Управление на лихвения риск в банката


Категория на документа: Други



4. Пазарен риск - означава възможни загуби, непредвидени разходи при изменение на пазарните стойности на активите или пасивите, изменение в степента на тяхната ликвидност. На този род риск особено са подложени вложенията в ценни книжа.
5. Риск по формиране на депозитите (ресурсната база) - вероятността за увеличаване на разходите по привличане на ресурси в случай на изменение ситуацията на финансовия пазар. Депозитната политика на банката има за цел да обезпечи банковите ресурси в определено време по определена цена за осъществяване определени активни операции. Нейното осъществяване означава решаване на две противоположни задачи: стабилност на ресурсната база и минимизиране на разходите по нейното формиране.
6. Риск на структурата на капитала - загуби, свързани с нея, при положение, че активите и пасивите на банката не са съгласувани по срокове. Например, банките, влагащи много от средствата на клиентите в кредитни операции със срокове на погасяване, превишаващи сроковете на привлечените ресурси при изменение на ситуациите на пазара могат да доведат както до дополнителни разходи (в случай осъпяване на ресурсите), така и до банкрут и да предизвикат неплатежоспособност (критично състояние на пазара на ресурсите - масово изтегляне).
7. Риск на банковите злоупотреби - загуби, свързани с недостатъчната квалификация на банковия персонал, а също и с користни цели, които имат някои банкови служители.
8. Риск на небалансираните ликвидности - опасност от загуби в случай на неспособност на банката да покрие свои задължения по пасивите на баланса и потребности по активите. Проявява се в процеса на масово изтегляне на депозити от клиенти на банката (включващи масови изтегляния на средства от срочни спестявания на вложителите). При това следва да различават вътрешна и външна ликвидност.
В този смисъл, така както всяка банка е подложена на различни видове рискове, то съществува този актуален проблем за ефективното управление на рисковете с цел тяхното минимизиране.
1.1.2 Цели и задачи при управление на банковите рискове
Стратегията за управление на рисковете включва редица етапи:
1. откриване на факторите, увеличиващи и намаляващи конкретните видове риск при осъществяване на определените банкови операции;
2. анализиране проявата на факторите от гледна точка на силата на въздействие на риска;
3. оценка на конкретните видове риск;
4. установяване на оптималния размер на риска;
5. анализ на отделните операции от гледна точка съответствието им с равнището на приетия риск;
6. разработване на мероприятия по снижаване на риска.

Основни задачи при регулиране на риска се явяват поддържането на приемливи съотношения на приходите с показателите на безопасност и ликвидност в процеса при управление на активите и пасивите на банката, това е с цел минимизиране на банковите загуби. Ефективното управление равнището на риска е необходимо за да решат редица проблеми - от наблюдение (мониторинг) на риска до неговите стойностни оценки. Равнището на риска е свързано с различни събития, постоянно се променя поради динамичния характер на външното банково обкръжение. Това задължава банките регулярно да уточняват своето място на пазара, да дават оценка на риска при различни събития, да преразглеждат отношенията с клиентите и да оценяват качеството на собствените си активи и пасиви, следователно, да коригират своята политика в областта на управление на рисковете. Всяка банка е длъжна да работи за минимизиране на своите рискове. Това е необходимо за преодоляването им. Минимизацията на рисковете - това е борба за снижение на загубите. Всичко това предполага разработване от всяка банка на собствена стратегия за управление на риска, да се основава на политиката на приетите решения, така, че да може своевременно и последователно да използва всички възможности за развитие на банката и едновременно да удържа риска на приемливо и управляемо равнище.

Цели и задачи на стратегията при управление на риска в голяма степен се определят от постоянно изменящата се външна икономическа среда, в която се налага банката да работи. В основата на банковото управление на рисковете е необходимо да се наложат следните принципи:
прогнозиране възможните източници или ситуации, способни да водят до намаление, спад и тяхното количественно измерване;
финансиране на рисковете, икономическо стимулиране тяхното намаляване;
отговорност и задължение на ръководителите и сътрудниците, отчетлива политика и механизъм в управлението на рисковете;
координиран контрол на рисковете по всички подразделения и служби в банката и наблюдение за ефективност при процедурите на управление на рисковете;
предотвратяване (предупреждение) възникването на рисковете и тяхното минимизиране - заключителен, най-важен етап при процеса на управление на рисковете.
Банката трябва да съумее да избере такива рискове, които може правилно да оцени и които е способна ефективно да управлява. Решавайки да приеме определен риск, банката е длъжна да бъде готова да го управлява и обслужва. Необходимо е да бъде направена качествена оценка на съответстващите процеси. Като пример ще разгледам лихвения риск. По сфера на влияние той се явява вътрешен риск за банката, така както настъпващите изменения в лихвените проценти за дадена банка могат да бъдат отрицателни, а за други - положителни. Това зависи от провежданата от банката политика. Външните рискове за всички субекти носят отрицателни последствия. Лихвеният риск зависи от структурата на баланса на банката, без да се има пред вид че, инструментите, с помощта на които се осъществява управлението на лихвения риск, дават отражение на задбалансовите сметки, но и те оказват свое действие чрез статиите на балансовите сметки, затова лихвения риск се явява балансов риск. Този риск се явява регулиран (открит) комплексен риск. Той има изразен спекулативен характер, така както движението на лихвените проценти може да доведе както загуби, така и допълнителни приходи.
За да се представи това, е необходимо да се разгледа лихвения риск в системата на управление на банката.
1.2 Същност и място на управление на лихвeния риск в системата на управление на банката
В какво се изразява лихвения риск? При управление на лихвения риск е необходимо да се решат такива проблеми, като определяне причини и фактори на риска, определяне методите за оценка и методите за управление. Затова е необходимо да се формира ясна представа затова, какво място заема лихвения риск в системата на управление на банката. Създаване на опростен модел за управление на банката, включващ преизчисляване на основните рискове, на които се осъществява управлението, особенности при управлението им, различието им от другите рискове и тяхната роля и влияние на общия резултат в дейността.
Типични външни рискове. Те не се подават на нормална оценка и управление. Явяват се като особен, извънреден, индивидуален риск за всяка банка. Например, политическият риск в големите банки е съвършенно различен, отколкото в малките. Големите банки могат активно да се управлят въпреки , че за тях доходността не се явява главна цел. Или те се явяват за всички еднакво непредсказуеми, например конюнктурни и екологически. В такъв смисъл, е много сложно тези рискове да се отделят в отделна област за изследване. Тяхното влияние може да се оцени приблизително, ако това е необходимо, въвеждат този модел към другите модели на рискове, като остатъчен риск. Различните методи за оценка се влияят от вътрешните рискове. Това са кредитен, лихвен риск, риск от небалансирани ликвидности и валутен риск.
Кредитният риск възниква в отношенията между конкретни банки с конкретни клиенти. Причина за риска е неправилната оценка на кредитоспособността на клиента. Фактори на риска са неправилният размер на кредита, неправилната форма на отпускане на кредита, недостатъчно обезпечение и др. Размерът на риска зависи от осъществяваната от банката работа с клиенти. Съответно за тази работа са необходими данни за състоянието на клиента и в по-малка степен данни за самата банка. При кредитния риск винаги може да се изчисли размера на загубата. Така както е ясно, изпълнил ли е клиента договора или не, и в какъв обем. Освен това, за оценка на кредитния риск, банката не се интересува, какви средства дава на кредит. Среднонарастващата сума на всички кредитни рискове представлява общия кредитен риск. В такъв вид участвува в общия модел на управление на банковите рискове. Лихвеният риск е много противоположен на кредитния. Банката не уверена, ще върне ли кредитополучателя парите по кредита. Всички тези примери за рискове във финансовата дейност, възникващи между участниците в сделките. Обаче, ако другите банки предлагат по-ниски лихви по кредити, то на заемаполучаателите ще бъде неизгодно да продолжават да получават кредити от старата банка. В този случай резултатите на даден заемополучател ще бъдат по-лоши от другите аналогични, кредитирани в други банки. Също на резултатите влияят и изменението на обкръжаващата среда, в разлика от първия случай, когато на резултатите влияе изменението в самата система на банка - заемодател. Тогава за оценка на лихвения риск е необходимо да се има представа за обкръжаващата среда и за показателите в банката, на които тази среда въздействува.
Лихвеният риск характеризира общата структура на операциите в банката, така както е необходимо да се оцени влиянието на обкръжаващата среда върху всички системи в банката. При това конкретните отношения с всеки заемополучател и кредитор остават на втори план. Главни са агрегираните показатели.
Валутният риск е много аналогичен с лихвения. Всяко изменение на валутните курсове може да доведе към изменение до доходността от средствата, вложени в различни валути. Изменението във курсовете води до изменение на доходността. Единствената разлика е в това, че валутата се явява като безсрочен актив, без дата на погасяване. Инструмените на управление на валутния риск са много аналогични с инструментите на управление с лихвения риск.
Рискът на небалансираната ликвидност е свързан с недостига на парични средства в банките в конкретен момент от време. Ако този недостиг не е голям, в сравнение с всички банкови активи, то е възможно да се компенсира на паричния пазар. Ако има масова необходимост от влогове, а това се проявява като правило, само при финансови кризи, то на банката се налага да прибегне към нестандартни методи на регулиране. В този случай ще бъдат задействани специални мерки за антикризистно оздравяване. В случай на заемане на средства на паричния пазар за поддържане на ликвидността влиянието на крайния резултат ще се се определя чрез равнището на лихвените проценти на пазара. Но тогава за управление на риска на небалансираната ликвидност е необходимо да се ползва информация, подобна както при управление на лихвения риск.
Така се получават две групи рискове, при които има различни методи на управление. Тези рискове от частен характер, при които се оценяват конкретни отношения между банките и клиентите и комплексни рискове, които се изразяват чрез характеристика на работата на банката общо (таблица1.1). Дадената класификация показва най-добре и е удобна при разглеждане областите на действие и центровете на регулиране на рисковете, така че, в основата на делението е признака на въздействие върху резултата от дейността на банката.

Таблица 1.1
Деление на рисковете на комплексни и частни

Частни

Комплексни
- кредитен;
- операционен.
- лихвен;
- валутен;
- небалансирана ликвидност.
Существуват принципни различия между частните и комплексните рискове. Частните рискове възникват в началния момент на действие на операците Частните рискове завършват своето действие при приключване на конкретната операция. Например, кредитният риск възниква при сключване на кредитния договор. До този момент той не съществува. Комплексните рискове възникват в момента на образуване на банката и присъствуват през цялото време от нейната дейност. От това следва, че при комплексните рискове трябва да се прилагат дългосрочни методи на управление, тъй като тези рискове съществуват по всяко време и присъствуват непрекъснато във всички дейности на банката. За управление на комплексните рискове е необходимо да се анализира цялата дейност на банката по всички направления. Достъп към такава информация има само отделът за активно-пасивни операции и отделът за анализ на банката.

За управление на лихвения риск е необходимо да има обобщена информация за всички дейности на банката, свързани с влоговете и привлечените средства. Тази информация трябва да мине процеса на обработка на частните рискове, след което тя е източник за оценка на лихвения риск. Необходимо е да се отчита че върху банковата дейност влияят различни фактори: икономическата ситуация, конюнктурата на пазара, а също и така и обкръжаващата среда. Разглеждам дадените фактори по-подробно.

1.3 Фактори на лихвения риск



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на лихвения риск в банката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.