Управление на риска


Категория на документа: Други



В зависимост от влиянието на отделната личност върху резултатите от реализиране на риска, рисковете биват: обективни и субективни.

Според възможностите за количествена оценка рисковете се делят на оценими и неоценими.

Според отражението на риска върху състоянието на обекта или дейността той може да бъде: единичен и общ.

Единичният риск се явява резултат от вероятностното разпределение на резултатите от едно действие, от едно събитие, от едно взето управленско решение.

Рисковете се разделят още и на следните видове: застраховаеми и не- застраховаеми, благоприятни и неблагоприятни, добри и лоши, големи, средни и малки, обикновени и катастрофични, нормални, анормални, специални, избежни и неизбежни, индивидуални и универсални, делими и неделими, прехвърляеми и непрехвърляеми, определени и неопределени, постоянни и променливи (прогресивни и дегресивни), природни и обществени, положителни и отрицателни, на капитала и на труда, технически и търговски, морски и авиационни, пожарни, строителни, транспортни, екологични, на професията (бизнеса) и за дома и семейството, вътрешни и международни, статични и динамични, количествени и качествени, временни и пространствени, кредитни, пропагандни и рекламни, от стихийни бедствия, от злополуки и от социални опасности.

Най-често срещаните термини за риска в застрахователната теория и практика са следните:

"Покрит риск" е предвидено в условията по застраховката събитие, чието осъществяване е предпоставка за поемане на отговорност от застрахователя (за плащането на застрахователни обезщетения и суми на застрахования), в съответствие с вида на застраховката, особеностите на застрахования обект или застрахованото лице. В застрахователната отговорност може да бъде включен само един риск или да бъдат покрити множество рискове.

"Изключен риск" в посоченото в условията по застраховката събитие или случай, който не се покрива от застрахователя, т.е. не се извършва изплащане на застрахователни обезщетения и суми, когато риска се осъществи. Като такива рискове са: щетите, причинени от умишлени действия на застрахования и/или на негов представител; от естеството на застрахования обект, от саморазвала, изпаряване, ръжда, забранено или ограничено плащане от законови, фискално-административни и търговски разпоредби; разлики в теглото, поради неточни измерителни уреди, несъответстваща или недостатъчна опаковка (при транспортни застраховки) и т.н.

"Нормален риск" е този, при реализирането на който се причиняват вреди, загуби и други последици, обезщетяването на които не представлява проблем за застрахователя.

"Неблагоприятен риск" е налице при обекти, които поради присъщите им рискови признаци, обуславят по-висока вероятност за настъпване на застрахователния случай и предизвикват по-големи застрахователни плащания. Твърде често неблагоприятният риск не може да бъде включен в нито една от групите на застрахователната съвкупност. Такъв риск при застраховките по живот е налице тогава, когато лицето, което иска да се застрахова страда от някоя тежка болест, прекарало е тежки операции и др. Включването на подобни лица и обекти в застрахователната съвкупност става само при особени условия и начисляването на допълнителна застрахователна премия.

"Постоянен риск" е относително непроменлива вероятност за настъпване на застрахователно събитие през времетраенето на застрахователното отношение.

"Променлив риск" е налице, когато поради присъщи свойства и естеството на някои обекти, настъпват промени в рисковите обстоятелства или трайна тенденция към увеличаване сумата на изплащаните застрахователни обезщетения и суми в национален и световен мащаб. Към тях трябва да се адаптират застрахователните тарифи. Когато са налице изменения на рисковите обстоятелства, обусловени от външни фактори или от самия застрахован, а не от естеството на обекта, се употребява понятието "промяна на риска".

"Военен риск" е онзи, който визира бъдещо настъпване на събития, свързани непосредствено с военни действия. Той е изключен по принцип от обсега на отговорност на застрахователя.

Специфични рискове. Все по-голямо значение за практическата работа на застрахователя придобиват специфичните рискове. Това са непокрити с основната полица рискове, срещу които застрахователната защита може да бъде получена както с отделна застраховка, така и срещу допълнителна застрахователна премия. Към тях се отнасят: анормални рискове, катастрофични рискове, рискове от замърсяване на околната среда, пътни (транспортни) рискове, рискове от репресии и "специ" рискове (застраховане на ценности).

3. Рискови обстоятелства, застрахователни събития, случаи, съвкупности и групи

Характеризирането на риска е свързано с разкриване на същността на някои понятия, които са в непосредствена връзка с него, а именно: рискови обстоятелства; събитие и случай; съвкупност.

Рискови обстоятелства. При сключване на дадена застраховка всеки човек, вещ, предмет или обект се намират в определено състояние, което застрахователят може толкова по-добре да прецени и оцени, колкото повече признаци наблюдава, установява и описва като "статистическа единица". За тази цел застрахователят определя основните признаци, факторите, които оказват влияние върху изменението, движението и развитието на съответния застрахован обект (статистическата единица). Факторите за осъществяването на риска при даден обект се наричат рискови обстоятелства. Те характеризират естеството на застрахования обект и обстановката, условията, ситуацията, в която той се намира или функционира, а също и дават възможност за преценка на вероятностите за настъпването на едно бъдещо събитие.

Следователно всеки риск представлява сбор от рискови обстоятелства, които обуславят неговото възникване и съществуване. Рисковите обстоятелства са различни за отделните видове застраховки. При имущественото застраховане по отношение на събитието "пожар" могат да са налице следните рискови обстоятелства: строителен материал на сградата, конструкция, предназначение, съседство, изправност на електрическата инсталация и на електроуредите, поведението на живеещите в нея, наличие на пожарна служба в населеното място, на пожарогасителни уреди и други възможности за ограничаване на щетите и пр. За личното застраховане са характерни като рискови обстоятелства признаците: възраст, пол, здравословно състояние, професия, местоживеенето, климат, бит, наследственост, обществена среда и пр.

Рисковите обстоятелства ca основа за изчисляването на застрахователната премия. Това обаче не означава, че застрахователят е в състояние да наблюдава, обхване и прецени всички рискови обстоятелства, характеризиращи рисковата ситуация на даден обект. Затова той е принуден да набира информация за най-важните рискови обстоятелства за осъществяването на риска. Въз основа на техните характеристики и относителното им тегло се изчислява основната застрахователна премия за всеки обект, като за отразяване влиянието на другите рискови обстоятелства, тя се коригира чрез прилагане на различни системи за добавки и отстъпки.

Застрахователно събитие и застрахователен случай. При реализирането на риска се говори за настъпване на застрахователно събитие. Застрахователното събитие е настъпване на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Затова може да се приеме, че застрахователно събитие е реализиране на потенциалната опасност, която причинява материални и нематериални вреди и стойностни загуби. Застрахователното събитие обаче не следва да се отъждествява с риска. Застрахователният риск не е самото събитие, което може да увреди обекта на застраховката, а е самата потенциална опасност (възможност, вероятност) за увреждане на застрахованото имущество или телесна цялост от дадено събитие. Вероятността (опасността) дадено имущество (примерно домакинско имущество) да бъде увредено или унищожено от конкретно явление, (например пожар, наводнение, кражба) представлява риска, а самото настъпване на явлението е застрахователно събитие. То е юридическият факт, който засяга даден обект.

При реализирането на застрахователното събитие може да се засегне един или множество обекти и те да бъдат повредени или унищожени. Настъпването на застрахователното събитие при даден застрахован обект, свързано с възникване на вреда (загуба, щета) се нарича застрахователен случай. Ако е засегнат само един обект, налице е един застрахователен случай. Когато са засегнати едновременно множество обекти настъпват повече застрахователни случаи и се получава наслагване на застрахователни случаи, т.е. настъпва катастрофичен риск. Последният е присъщ при застраховането на селскостопански култури, при морското застраховане, при застраховането на големи по стойност обекти. Следователно при застрахователния случай се реализират потенциалните опасности, при които се засяга застрахованото имущество или личност и се причиняват вреди.

Застрахователна съвкупност. Застрахователна съвкупност представлява съвкупността от всички застраховани обекти (предмети и/или лица) при даден застраховател, които се обединяват с цел разпределение (изравняване) на риска и, по повод на които застрахователят е поел отговорността да изплати застрахователно обезщетение или застрахователна сума при настъпването на застрахователен случай. Тя може да се разгледа както по отношение на цялото застрахователно дружество, така и по отношение на отделните видове застрахования, отделните видове застраховки и рисковите групи към всеки вид застраховка. Застрахователната съвкупност е динамична, непостоянна величина, защото непрекъснато се "движи" - увеличава или намалява. Застрахователните дружества се стремят непрекъснато да разширяват застрахователната съвкупност, защото колкото по-голяма е тя, толкова се постига по-добро проявление на закона за големите числа и се създават по-добри възможности за покриване и разпределение на риска, за финансова стабилност на застрахователното дружество.

В застрахователната теория и практика са известни три вида застрахователни съвкупности: отворена, затворена и стационарна.

Отворената застрахователна съвкупност е налице, когато в нея има непрекъснато движение - първоначалният застрахован състав се подновява с нов приток и се отлъчват (отпадат) застрахователни единици. Тя е присъща на всяко застрахователно дружество, защото естественото състояние за съществуване и дейност на всяка застрахователна съвкупност е да се обновява с нов приток и да се отлъчват някои от съществуващите компоненти в съвкупността. Отворената застрахователна съвкупност не е точно установена в количествен аспект и може да се увеличава или намалява. Тя зависи от притокът на новия поток и интензивността на отлъчването, които пък са в зависимост от вида на застраховката, качествата на лицата и предметите, които са включени в съвкупността, интензивността в проявлението на рисковете и пр. Благодарение на осъществяващото се движение обикновено застрахователната съвкупност непрекъснато се обновява и подобрява своя количествен и качествен състав.

Затворена застрахователна съвкупност има тогава, когато първоначалният застрахователен състав не се подновява с нов приток на застрахователни единици и/или не се предвижда такъв и при нея е налице само отлъчвания. Тя е характерна за еднократно създаваните съвкупности при определени обстоятелства и особено за застраховки, които се преустановяват и не се сключват нови такива по старите условия. В затворени съвкупности се превръщат и тези в застрахователните дружества, които са изпаднали в несъстоятелност и ликвидация или се вливат, сливат или им се прехвърля наличния портфейл. За тях приемащите застрахователи обособяват затворена съвкупност и отговорността по застраховките ще се покрива в съответствие с условията, по които са били сключени. При тези съвкупности има само отлъчвания, липсва нов приток и техния застрахован състав непрекъснато намалява.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на риска 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.