Управление на лихвения риск в банката


Категория на документа: Други


Лихвеният марж - това е разликата между получените лихви и изплатените лихви. Спредът е понятие, близко по значение към понятието лихвен марж. Спред се разбира като разлика между средните лихвени ставки по активите и по пасивите. Този метод широко се използвува в чуждестранната практика. Чистият лихвен марж се изчислява по формулата:
Чист лихвен марж=((Чистият лихвен доход)/Активите) *100% = =((Лихвеният доход-Лихвените разходи)/Активите)*100%
Коефициент ЧЛМ (или спред-метод) позволява да се оцени ефективността на банковата политика в областта на управление на лихвения риск. А дадената политика е необходимо да стабилизира, а затова систематически нараства банковия лихвен марж.
1.4.2 Анализ на времевата продължителност на портфейла
Наред с гап мениджмънта, който съсредоточава вниманието върху възможното изменение на чистия доход в лихви за определения промеждутък от време, за оценка и минимизиране на лихвения риск, във финансовия анализ широко се използва метода за анализ на продължителността (дюрация), който отчита срока за движение на паричните средства, позволява да се оцени изменението на пазарните стойности на активите и пасивите на банката, чувствителни към изменение на лихвените процинти, в зависимост от изменение на базовите лихвени проценти.
Дюрацията - представлява претеглен по текущи стойности срок на погасяване, отчитащ времевия график на всички постъпления по активите (например, поток на очакваните от банката плащания по заеми и ценни книги) и по пасивите (например, поток лихвени плащания, изплатени от банката по съхраняваните депозити). В действителност се измерва средно време, необходимо за попълване на инвестиционните средства. Изравнявайки средните срокове за погасяване на активите и пасивите, банката може да балансира средния срок на очакваните постъпления и плащания, даже ако изменението на лихвите за активите и пасивите не е еднакво по величина и направление.
Разглеждам един от възможните варианти от дадения метод. Предполагам, че е зададен времеви график на всички входящи (изходящи) парични потоци СFt, където t означава съответствуващия ден и се променя от 1 до Т (1
PV = , (1.5)

където СFt - даден паричен поток на ден t;
t - ден, в който се изчислява паричния поток;
Rt - ставка за дисконтиране на входящите (изходящите) плащания в ден t.
Като ставка за дисконтиране обикновено се взема доходността на ликвиден финансов инструмент. Така, до начало на финансова криза като ставка за пласиране на лева и валута може да се вземе доходността, съответстваща на сроковете за погасяване, а като ставка на привлечения ресурс - доходността на полиците на водещите банки.
Изчислявайки текущата стойност на входящите PVА и изходящите парични потоци PVП, можем да определим текущата стойост банковия портфейл PV като разлика PVА и PVП. Отбелязваме, че тук и за бъдещите ниски индекси на А и П съответстват входящи потоци (връщане на пласираните средства) и изходящите (изпълнени задължения на банката) плащания.
По-късно, след изчисляване по формула (1.5) на текущите стойности на входящи (изходящи) парични потоци в планирания перид Т (1
PV = , (1.6)

където PV - текуща стойност на входящите потоци (изходящите) плащания,

определена по формулата (1.5);
СFt - входящи (изходящи) парични потоци в деня t;
t - ден, на котйто се уреждат паричните потоци.
Рискът от изменение на текущите стойности на активите и пасивите, първо е свързан с риска от изменение на базовите лихвени проценти. Така, измененито на базовите лихви за привлечени/отпуснати и процента на дисконтиране RА за потока на входящите и RП потока на изходящите плащания водят до изменение на текущите стойности на входящите PVА и изходящите парични потоци PVП. При това изменение на RA и RП нарастването RA и RП, съответно води към изменение на текущите стойности на входящите/ изходящите парични потоци на нарастването на PVА и PVП. Тогава изменението на текущите стойности на портфейла на банката може да се определи по следния начин.

PV = (PV + PV) = [(PVA + PVA) - (PVП + PVП)] - [PVA - PVП], или PV = PVA - PVП (1.7)
И така, изменението процентите на дисконтиране на потока входящи и изходящи плащания на величината RA и RП води към изменене на текущите стойности на портфейла на банката (формула) (1.7)).
Определяме показател, който позволява да оценим величината на изменение на текущите стойности на паричните потоци в зависимост от изменението на лихвените проценти и самите те служат за измерване на лихвения риск. При малки изменения на лихвения процент такъв показател е дюрацията (среднопретеглен срок погасяване на потоците).
Дюрацията D се определя по формулата

D = , (1.8)

където CFt - входящи (изходящи) парични потоци в деня t;

t - ден, в който се изчисляват паричните потоци (1
R - ставка за дисконтиране входящите (изходящите) плащания;

PV - текуща стойност на потока входящи (изходящи) плащания.
Не е трудно да се провери, че дюрацията и текущата стойност на потока на плащанията е свързан в зависимостта:

, (1.9)

където R - е процент на дисконтиране.

От последното съотношение, с точност до безкрайно малки увеличения, следва, че

, (1.10)
Има относително изменение на текущите стойности на потока на входящи (изходящи) плащания приблизително равно на дюрацията на потока, умножена със знак минус по относителното изменение на процента за дисконтиране. Така дюрацията представлява сама по себе си еластичност на цената на финансовия инструмент (в дадения случай, текущата стойност на потока на плащанията) по лихвен процент (ставка на дисконтиране) и затова служи като мярка на риска при изменение цената на инструмента и изменение на лихвения процент. Например, ако за конкретния финансов инструмент дюрацията е равна на 2, то той е два пъти по-рисков (по отношение динамиката на равнището на цените), от колкото инструмент със среднопретеглен срок на погасяване равен на 1. Понятието дюрация е било въведено за първи път от американския икономист Маккоули и изпълнява важна роля в анализа на дългосрочните ценни книжа с фиксиран доход.
Изхождайки от съотношение (1.10), да определим чувствителността S на потоците от входящи (изходящи) плащания по формулата:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на лихвения риск в банката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.