Управление на риска


Категория на документа: Други


УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

1. Природа на риска

Рискът е едно обективно явление във всички сфери и слоеве на обществото, във всяка стопанска и обществена дейност и в стопанството на гражданите. В условията на пазарната икономика, проблемите на риска имат важно значение за почти всички структурни звена на икономиката, но те са особено важни и съществени за застрахователните дружества, защото последните са самофинансиращи се юридически лица, които имат като предмет на дейност покриването на рисковете чрез обезщетяване, възмездяване на възникналите вреди по отношение на застрахованите обекти. Съпътстващата тяхната дейност неопределеност съществува не само в застрахователната съвкупност, но и във външната среда и води до множество възможни резултати, които в повечето от случаите не могат да бъдат предварително предвидени, но се очакват с определена вероятност. Затова рискът е важно понятие при осъществяването на застраховането и презастраховането.

Думата (риск) е от италиански произход (risico), но в българския език е възприета френската дума "risque". В превод тя означава възможна опасност, несигурност, загуба, вземане на решение, резултатът на което не е известен, предприемане нещо с надежда за успех. Въз основа на това може да се дефинира понятието риск. Най-общо рискът се определя като "възможност за негативно отклонение от целите" или като "възможност за възникване на негативна разлика между целите и фактическите резултати" в определена ситуация при даден период. По отношение на отделните субекти рискът е възможност за възникване на определено събитие, което да причини вреда (загуба, неуспех, негативни, неизгодни резултати, отклонение от желаното състояние повреда, унищожение на имущество), или нараняване, нещастен случай, смърт на индивида или да се яви като средство за постигане на печалба. Той може да означава и потенциална загуба или вариации на потенциални загуби, както и неопределени косвени загуби, или непостигане на очакваните (прогнозираните) приходи, разходи, доходи или печалба. Рискът е нещо, което може да се случи, но може и да не стане. Той може да настъпи във всеки един момент и да причини неизвестни по размери вреди. В редица случаи обаче реализирането на риска е възможно да доведе и до позитивни, изгодни последици.

Понятието риск е равнозначно, сродно с понятието опасност. Последната съществува като потенциален причинител на вреди. Опасността е събитие с негативни, неприятни, неизгодни последици, което е възможно да настъпи в който и да е момент и да причини неизвестни, непредвидими по размери вреди на юридически и физически лица, но може и да не настъпи. Опасността може да бъде както обективна, така и субективна.

Рискът е свързан и с несигурността. Последната е лично осъзнато усещане за риска в определена ситуация и има както субективен, така и обективен характер. Тя се свежда до съмненията, които проявява едно лице по отношение на способност му да предвижда кои от всички възможни резултати ще настъпят. Несигурността е негативно оценявано събитие, което не може да се прецени от отделния субект и се отнася до бъдещето. Тя се поражда от недостатъчните знания (незнанието), от неопределената ситуация, от размера на възможните (потенциалните) вреди или изходи, от тяхното отражение върху икономическия статус на индивидите, от индивидуалността на хората, от природната, икономическата и обществената среда. Несигурността е напълно непозната, не съвсем определена, неизяснена, включваща елемент на изненада. Нещо е несигурно, ако не е дефинирано, ако не е ясно, точно и твърдо изразено; не е очертано по разбираем начин; остава неопределено по вид и форма; не сме сигурни за неговото настъпване. Несигурността е качество, приписано от хората за дадено явление, събитие или процес, защото все още не са установени закономерностите, по които то протича. С развитието на обществото и научно-техническите постижения на мястото на несигурните явления се установява все по-голяма сигурност и заедно с това се създават предпоставки за появата на нови рискове, непознати досега, които увеличават несигурността.

Рискът е свързан и същевременно се отличава от понятието неопределеност. Докато при риска е известна вероятността за възможния изход от събитието и когато се говори за риск, се казва, че "може би това ще стане, ако ...", т е. при едни или други условия, с едни или други резултати, то при неопределеността не се знае какво може да настъпи, кога може да настъпи, къде и как ще настъпи. .

С понятието риск са тясно свързани понятията щета и вреда. Докато рискът е само възможно негативно отклонение, потенциален причинител на щети и вреди, то щетата и вредата са действително (фактическо, ефективно) негативно отклонение. Всяка имуществена загуба е щета, която дори и при парично компенсиране и възстановяване от застрахователния фонд, реално е налице. Тя е реализиране на риска като една чиста възможност. Вредата също представлява неизбежна последица от реализирането на риска. Тя обаче включва претърпените не само имуществени, но и неимуществени (морални) загуби, както и пропуснатата полза, щом като е пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие.

Рискът може да има различни източници: природни сили, хора, животни, насекоми и пр. Той се проявява чрез множеството конкретни рискови случаи, които могат да се дължат на случайност, промяна и грешки.

Поначало рискът настъпва вследствие на действието на случайни фактори, които предизвикват колебания в неговото проявление и възникването на вреди или загуби, засягащи както съществуващото имущество, така и хората. Вредите и загубите, се причиняват от различни случайни фактори (природна и социална среда, пазара, субективния фактор и др.). Съществени и трудно предвидими са щетите и загубите, причинени от природната среда. Те възникват случайно по отношение на хората, но напълно закономерно по природните закони. Появата на някои от тях е внезапна и с кратко действие (пожар, земетресение, буря, ураган, градушка, гръмотевица, проливен дъжд, наводнение и др.), но причиняват значителни вреди. При други случаи неблагоприятното въздействие на случайните фактори е с постоянен характер (суша, мраз, растителни и животински вредители и др.). Без никаква закономерност случайно може да се сблъскат две леки коли или два кораба, застраховани дори при един и същи застраховател. Случайните явления или събития по начало са обективни и настъпват независимо от волята на човека. Невъзможно е да се предвиди дали дадена сграда ще бъде опожарена или унищожена от земетресение, или дали дадено лице ще стане неработоспособен или ще умре през дадена година. Но рисковете от природни стихии и злополуки могат да възникнат и поради неопитността на човека в борбата срещу тяхното настъпване или да бъдат намалени или предотвратени благодарение знанието на човека, неговия опит и интуиция, качеството на управлението и следователно, да имат субективен характер.

Втори рисков случай за появяването на рискова ситуация са промените, които се осъществяват в реалната действителност Те могат да настъпят в производството (в суровините, в продуктите, в техниката, в технологиите, които се използват), в законодателството (данъчния режим, държавното регулиране и надзор), в икономическата среда (в структурата и в процесите в икономиката, във валутните курсове, в лихвените проценти, в инфлацията и др.), в природната среда (в геоложки и метеорологически промени), в обществената среда (граждански размирици, въстания, стачки, локаути, преврати, нарастване на криминалните прояви и престъпността) и др. Тези промени не винаги могат да се предвидят и да се вземат предвид в момента на преценката на риска и те често водят до отклонения по брой, размер или стойност в сравнение с предполагаемите, предвидените или очакваните.

Третият конкретен рисков случай за появата на рискова ситуация са грешките, които се допускат при оценка на вероятното разпределение на загубите и щетите и при изпълнение на дадена дейност или упражняването на конкретна професия. Причините за грешки при оценката на риска могат да бъдат най-различни: използване на неподходящи начини, методи, средства, техники и подходи за оценка на риска, липса на потребната информация, недостатъчна или неточна информация, грешки от субективно естество и др. Професионални грешки се допускат при изпълнение на конкретната работа - от банкови служители, от нотариуси, от адвокати, от дипломирани експерт- счетоводители (одитори), от медицински персонал, от застрахователни брокери, от туроператори и пр. Те могат да се дължат на липса на необходимата квалификация, незнание, невнимание, виновно неизпълнение на служебни задължения, умишлени действия или обективни причини.

В действителност посочените три рискови случаи за възникването на рискови ситуации в практиката се преплитат в общото оценяване на риска. Затова прекият анализ на всеки рисков случай по принцип е възможен, но трудно осъществим практически, поради затруднения в събирането на потребната информация за всеки от тях при информационното осигуряване на управлението на риска.

Рискът може да се разгледа както по отношение на дадена стопанска единица, така и по отношение на застраховането. Рискът в стопанската единица е свързан с възможността да настъпи събитие, което да повреди или унищожи даден обект. Той е зависим не само от рисковете, за които застрахователят е поел отговорност да ги обезщети, но и с тези, които са извън отговорността на застрахователя - самоучастието на застрахования, незастрахованата част от съответния обект, както и от провежданите стопанско-защитни мероприятия.

Рискът в застраховането е възможност да настъпи (да се случи) събитие, което ще увреди застрахованите обекти (имуществото или живота, здравето, телесната цялост на застрахования). Той е свързан със застрахованите обекти и покритите рискове. Затова рискът в застраховането представлява потенциална възможност или евентуалност за настъпване на застрахователно събитие, което да предизвика вреда или нещастен случай по отношение на застрахованите обекти или за настъпването на състоянията, при които се извършват плащания от страна на застрахователя. Той е предпоставка за възникването на застрахователни отношения. Естеството на риска и степента на неговата вероятност определят обхвата, вида и границите на застрахователната закрила Без наличието на съответен риск застраховането става излишно, защото при това положение няма застрахователна потребност Съществуващите опасности и възможните нещастия поставят риска като основно понятие в застраховането. Неговото многообразие на проявление, честотата и тежината на настъпването му и невъзможността да бъде отстранен, налагат провеждането на застраховане и на иновация в застраховането (въвеждането на нов вид застраховане, застраховка, или застрахователен продукт).

Една точна дефиниция на риска в застраховането е възможна само по математически път. Той се изразява количествено като степен на вероятност от вреда (щета, загуба) или нещастен случай (инвалидизиране или смърт на застрахования). Математически рискът е мярка за отклонението около една очаквана величина. Последната се определя чрез алгоритмични формули. Наред с алгоритмичния подход се прилага и евристичният подход, при който се използват непроцедурни методи, при които този чрез мисловен (концептуален) процес, основан на проби и грешки, на фундаментални теории и експертни знания, водещи до задълбочени модели, се извеждат качествени разсъждения и понякога количествени резултати. Благодарение на това може да се посочва необходимото точно, вярно действие за предотвратяване или намаляване на риска, за предвиждане на последствията при неговото настъпване, за разпознаване на тенденциите в развитието му и за неговото изчисляване.

Всеки един риск, който застрашава едно застраховано имущество, може да накърни неговото количество и качество. В имущественото застраховане рискът се употребява най-често в следните основни насоки: а) за означаване на опасност, застрашаваща даден обект; б) като събитие, причиняващо щета; в) като вероятност за настъпване на неблагоприятно събитие или възможност за настъпване на застрахователен случай; г) възможност за загуба в един или друг размер; д) възможност за неблагоприятно отклонение на фактическите резултати от плановите цели или задачи.

В личното застраховане рискът се свежда до опасността от смърт на човека, до застрашаване живота, здравето или трудоспособността му. Рискът се възприема като възможност да настъпи определено събитие (случай, факт, състояние) с конкретно лице, при което се извършва плащане от застрахователя. Тук не може да се говори за настъпване на щета, защото човешкият живот не може да бъде оценен. Чрез застраховките по живот и злополука се дава застрахователна закрила (до определена от застрахования сума) срещу риска от преждевременна смърт, от трайна или временна загуба на трудоспособност или за подпомагане на застрахования при изтичането на регламентиран в договора срок или при пенсионното застраховане. В някои случаи плащанията могат да бъдат и при щастливи събития (женитба, постъпване в учебно заведение, получаване на стипендия и пр.).

Рискът е всеобхватен и засяга интересите на отделни физически и юридически лица и на застрахователите в почти всички области на тяхната активност. Той представлява въздействието, което се оказва върху застрахованите обекти, изложени на риск. Ако трябва да се даде една по-обобщена дефиниция на риска в застраховането, тя може да бъде следната: рискът е всеки възможен изход от дадена рискова ситуация. Полезността от дефиницията е тази, че тя включва както нежеланите, така и желаните изходи. Това определение на риска дава добра представа за неговите качествени характеристики. Ако изходът от дадено застрахователно събитие е абсолютно предопределен, риск няма, няма и застраховане; ако обаче е възможно и най- малкото разнообразие на изходния резултат, ситуацията е рискова. Изразът "всеки възможен изход" в дефиницията посочва как да се изведат и количествените характеристики на риска. За да се изрази с цифрово изражение степента на риска, е необходимо да се потърси начин математически да се измери възможното разнообразие от изходи. Още през 18-ти век е бил изобретен подобен метод - като прецизен инструмент за измерване на разнообразието статистиците прилагат дисперсията.

2. Видове риск

Видовете риск, които съпътстват дейността на застрахователното дружество са най-разнообразни. От фундаментална гледна точка те могат да бъдат най-различни видове и да се групират в множество класификации. Различават се: институционален риск, инвестиционен риск, ликвиден риск, лихвен риск, валутен риск, фондов риск, кредитен риск, моделен риск, риск от измами, рисков контрагент и др. Всеки от тях може да се разчлени на по-малки елементи. Например инвестиционният риск може да се раздели на риск от съучастия, риск от депозити и средства на доверително управление, риск от ценни книжа, риск от недвижимо имущество и др. От своя страна рискът от депозити и средства на доверително управление, както и кредитния риск, могат да се разделят на падежен риск и риск от неизплащане на инвестираните средства и т.н. Видовете рискове обаче не могат да бъдат групирани в една научно обоснована и пълна класификация, поради невъзможността да бъдат установени, изчерпателно изброени и точно отграничени областите на проявление на риска и множеството източници на опасностите за хората и техните имущества. Застрахователят е изправен пред необходимостта да проучи естеството и да оцени последиците на най-различните рискове, осъществяването на които може да обуслови плащания от негова страна. Затова в специалната литература са предложени класификации на рисковете по различни признаци:

Според източника на опасността за настъпването на риска се разграничават следните две основни групи:

1. Рискове, произтичащи от действието на природни сили.

2. Рискове, породени от хората или от тяхната дейност. Към тях се отнасят следните по-важни групи:

В зависимост от възможните отклонения между очакваните и фактическите (действителните) резултати при реализирането на рисковете, последните се разделят на чисти и спекулативни.

От застрахователно-техническо гледище обект на застраховане са чистите рискове, но не са редки случаите, когато застрахователите поемат отговорност и за част от спекулативните рискове (особено за тези със случаен характер). Това се налага и от обстоятелството, че чистите и спекулативните рискове в реалната действителност съществуват едновременно. Част от спекулативните рискове се отнасят към предприемаческите рискове, които в условията на пазарната икономика по принцип се покриват напълно от застрахователя.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на риска 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.