страх и са източник на заплаха за основните ценности на хората като живот, здраве , собственост, социален статус и благополучие. Тези събития се отличават от всички останали с това, че надхвърлят границите на човешкото знание и възможности за въздействие върху тях, особено когато са следствие от природни явления и космически катаклизми. Размаха, неизбежността и разрушителната мощ на природните явления, които водят до възникване на катастрофални щети ги определят като значима заплаха за човешките общества, по отношение изграждането на сподобности за обладяване на последствията от тях. С еволюцията на човечеството и подледвалото неконтролирано развитие на производството и неравномерното разпределение на ограничените ресурси на планетата все по - често възникват събития, които са причинени от действия или бездействия на човека.

Всички катастрофи и аварии са уникални и на пръв поглед са вследствие от множество случайни събития. Тази теза е възможно да бъде въприета до толкова, до колкото са вероятно случайни взаймовръзките между грешките, незнанието, действията или бездействията на хората. Често в такива кризистни ситуации се противопоставят позиции и политики от една страна на малък брой учени и отделни експерти, а от друга страна на политици и зайнтересования от запазване на статуктвото корпоративен бизнес. При такива ситуации общественото внимание по естествен начин се концентрира върху неразрешените проблеми и конфликти, като по - този начин обществото като цяло успява да се адаптира към нови заплахи за неговото съществуване. В този смисъл кризата не води само до деструктивни последствия, но е и носител на цивилизационен потенциал, даващ възможност за разрешаване или трансформиране на конфликтите в човешките обществени системи.

В различните направления на науката понятието ( криза ) се интерпретира по различен начин, в зависимост от това каква сфера от обществения живот е засегната от дестабилизиращи и каква е причината за тяхното възникване и развитие.

До наши дни кризита се свързва с нещо случващо се с човека или в човешките общества поради, че човека е естествен наблюдател и регистратор на времето, т.е. той е единствената връзка между минало, настояще и бъдеще. Няма сфера от обществения живот която да е защитена от настъпването на кризи - психологически, социални, икономически, кризи на личността, културни, политически, хуманитарни, военни и други. Кризистни събития се случват периодично и необратимо защото кризата е предпоставка, атрибут на еволюционното развитие на всичо свързано с човека и колкото по - високо е стабалото на същото това еволюционно развитие, толкова по - често хората и обществените системи ще изпадат в състояние на криза. Това е социален феномен който в същността си е комплекс от събития, явления и взаймовръзки, поради което дефинирането му изисква интердисциплинарен подход. Необходимо е понятието " криза " да се разглежда в по - широк аспект, като се използват достиженията на природните и хуманитарни науки, за да се изведат същностните характеристики на социалните системи, носители на кризисните фактори. Необичайното, страшното и дълбоко разтърсващото, хората определят с понятието криза, като дефиниции за него намираме още в древността.

Гръцкия философ Хипократ разглежда кризата само в ограничената рамка на човешкия организъм. Той дифинира кризата като състояние на човешкия организъм, което е в следствие от болест.

Понятието " криза " се е използвало първоначално в областта на международните отношения за означаване на възникването и развитието на конфликти, характеризиращи се с внезапност и заплаха за основни обществени ценности ( независимост, свобода и т.н. ) , предизвикани от военни действия на някакъв противник. С глобализирането на рисковете и заплахите за съществуването на човечеството и след отпадане на световната заплаха, поддържана в хода на " Студената война " , в края на 20 и началото на 21 век, термина криза започва да се използва в по - широк смисъл. Съвременните изследователи го свързват със специфични обществени състояния предизвикани от природни явления, големи катастрофи, социални катаклизми и дори дълбоки политически противоречия. С това същността на понятието се разширява значително като в неговите характеристики вече се влага и елемент на неопределеност, което изключително много затруднява определението на кризата като явление, свързано със специфични обществени отношения.

Съществуват множество определения за криза, като всяко едно може да претендира за рационалност, но може би най - обшото се свързва с определението й като ситуация съдържаща заплаха. "Криза е ситуация, определена от изменението на външни или вътрешни фактори на средата и се определя от три характерни черти : заплаха за основни ценности на обществото, крайно ограничено време за разрешаване на ситуацията, високо ниво на неопределеност." Кризата от гледна точка на социалната психология се определя като връхна точка на възможно най - опасното и носещо определени рискове съчетание на обективни реални условия на живот и дейност, при които " хората са притиснати плътно от всички страни от заплахата както за живота си, така и за материалните и духовни ценности, които притежават." Кризата от гледна точка на комуникацията се определя като "критична точка, повратен момент за дадена организация, общество, система, организъм. Това е времето, когато всяка структура се поставя на изпитание и самото й съществуване по - нататък зависи от нейните способности и възможности за промяна и адаптация. Подхода, който се възприема е , че разглеждаме всяка организация като временна система, която съществува между две крайности. Едната е свързана с успеха, развитието, просперитета и бъдещето, а другата - с крах, фалит, неблагоприятен изход и смърт.
От социологична гледна точка кризата е " дискомфорт в начина на живот на дадена социална организация, предизвикан от неочаквана проблемна ситуация, за която липсва информация и се отразява деструктивно върху процесите на вземане на решение и върху целия комуникационен процес." Дискомфортът, на групово ниво, се проявява като стрес, страх, паника и дори насилие, а на личностно ниво - като психически смущения от рода на дисфункционалност, дезадаптация, дезинтеграция от механизмите на социална адаптация и сцепление.
От военно - политическите аспекти на кризата, я определя като " национална или международна ситуация със заплаха за жизнено - важните интереси на страната".
В икономиката като обща черта на икономическите кризи се извежда " ...недостига на ресурси за ефективното осъществяване на целевите функции на предприятията, корпорациите, стопанските комплекси, народното стопанство на страната или на света като цяло".

Под натиска на зачестилите през периода 2000 - 2005г. природни катаклизми в света като цяло, и конкретно в Европа и България, на 17 февруари 2005г. от 39 - то Народно събрание беше приет Закона за управление при кризи. В него кризата се определя като: " ...такава внезапна или очаквана промяна на установения начин на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, при която са нарушени или застрашени живота, здравето и имуществото на големи групи от хора, територията, околната среда, културните и материални ценности на страната" .

Критичният анализ на това определение показва, че то не предлага критерии за дефиниране параметрите на най - малко два аспекта от обществения живот - " установения начин на живот " и " големи групи от хора ". Извеждането на определение за криза безспорно изисква задълбочено изследване и е проблем както за правото, така и за всяка друга област на науката. Проблемът произтича от същността на кризата като явление, което засяга много широк аспект от жизненоважни за съществуването на човешките общества условия и взаимовръзки, като непременно се свързва и със заплахата за нарушаването на основни човешки ценности. Това от своя страна предполага извеждането на такава дефиниция, която да обслужва конкретна сфера от обществения живот. Появата на кризата е възможно само в средата на човека, разглеждан като психо - физическа система или в обществените системи и на пръв поглед има два възможни изхода - позитивен и негативен. Кризата може да възникне само в рамките на обществена система, като нейното проявление се състои в това, че извежда същата от състоянието й на относително равновесие. Колкото една система е по - голяма толкова по - трудно се връща в равновесното си положение, защото кризата засяга множество жизненоважни и трудновъзстановими нейни параметри и ресурси. Въпреки възможните отрицателни последици, настъпващи вследствие кризата, засегнатата система се изправя пред дилемата: или да преодолее кризата и да прекрати съществуването си, т.е. последствията от кризата са винаги положителни за еволюционното развитие на обществото.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на кризи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.