Управление на риска


Категория на документа: Други


Стационарна застрахователна съвкупност. Притокът от застрахователни единици в дадена съвкупност е променлив, колеблив и не може точно да се определи. Застрахователната съвкупност е свободна за постоянно обновяване. Затова застрахователно-техническите пресмятания за застрахователни съвкупности с големи колебания са несигурни и не винаги могат точно да се изчислят необходимите величини. Ето защо застрахователите работят с технически съвкупности, при които се приема равенство между новия поток и отлъчванията. При постоянен нов приток, който компенсира точно излизащите (напускащите, отлъчените), е налице така наречената стационарна застрахователна съвкупност. При подобна техническа конструкция застрахователят има възможност да извършва много по-точно изчисленията на застрахователно-техническите величини и оценката на риска, защото се изхожда от определен постоянен брой обекти. На тази основа се създава и по-голяма финансова стабилност. Стационарната застрахователна съвкупност е една теоретична съвкупност, но на практика след изтичане на един продължителен период от време отворената застрахователна съвкупност се превръща в стационарна, защото се достига до един предел, до състояние на застой (зрялост) в резултат на смяната на поколението, при което се получава уравновесяване на новия поток и отлъчването.

Рискови групи. Обектите, които се включват в съвкупността на дадено застрахователно дружество по даден вид застраховка не са еднакви по отношение на големината на риска и изложеността им към дадено събитие. Затова застрахователната съвкупност се разделя на рискови групи. Всяка рискова група съдържа обекти с приблизително еднакви рискови признаци, т.е. те са хомогенни. Еднаквостта на обектите по големина, материална субстанция, вероятност за настъпване на риска, стойност и пр. е условие, което съдейства за подобряване на хомогенността на рисковата група. Средната величина на тези рискови обстоятелства е средният рисков тип на групата, който се прилага като мярка за сравнение Тя може да се приеме като стандартна за дадената рискова група. При включването на даден обект в една от установените рискови групи, трябва да се оцени риска на обекта и да се сравни със средния рисков тип на някоя от групите. При този случай статистическият анализ може да предложи ценни прозрения при условие, че резултатите за отделните рискови групи се изследват по количествен и качествен начин, а не само като числови стойности, които затъмняват логиката. Проблемът със стандартите във вида, в който съществуват в застраховането е, че те покриват само малко от многото разновидности, които преобладават в застрахователната практика. И все пак застрахователят трябва да се съобразява с всички тях - поотделно и в синтезиран вид, за да се елиминира в известна степен субективността.

Естеството на рисковите обстоятелства определя броя на рисковите групи. Застрахователите се стремят да спазят принципа: нито много малко, нито прекалено раздробяване на застрахователната съвкупност на рискови групи. Колкото по-малък е броят на създадените рискови групи по даден признак, толкова по-малка е възможността в дадена група да попаднат единици с напълно хомогенни признаци. Това намалява действието на закона за големите числа и може да се окаже твърде неблагоприятно за застрахователя. С увеличаване броя на рисковите групи хомогенността на обектите в дадена група се подобрява. Образуването на безброй много рискови групи обаче има граница, защото при увеличаване броя на групите се намалява броя на единиците, които трябва да бъдат разпределени във всяка една група. Някои застрахователи приемат правилото, че границата за подразделянето на по-малки групи лежи около момента, когато разликата между застрахователните премии за две съседни групи става толкова малка, че не оправдава увеличените административни разноски, поради раздробяването на групи.

4. Характеристики и свойства на риска

За да се характеризира риска от различните му аспекти и за да се следи и контролира застрахователната среда, в която работи дадено застрахователно дружество, трябва да се приложат традиционните подходи към риска: да се започне с формулирането на основните свойства на риска и да се разкрият, проучат и анализират неговите характеристики.

Основните свойства на риска според съществуващите мнения и представи са многообразни. Независимо от това рискът се характеризира с няколко основни свойства (качества), без наличието на които не може да се говори за риск и за неговото проявление, а именно:

а) рискът в конкретно явление или съвкупност от явления (събитие и съвкупност от събития), при реализирането на което се получава съответно плащане от образувания централизиран паричен застрахователен фонд за сметка на децентрализирано получаване на премии от застраховани юридически и физически лица;

б) рискът винаги, се свързва с конкретен застрахован обект, който може да бъде засегнат. Настъпилите събития или съвкупност от събития не се разглеждат абстрактно, сами за себе си. Те следва да се отнесат към обекта, който може да бъде засегнат от реализирането на риска. Например, пожарът е риск за по-голяма част от видовете имущества, градушката е риск за селскостопанските култури, за дребните домашни животни и за стъклата и купето на МПС. Ето защо всеки риск има конкретен обект.

в) за да има риск е необходимо да е налице опасност от увреждане на даден обект, т.е. да съществува вероятност тя да засегне даден обект. Рискът може да съществува, може да застрашава отделните обекти, но ако не настъпи и не причини вреда или загуба на определен обект, той е само една възможност, едно потенциално понятие, което не се проявява и следователно не причинява вреди и загуби;

г) за да има риск е необходимо да съществува несигурност за събитието в бъдещето. Тази несигурност може да има три измерения: несигурност от настъпването (дали въобще ще настъпи); несигурност за размера на вредите, които ще предизвика (колко големи ще бъдат щетите, загубите); несигурност за момента на настъпването (кога ще настъпи). Настъпването на риска е несигурно с оглед на конкретния обект - определено имущество или живота на застрахования. Несигурността за настъпването на събитието е характерно за повечето рискове, но не за всички. По отношение на някои обекти съществува определена закономерност при реализирането на риска При рискове, които се свързват с живота (застраховките "живот" за в случай на смърт) несигурността е само относно момента кога ще настъпи смъртта, но не и дали ще настъпи, тъй като човешкият живот винаги завършва със смърт.

д) проявлението на риска чрез настъпването на събитието трябва да е случайно, без то да се съзнава, желае или да зависи от волята на субектите.

Основните характеристики на риска са: рискова вероятност, размера на риска, оценка на риска, изменения на риска, преодоляване на риска, застраховаемост на риска и изравняване (разпределение) на риска.

Рискова вероятност. За всяко възникнало застрахователно отношение обективно съществува различна вероятност за получаване на едни или други резултати при едни или други условия. Следователно вероятността е мярка за обективната възможност за настъпване на едно събитие. Тя се изразява чрез правилна дроб. При степен нула има невъзможност да настъпи дадено събитие, а при степен единица събитието ще настъпи със сигурност. Между двете степени (нула и единица) съществуват много вероятности. За застраховането са важни именно тези вероятности между нулата и единицата. Застрахователят творчески трябва да определи каква е тази вероятност и какви могат да бъдат последствията за неговата дейност. Колкото по-малка е вероятността за настъпване на определен риск, толкова по-лесно и по-ефективно се организира дадена застраховка. Големите вероятности предполагат скъпа застрахователна защита, което затруднява нейното провеждане. Застрахователят предпочита рискът да е между нула и една втора, т.е. да е до средната възможна стойност за реализиране на загубата.

В застраховането преобладаващо място заемат събитията, които имат вероятностен характер. На него са присъщи обективни и субективни вероятности. Вероятностите, предложени от теорията на вероятностите са обективни, но са относителни, защото могат да се приложат за предвиждането на бъдещо събитие, което се очаква да се повтори със същата закономерност, с която е наблюдавано в миналото. А то може да е очаквано само с известна вероятност.

В застраховането се среща и субективна вероятност. При застраховане на обект, за който няма никакви данни (например кораб в открито море), съществува несигурност. Рискът може да бъде представен чрез логическа вероятност. Тя се изгражда на базата на общи познания за природата и обществото с помощта на индукцията, дедукцията, анализа, синтеза и хипотезата. Логическите вероятности могат да се използват в застраховането при въвеждане на нови видове застраховки, за които няма никакви или почти никакви предварителни статистически наблюдения. Хипотезата се потвърждава или отрича от практиката, за да се превърне в обективно знание.

Определянето на рисковата вероятност зависи от редица условия. По- важните от тях са: големината на общата застрахователна сума на рисковата група или на съвкупността; продължителността на периода, възприет за оценка на вероятността; честотата на проявление на застрахователното събитие; размерът на изплатените застрахователни обезщетения или суми; видът на застраховането и дори на вида застраховка; обемът на наблюдаваната съвкупност; промените, които настъпват в рисковите условия; тенденциите в измененията на застрахователните суми и застрахователните обезщетения и др.

Размер на риска. Рискът, като атрибут на застраховането, има две основни противоположности:

• положителна, която е свързана с възможността да не настъпи нещастен случай или щета или да настъпят частични щети, чиито размери са под очакваните;

• отрицателна, която е свързана с възможността за реализиране на значителни по размери щети и нещастни случай, над очакваните резултати или получаване на загуби при настъпване на неблагоприятни условия.

Тези две възможности в една или друга степен съпътстват всяко застрахователно отношение. В първия случай обикновено се говори за шанс на застрахователното дружество, а във втория за риск. Съотношението между двете основни противоположности определя размера на риска, защото рискът в количествен аспект може да се изрази като евентуална загуба или печалба, евентуални повишени или намалени застрахователни разходи или застрахователни приходи, евентуални повишени или намалени вреди и ползи от всякакъв характер за застрахователя. Задачата на застрахователя е да установи размера на риска при всяка конкретна ситуация.

Като размер на риска може да се възприеме възможната най-голяма стойност на загубата, причинена на обекта от настъпване на вредоносно събитие. В случая размерът на риска се свързва с определен обект. Той зависи от стойността на този обект и може да бъде измерен чрез различни величини: а) застрахователната сума на обекта; б) очакваната най-голяма загуба на обекта от даден риск; в) очакваната максимална загуба от определен брой различни рискове.

Най-често употребяваните понятия за изразяване размера на риска са: катастрофичен риск, голям риск, средно голям риск, малък риск, нищожен (дребен) риск. Те са тясно свързани с абстрактното понятие "размер на един риск". В тези понятия обаче не винаги е възможно да се вложи еднакво съдържание. Даден обект за едно застрахователно дружество може да се счита за голям риск, но за друго дружество той може да бъде малък риск. Това зависи от финансовите възможности на застрахователното дружество, от неговото развитие, положение на застрахователния пазари от редица други фактори. Затова в отделните застрахователни съвкупности могат да се определят различни величини, които да определят размера на риска. Така например за "голям риск" може да се счита всеки риск, който значително надвишава нормалния размер на обектите, които постъпват в дадена застрахователна съвкупност. Големият риск представлява една единична щета, която се отнася за един единичен риск, едно лице или за едно обединено множество от обекти или от хора. В този случай като мярка за размер на риска може да послужи "максимално възможната най-голяма вреда".

При настъпване на вреда (загуба) с имущество на застрахован или на определено събитие с дадено лице се говори за осъществяване (реализация) на риска. Но не всяко настъпило събитие причинява вреда. Ако обаче няма вреда не трябва да се говори за реализиране на риска. Загубите в застраховането се конкретизират от реализацията на рисковете. Затова при дефинирането на понятието размер на един риск трябва да се има предвид и реализираният размер на един риск. Застрахователите са заинтересовани от предотвратяване реализацията на риска. Затова те провеждат превантивни мероприятия. Повечето от застрахователните рискове са неизбежни. Техният размер, обаче, може да се влияе от взетите превантивни мерки и от поведението на хората (субективния риск).

Размерът на риска се свързва и с вероятността за настъпване на дадено събитие - той се увеличава с нарастване на вероятността за настъпване на дадено неблагоприятно събитие и на причинените от него вреди, и намалява - в обратния случай. От гледище на вероятността понятието риск съдържа два взаимодопълващи се елемента: а) вероятност, че ще настъпи определена обща вреда за даден период от време; б) евентуалния размер на загубата, който трябва да се определи щом като вредата е настъпила.

Тези елементи са специфични за даден риск обективни дадености, чрез които може да се определи, да се характеризира всеки риск и да се разграничи той от останалите рискове. За тяхното прилагане обаче са необходими задълбочени познания за риска и натрупан богат опит за размера на вредите (щетите). Преценките за размера на риска могат да бъдат обективни, верни, надеждни и правилни, ако са налице следните обстоятелства: много добро познаване на риска, наличие на голяма вероятност за настъпване на вреди, по-голяма наблюдавана застрахователна съвкупност и по-продължителен период на наблюдение и проучване.

Оценка на риска. Работата на застрахователя не се изчерпва с определяне размера на даден риск. При поемане застрахователна защита на даден обект застрахователят трябва да установи дали даден обект може да бъде застрахован изцяло или частично, при какви условия и да определи размера на плащането, което следва да направи потенциалния застрахован. Плащането, което трябва да заплати застрахования за поетата отговорност (защита) от застрахователя е цената на застраховката и се нарича застрахователна премия. Определянето на размера на застрахователната премия е етап от оценката на риска, защото цената на дадена застраховка включва и големината на риска.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на риска 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.