Управление на риска


Категория на документа: Други



Основният принцип, въз основа на който се пресмята застрахователната премия, като се вземе предвид големината на риска, е еквивалентният принцип. Според него премиите, които плащат застрахованите трябва да бъдат равни на плащанията на застрахователя. Това равенство, обаче е валидно само към момента на изграждане на застрахователната тарифа. Веднага след това то се нарушава, защото както рискът, така и разходите непрекъснато се изменят. За разлика от сферата на производството и услугите, където цените могат да бъдат установени предварително въз основа на действителните разходи на производителя и продавача, в застраховането величината на застрахователната премия не може да отговаря на действителните плащания на застрахователното дружество, защото застрахователните обезщетения и застрахователните разходи са предполагаеми величини. Това особено се отнася за малките застрахователни съвкупности, където законът за големите числа не може да прояви своето действие. При тях тарифната ставка е голяма. Тя е причина за евентуален отказ от сключване на застраховка от страна на кандидатите за застраховане. Затова след като е получил от застрахования достатъчна информация за развитието на риска, застрахователят прави оценка на риска. По този начин застрахователят преценява в коя рискова група ще включи обекта и каква тарифна ставка най-добре ще подхожда на риска при този обект. По размера на застрахователната премия трябва да се постигне съгласие между страните в застрахователното отношение. Следователно еквивалентният принцип означава изравняване на плащанията на застрахователната съвкупност и отделения застраховател в конкретния момент и съвсем не значи изравняване на плащанията на отделния застрахован и застрахователя за определен период.

За оценката на риска в застрахователната практика са прилагани различни методи. Най-известни от тях са: индивидуалния, средищния и процентния.

Индивидуалният метод се използва само при рискове, които не могат да бъдат сравнени със среден тип риск. Застрахователят прави конкретна, произволна преценка. При него субективната оценка на индивида е основно мерило. Прилага се рядко в застрахователната практика, предимно за оценка на големи по стойност обекти, за обекти, които се появяват за първи път и при оферти от юридически лица за комплексно застраховане.

Средищният метод е характерен с това, че на основата на определящи размера на риска рискови признаци (стойност на обекта, размер на обекта и пр.), отделните рискови групи се разделят на подгрупи. За всяка една от тях, на основата на най-съществените рискови обстоятелства, се изчисляват тарифните ставки.

При процентния метод застрахователят използва системата за отстъпки и добавки. Те играят ролята на корективи на отклоненията от средния рисков тип, за да се получи по-обективна оценка. При него се приема, че отделните обекти имат рискови признаци, които позволяват да се приеме, че закономерността при настъпване на загубите при тях съществено се отличава от закономерността, установена за съответната рискова група, към която могат да се отнесат. Това са обикновено анормалните рискове. При такива обекти отделни важни рискови обстоятелства се преценяват поотделно и се сравняват с установените средни рискови елементи на групата. За всяко отклонение са предвидени процентни добавки или отстъпки от стандартната вноска за групата. Това води до усложняване на застрахователната тарифа и до увеличаване трудоемкостта на изчисленията при сключването на застраховките, но позволява по-точно да се определи реалната оценка на риска.

Най-широко приложение у нас при оценката на риска намира средищния метод. За някои видове застраховки обаче се използва и процентния метод - например при застраховките по живот за гражданите с по-лошо здравословно състояние, при специално покритие за дадена застраховка, при застраховка на МПС, използвани за специални цели (таксита, за състезание и пр.), при застраховка на допълнително оборудване, при прилагането на системата "Бонус-Малус" и др.

Изменение на риска. Рискът не е постоянна величина. Той непрекъснато се изменя паради измененията в развитието на икономиката и редица други фактори, обуславящи промените в състоянието на риска, които не могат точно да бъдат предвидени при включването на даден обект в застрахователната съвкупност. Застрахователното дружество трябва да използва факторите на времето и пространството в полза на застрахователната дейност и да балансира своите сили в съответствие с тяхното изменение и влиянието на риска.

Един от факторите, определящ изменчивостта на риска е свързан с колебанията в очакваните застраховки, които ще се сключат през даден период. Сумата от колебанията, които възникват при съответните показатели, които се отклоняват от възприетите средни величини, характеризира изменението на риска.

Друг фактор, влияещ на изменението на риска, е времето. Колкото дадена застраховка се сключва за по-продължителен период, толкова вероятността за изменение на риска е по-голяма.

Застрахователните дружества трябва да следят непрекъснато развитието на риска и всички изменения, които настъпват в рисковата обстановка. За целта те водят рискова статистика. За да може последната да предостави достоверна информация, потребна за правилното изграждане на рисковите класове, е необходимо тя да бъде правилно организирана. За някои застраховки (селскостопански култури и др.) наблюденията трябва да бъдат извършвани продължително време (за 10-15 години) и по отделни територии, а при други застраховки ("Каско" и "Гражданска отговорност" на МПС, Имущество, Карго и др.) този период е от 3 до 5 години. На основата на информацията от рисковата статистика се правят оценки и анализи и се провежда такава тарифна политика, която да е в съответствие с изменението на риска за дадения вид застраховане. В съответствие с това периодично следва да се ревизират застрахователните тарифи, като се вземат предвид и преценките и прогнозите за бъдещето развитие на рисковете. Последното може да се осъществи в две основни направления: поява на рискове с извънредно големи вредоносни възможности и изменение на рисковете по вид и големина с нарастващи в геометрична пропорция скорости.

Преодоляване на риска. Колкото по-добре се познават предварително процесът и тенденциите в развитието на застрахованите обекти, толкова по-добре могат да бъдат преодолени неопределеността и рискът в застрахователните отношения. Застрахователят е длъжен да прави всичко възможно да ограничи неопределеността и риска в застрахователната дейност.

Преодоляването на риска може да се постигне, ако застрахователят осъществи следното:

* създаде възможност за проучване и анализ на застрахования обект и определяне степента на риска;

* осигури своевременна и добра информираност за настъпващите изменения в застрахования обект, като се обръща особено внимание на информацията, която определя тенденциите на бъдещото развитие; от особено значение е използването на резултатите от изследванията на застрахователния пазар, прогнозните изследвания на науката и техническия прогрес и др.;

* установяване на правилните критерии, които да се използват от всеки сътрудник в застрахователното дружество при вземане на решения за преценяване на риска;

* образуване на застрахователно-технически резерви, които биха покрили риска и защитата на застрахованите обекти;

* бързо реагиране с ресурсите при рязка промяна в застрахователната ситуация и конкретните условия.

Всеки успех на застрахователя в преодоляването или ограничаването на риска се отразява благоприятно върху неговата дейност и води до получаването на положителни финансови резултати.

Застраховаемост на риска. В застрахователната теория и практика най-несигурни и неопределени са рисковете с еднократен характер, защото последиците от тях не могат да бъдат предварително преценени и определени. За тях не може да се изчисли вероятност за настъпване и те обикновено не са застраховаеми.

В застраховането несигурността е правило, а не изключение, затова се изисква балансиран, добре планиран портфейл от застраховки. Търсените застрахователни решения трябва да изпълняват това изискване, а приетите застрахователни подходи следва да отразяват определени количества, възможности и риск. Несигурността, която се свързва с риска, се разделя на две - измерима и неизмерима несигурност. Застраховаемостта на риска е свързана с измеримата несигурност, защото застраховането е възможно само там, където може да се направи количествена оценка. По тази причина не всички рискове могат да бъдат включени в отговорност на застрахователя. В застрахователната теория и практика са изградени критерии, които представляват изходни точки за включването или изключването на даден риск в/от отговорност на застрахователя.

Застраховаем риск е този, за който може да бъде преценена вероятността за настъпване на застрахователния случай, да се установи размерът на възможните вреди и да се изчисли еквивалентната застрахователна премия. За него застрахователният пазар предлага застрахователна защита. Следователно, при преценката дали даден риск е застраховаем, трябва да се изхожда от постановката, че това са само рискове, за които може да се даде предварителна количествена оценка. За да бъде даден риск застраховаем, е необходимо от множеството рискове да се отделят чистите рискове (при реализацията на които са възможни само загуби) и след това от тях да се отделят тези, които могат да се измерят количествено. Не са редки случаите, когато определени застрахователни дружества застраховат и спекулативни рискове (при реализацията на които са възможни не само загуби, но и печалба). Изключването на рисковете, които не могат да се обхванат чрез количествена оценка, обаче има за цел намаляването на застрахователно-техническия риск.

Основните критерии, които дават основание даден риск да се смята за застраховаем, се свеждат до следното:

а) рискът, който се включва в отговорност на застрахователя, трябва да бъде възможен, да съществува периодично, през регулярен период от време, защото когато е изключено дадено събитие да настъпи отпада и необходимостта от застраховане;

б) рискът трябва да има случаен характер, обектът, по отношение на който възниква застрахователното отношение, не трябва да бъде изложен на предварително известни опасности на застрахователя или на застрахования (самия собственик на обекта); не трябва да се знае също така времето и евентуалния размер на загубата, т.е. да е налице случайност в разпределението на щетите;

в) случайността за настъпване на даден риск трябва да се отнася за достатъчен брой обекти, за маса еднородни обекти, само при това положение са възможни необходими статистически наблюдения и проучвания на големи съвкупности, за да се установят закономерностите в проявлението на рисковете; без тези наблюдения не може да се определи размера на премията, която следва да плащат застрахованите;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на риска 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.