Управление на риска


Категория на документа: Други


г) застраховаемостта на риска трябва да се съобразява с виновността при причиняването на вредите; настъпването на риска не трябва да бъде свързано с волята на застрахования или на друго заинтересовано лице; затова вредите, причинени от форсмажорни причини и от случайни събития са застраховаеми, а тези, които се предизвикват умишлено от застрахования и свързаните с него лица, са незастраховаеми;

д) настъпването на застрахователното събитие трябва да бъде абсолютно неизвестно; само по изключение (при морското застраховане) се допуска съществуването на субективна неизвестност, съмнителен, мним риск;

е) застрахователното събитие не трябва да бъде катастрофично, т.е. да не настъпва по едно и също време при много обекти, да не причинява масови щети; това изискване има по-скоро ограничаващо значение, защото катастрофичните рискове по принцип са застраховаеми при специални условия;

ж) щетата, вследствие на осъществяване на риска, трябва да бъде измерима и обективно оценима; същевременно тя трябва да бъде и достатъчно голяма, за да не може да бъде понесена безболезнено от застрахования;

з) рискът, за който застрахователят поема отговорност трябва да дава възможност за изграждане на застрахователна тарифа и да позволява да бъде съставен застрахователно-технически план.

Правилното преценяване застраховаемостта на даден риск е от голямо значение за застрахователното дружество, тъй като при неправилна преценка може да се стигне до финансови затруднения и фалит.

Изравняване (разпределение) на риска. Застрахователят не винаги може да направи правилен подбор на обектите, които ще застрахова, за да не ограничи застрахователната съвкупност. Това особено важи за задължителните застраховки, които съгласно закона за застраховане няма право да отказва. Поради това на пръв поглед всяка застрахователна съвкупност има несъвършенства. За отстраняване на недостатъка от попадане на "лоши" рискове в застрахователната съвкупност, застрахователната техника разполага със средства познати под общото наименование "изравняване" (разхвърляне, разпределение) на рисковете. Изравняването на рисковете е основна задача на застрахователя и съществено условие за нормалния ход на застрахователната дейност. То е важна предпоставка за запазване хомогенния характер на застрахования състав, за гарантиране на необходимата стабилност и еквивалентност в застрахователните отношения и за реална калкулация в застраховането.

Изравняването на риска се осъществява по два основни начина:

а) в рамките на застрахователната съвкупност;

б) извън застрахователната съвкупност.

Изравняването на риска в рамките на застрахователната съвкупност се осъществи по следните четири начини:

1. По място. То се постига като застрахователят разпространи своята дейност на по-голяма територия. Най-добро изравняване на рисковете на застрахователите по място може да се осъществи в два аспекта: а) когато се изградят клонове (агенции) и посредническа институция, за да се обхване цялата територия на страната; б) когато се създадат международни застрахователни дружества, в които да се включат обекти от различни страни.

2. По същество. Възможно е да се постигне когато застрахователното дружество е получило лиценз и практикува сключването на няколко видове застраховки. Изравняването на риска става чрез вземане на средствата (излишъците) от един вид застраховане или вид застраховка за подпомагане (покриване на дефицита, на загубата) на друг вид застраховане или вид застраховка. Очакваното от застрахователя изравняване на риска се обуславя от типа на застрахования обект или клиент В застраховането по начало всяка застраховка сама за себе си трябва да е финансово осигурена. Подобна осигуреност трябва да е предвидена още при съставянето на застрахователно- техническия план и при калкулирането на застрахователната премия. Изравняването на риска по същество следва да се практикува временно, докато бъде ревизирана тарифата на губещата застраховка.

3. По време. Това се реализира чрез осигуряване на един постоянно увеличаващ се приток от нови застраховки във времето, който води до непрекъснато нарастване на застрахователната съвкупност. Изравняването на риска по време в голяма степен зависи от работата на застрахователя и от предлаганите условия. Колкото по-добре се работи и по-конкурентноспособни застрахователни тарифи се предлагат, толкова повече застраховки се сключват и изравняването на рисковете е по-добро.

4. В рискови групи. За постигане на изравняване на риска в рамките на отделната рискова група застрахователят трябва да се стреми да подбере за всяка рискова група хомогенни обекти с приблизително еднакви рискови признаци (по качество, по количество, по време, по място). Само при това положение може да се получи изравняване на риска в рамките на отделната рискова група. Това изравняване на риска обаче не трябва да се абсолютизира. Всеки застраховател следва да се стреми да осъществи изравняване на риска за отделния вид застраховка, а след това да търси такова и в рамките на рисковите групи.

Изравняването на риска извън застрахователната съвкупност на даден застраховател обикновено се извършва при наличието на опасности от катастрофичен риск и от голям риск, които предизвикват значителни по размери плащания от застрахователите, заангажиращи или надвишаващи техните налични ликвидни средства. По тази причина те са принудени да търсят пътища за изравняване на риска извън застрахователната съвкупност като прибягват до разпределение на една голяма отговорност между няколко застрахователи. В зависимост от обема и особеностите на застрахователната отговорност се прилагат различни форми на разпределение на риска извън застрахователната съвкупност, а именно: съзастраховане, презастраховане, съглашения за взаимна размяна (пулове), клубове за протекция и обезщетяване (взаимозастрахователни съглашения) и комбинации между тях.

Съзастраховането е договорирано взаимоотношение между двама или повече застрахователи по отношение на застрахования обект за поемане на риск с договориран дял от общата отговорност пред застрахованите. То се прилага когато се застрахова голям по стойност обект, отговорността за който не може да бъде поета от един застраховател. При съзастраховането хоризонтално се разпределят риска и отговорността между съзастрахователите с цел постигане на финансова изгода и по-голяма сигурност и защита. Съзастрахователите могат да поемат солидарна (еднаква) отговорност или само за отделни части (определени проценти) от застрахователната сума, в предварително определено съотношение. Разпределението на получаваните застрахователни премии и участието в поемане на риска при настъпили застрахователни събития се извършва в съответствие с условията на съзастрахователния договор.

Презастраховането е система от икономически отношения, в съот- ветствие с които се отстъпва част от събраната премия и от отговорността при настъпването на рисковете, поети от застраховател или презастраховател, на презастраховател. При него повторно се застрахова една и съща отговорност, поета по силата на отделните застрахователни договори, с цел тя да се обезпечи най-пълно и с необходимата степен на сигурност, и да се осигури финансова устойчивост на застрахователя. Чрез презастраховането отговорността се разпределя във вертикална посока, т.е. вторично При него прекият застраховател, преценява каква част от поетата отговорност може да задържи за себе си, в зависимост от финансовите си възможности и формираната застрахователна съвкупност. Останалата част от отговорността прекият застраховател прехвърля на презастрахователя. Следователно, седантът отстъпва (цедира) част от поетите от него риск, отговорност и застрахователна премия, по сключените застрахователни договори със застрахованите на презастраховател, за да получи презастрахователна защита. Презастрахователят се задължава срещу презастрахователната премия, получена от седанта, да поеме част от отговорността по застраховки, сключени от прекия застраховател и да изплаща в определени уговорени размери част от разходите, които той е длъжен да извърши при настъпване на застрахователен случай в полза на застрахования.

Възможно е презастрахователят да прецени, че не е в състояние да покрие всички рискове по прехвърлените му отговорности. В този случай той не задържа цялата цесия и преотстъпва (ретроцедира) части от нея на друг презастраховател. Първият презастраховател е ретроцедент, вторият - ретроцесионер, а самият процес на повторно презастраховане се нарича ретроцесия.

5. Влияние върху риска в застраховането

Застраховането като дейност носи много рискове и към тях трябва да се фокусира вниманието за едно ефективно управление. С помощта на управлението на риска могат да се постигнат удивително полезни резултати в застрахователната дейност, но не и невъзможното. Безспорно е обаче, че колкото по-големи рискове поема дадено застрахователно дружество, толкова по-усъвършенствана трябва да бъде неговата система за управление на риска.

Влияние върху риска е процес свързан с разработването и прилагането на оптимална комбинация от мероприятия за въздействие върху риска с цел преодоляване на неопределеността в ситуацията, минимизиране на неблагоприятните резултати, на вредите и загубите, които случайните събития оказват върху застрахователната дейност и постигане на определена сигурност.

Процесът на управлението на риска е непрекъснат и представлява самостоятелна система от определени действия. Той преминава в общия си цикъл през пет основни фази:

Първата фаза, с която започва процеса на управление на риска е про- учване и опознаване на рисковата ситуация, при която работи застрахователното дружество. Тя е свързана както с проучване и опознаване на факторите, свързани с даден обект, със специфичната дейност на дружеството по управление на риска, така и с обкръжаващата среда. При нейната оценка трябва да се вземат предвид всички опасности, които могат да предизвикат негативно отклонение от целите на застрахователното дружество. Проучването и опознаването на рисковата ситуация може да се извърши в следните насоки: проучване и опознаване на конкретните обекти чрез събиране на потребната преддоговорна информация в предложенията за застраховане, оглед на обектите, проучване на дейността в застрахователното дружество по организацията на работата във връзка с проучването и опознаването на рисковата ситуация и оценката на риска, слабостите, които се допускат, проучване и анализиране на данните от документите, свързани с възникналите загуби и изплатените обезщетения, анализ на причините за тяхното възникване и др.

Втората фаза в управлението на риска обхваща неговото количествено изразяване. Основната цел на управлението на риска на тази фаза е да се създаде възможност за количествено и качествено оценяване на вероятността от достигане на предполагаемия резултат, на вероятността от настъпване на застрахователно събитие, от неуспех и отклонение от целите. Количествената оценка на риска се основава предимно на статистическите методи и модели, прилагани на основата на събраната статистическа информация. По различни причини обаче предвидените от тях резултати могат да се отклонят значително от действителните. Затова наред с тях следва да се прилагат и логическите способи за оценка на риска, основани на субективните виждания на мениджърите и специалистите, на техния опит, знания, интуиция и пр. Стремежът трябва да бъде да се идентифицират и вземат предвид всички опасности, които могат да доведат до настъпването на вреди. Необходимо е да се съобразят и настъпилите промени, които не се съдържат в статистическата информация и които се очертават да настъпят в бъдеще. На тази основа се правят прогнози за развитието на риска в бъдеще и се дава количествена оценка на риска, очертава се очаквания размер на вредите.

Третата фаза в управлението на риска е разработването на програма за сигурност, посредством която да се предвиди комплексът от мероприятията. чрез които ще се въздейства върху риска и ще се гарантира необходимата сигурност на застрахователното дружество. Видът и характерът на мероприятията не са еднакви за отделните застрахователни дружества, но основно се обуславят от поставените цели - за "оцеляване" на дружеството, за запазване на статуквото или за ръст на дейността. Във всички случаи обаче е потребно да се съобразят: целите, които се преследват, сигурността, която трябва да се постигне, характеристиките на мероприятията и тяхната цена, сумата, която е възможно да се отдели за превантивни и други мероприятия за сигурност и очаквания ефект от изпълнението на програмата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на риска 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.