Управление на лихвения риск в банката


Категория на документа: Други


Като начало е необходимо да се определи изучаваната система, условията в които тя съществува, нейните елементи и връзката между тях, да се разгледат факторите, способстващи възникването на даден вид риск.
Лихвеният риск - опасност за получаване на неблагоприятен резултат, вследствие изменения лихвените проценти.
Опасност от получаване на неблагоприятен резултат за банката се изразява в получени загуби или неполучени приходи, или в намаление стойността на банката. Необходимо е да се знае, че приходите на банката не са независим показател. Те характеризират не само дейността на самата банка, но и общата пазарна ситуация. Например, в период на криза всички банки имат значително снижение на приходите, но това не означава, че те са работили по-лошо. В много банки е необходимо да се проведат оздравителни мероприятия. Натрупаните грешки в управлението на финансовите институции се проявяват в криза на пазара, в резултат на това е необходимо банките да преразгледат своята политика във вече обмислено направление. Това означава , че резултатът от банковата дейност е тясно свързън с общопазарната ситуация. На резултатите от дейността влияе както поведението на самата банка , така и обкръжаващата среда.
Така, разглеждаме системата, състояща се от банковите подсистеми и обкръжаващата среда. Обкръжаващата среда се приема като неуправляема подсистема, а банката като управляема.
Единствената причина на лихвения риск това са нестабилните лихвени проценти (по определение). Доколко лихвения риск - този риск при който доходите на банката могат да се окажат под негативното влияние на изменението на лихвените проценти и това може да донесе загуби за банката. Ако лихвите са постоянни или административно определяни, то тогва не би възникнала опасност от непредвидени загуби. Но размера на лихвения процент се определя по друг начин. Формулата на лихвения риск носи името "моделът на Фишер" и е в следния вид:
i= r + p (1.1)
където i-пазарен лихвен процент

r-реален лихвен процент

p-очакван темп на инфлация
Моделът на Фишер дава възможност да се определи бъдещото движение на темповете на инфлацията. При това трябва да се различават номиналния и реалния лихвен процент.
Номиналният лихвен процент = Очакваният, реален, безрисков лихвен процент + Очакваното равнище на инфлация + Рискова премия (риск от неспазване на срока, риск от непогасяване).
Реалният лихвен процент - това е такова равнище на лихвения процент, такъв, че да зантригува потребителя да спестява част от своите доходи.
Съответният финансов резултат на банката се формира от разликата между доходите от отпуснатите средствата и разходите по привлечените.
P = PA - CП = iA*A - iП*П , (1.2)

където P - приходи;

А - сума на активите;

П - сума на пасивите;

iA и iП - лихви по активите и пасивите съответно.
В този случай изменението на лихвите оказва влияние на финансовият резултат само в случай, ако лихвите по привлечени и отпуснати средства имат различно движение или когато активите и пасивите, са различни по сума, или всичко това едновременно.
Получава се, че факторите на лихвения риск са в основата на ценобразуването на ресурсите и тяхното количествено съотношение. Трябва да се вземе под внимание, че всички промени във формулата(1.2) се явяват като функция от времето, следователно, приходът също така е функция от времето.
Така както банката се интересува не само от самия приход, но и от запазването му във времето, то при управление на риска е необходимо да се оптимизира прихода като функция от времето (Р(t)).
По такъв начин, на всеки метод за управление на лихвения риск е необходимо да се направи оценка за влияние върху риска чрез следващите фактори: начин за установяване на лихвените проценти на вземанията и задълженията и съотношението между привлечените и отпуснатите средства с отчитане на времевия фактор.
Финансовият резултат може да се изрязява не само чрез приходите, но и с други показатели. В частност занапред в такова качество ще се разглежда стойността на банката, като финансова организация.
Дейността по управление на лихвения риск поражда необходимост банката да си постави конкретни задачи за получаване чистия доход във вид на процент и да измерва излагането на банката на лихвен риск. Затова се използват или метода на разрива (гап менеджмънт), или метод за анализ на времевата продължителност. Двата метода се допълват един друг, те се различават по отчитаните събития, влияещи на изменението на пазарните ситуации и по начина на измерване степента на риска.
Анализът на текущото равнище на лихвения риск, прогнозата за изменение структурата на активите и пасивите (преди всичко, по срокове за приключване на договорите) и прогнози за изменение на пазарните лихвени проценти служат като фундамент на стратегии и тактики при управление на лихвения риск, на основата на които се осъществява текущото управление на банковите ресурси. Разглеждаме подробно посочените методи и аспекти.
1.4 Методи за оценка равнището на лихвения риск
1.4.1 Гап мениджмънт
Активните и пасивните позиции на банките не могат напълно да бъдат приведени в съответствие, така както и бизнесът, в който са заети банките, често е с неопределена продължителност и различен вид. Не е приведено в съответствие и потенциално може да се увеличават приходите, но също може да се повиши риска от намалението им.

Така, един от главните показатели за позицията на банката по лихвения риск се оказва степента на небалансиранeто (несъгласувност) между активи и пасиви. Небалансираността се отнася към разликата във времето, през което лихвения процент може да се изменя по активите и пасивите. Такъв период на времето е предимно известен като дата за установяване на нова цена по сметктите на активите и пасивите. Ключов метод за измерване изложените на риск от изменение на лихвените процентиактиви и пасиви на банката е известен кат гап мениджмънт. Този метод се основава на оценката на влияние на лихвения процент върху приходите на банката.
Изразен в лева (долари) ГАП се изчислява по следния начин:
ГАП =АЧЛП - ПЧЛП , (1.3)
където АЧЛП - активи, чувствителни към изменение на лихвения процент;

ПЧЛП - пасиви, чувствителни към изменение на лихвения процент.
Ключовите моменти в метода анализ на разрива са следните: прогноза на тенденциите за изменение на лихвените проценти, определяне хоризонта на планиране, разделяне на активите и пасивите на банката на две категории: активи/пасиви, чувствителни към изменение на лихвените проценти, които се групират по срок на погасяване или до първата им преоценка, и активи/пасиви, нечувствителни към изменение на лихвения процент. Въвеждането на хоризонта на планиране се явява способ на отчитане на времевия фактор.
Определяне хоризонта при планиране на риска от изменението на лихвения процент е изходна точка на анализа на разрива. Така, възможната оценка на влияние от изменението на лихвения процент е в перспектива на едно тримесечие или само на един месец. При това е необходимо да се направи избор: или да се увеличива продължителността на разглеждания период и да се анализират подложените на риск от изменение на лихвения процент най голямия кръг от активи и пасиви, или стесняване на плановия, но без да надвишава точността на анализа. Ако измененията на лихвения процент на АЧЛП и ПЧЛП са еднакви, това може да бъде представено по следния начин
ЧЛД = (гап)*(I) (1.4)
където ЧЛД - очаквано изменение на чистия доход в проценти;

I - очаквано изменение на равнището на лихвения процент.

По този начин, изменението на чистия лихвен доход на банката зависи от изменението на равнището на лихвения процент и разрива ГАП-мениджмънт между активи и пасиви, чувствителни към изменение равнището на лихвения процент.
Чистият лихвен доход (ЧЛД)=Лихвеният доход - Лихвените разходи
На ЧЛД в този вид влияят: изменението в равнището на лихвения процент, нормата на дохода на банката и величината на лихвения доход на банката. Плаващите лихвени проценти могат да увеличат, намалят или да оставят без изменение дохода на банката. Изменението зависи от: структурата на кредитния портфейл на банката, чувствителността на активите и пасивите на банката и величината ГАП.(5)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на лихвения риск в банката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.