Управление на службите за сигурност


Категория на документа: Други


 Управление на службите за сигурност 22-23 април и 15ти май За освобождаване ГДБОП
Качества и стил на ръководителя
В процеса на управление всеки ръководител се проявява в различни роли.В определени моменти се явява не само като субект на управление , но и в ролята на обект , тоест на подчинен спрямо висшестоящите органи . Освен това той има и представителна роля по отношение на организацията която ръководи спрямо външни организации. Не бива да се забравя че той е и член на колектива който ръководи . Като подчинен той е длъжен да отговаря пред висшестоящите органи за изпълнението на възлвожените му задачи да се отчита за своята дейност да се съобразява с изискванията и с мястото което той и организацията му заемат в системата на управление . Като лидер той трябва да се стреми да спечелии доверие и уважение от страна на подчинените да ги увлича мотивира . Той трябва да се проявява към най - добрата си страна и да се показва като знаещ и можещ ръководител . Като член на екипа който води той трябва да бъде по често да бъде сред подчинените си и да създава и да поддържа добър микроклимат . От съществена роля и значение за организацията е неговата представителна функция пред останалите организации. Най - общо качествата които трябва да притежава ръководителя се групират в 4 основни групи :
1.Интелектуални качества - изразяват се преди всичко в способността за логическо мислене и в търсене на причинно следствената връзка във всяко едно начинание .
2.Организаторските качества - изразяват се в предприемчивост активност инициативност перспективност самостоятелност поемане на лична отговорност планиране на работното време и др.
3. Нравствени и психологически качества - изразяват се в увереността на ръководителя в собствените си възможности свързват се със самоконтрола обективността справедливостта издръжливостта стресоустоичивостта и възможността за бърза адаптация .
4.Социално - политически качества -предполагат при решаванет она проблеми ръководителят да запазва политически неутралитет и да внедрява в своята дейност добрите европейски практики . Ръководната работа не е само професия но е и изкуство . Тоест между което освен общи черти има и своята специфика стилът на ръководителя означава личен почерк или личен маниер на работа .Стилът е начин по който ръководителя извършва своята управленска дейност ( това е неговата лична нагласа , подход към подчинените , начин на вземане на решение и неговата организация ) .
Авторитетът на ръководителя вклюява неговите делови качества - познанията и уменята за същността на ръководната работа , стила на мислене и поведение , неговата индивидуалност равнище на обща култура и ценности .Според това кои черти преобладават в характера в поведението и дейността на ръководителя могат да бъдат обособени в 4 основни стила на управление ( Които на практика не се срещат в чист вид ) :
1.Авторитарен - изразява се в изискването безпрепословно да се изпълняват разпорежданията на ръководителя тотален контрол заплаха със силата на властта и авторитета на длъжността
Обикновенно това са личности с диктаторски режим на ръководителство . Този стил има положителни прояви при сложни ситуации изискващи твърдост решителност и поемане на лична отговорност .
2.Демократичен - предполага колективност и колегиалност в отношението ръководител > подчинени . При този стил ръководителят .... своите сътрудници като съмишленици и партниори в работата , заради това той моделигира права но търси съответната отговорност .
3. Либерален - при него се разчита най - вече на самоконтрола и самосъзнанието на членовете на колектива , делегирани са прекалено много права, не се търси отговорност от страна на подчинените и характерното за този стил е , че е приемлив за микроколективите и за творческите организации ,но е твърде опасен за сложните социални организации.
4.Ситуационен - откроява се до толкова до колкото няма универсален стил на ръководство а се изменя съобразно промяната на оперативната обстановка и се пригажда според нея .В този смисъл ръководителят постепенно придава определящо значение на един или друг начин на работа в зависимост от конкретната ситуация .
Стилът на ръководителя се формира продължително , но през цялото време носи белезите на неговия професионализъм на природните му и организателски способности и психическото му състояние.
Въпрос 1 : 2 вида функции в системата на управление . Изисквания към ръководителя като субект на управление ( изброяване ) професионални умения на ръководителя 4 осн. Групи качества които трябва да притежава стилове на управление

Прогнозиране в управлението
Степента на предвиждане и изграждане на бъдещето има 3 дарения
1.Общо-научно предвиждане - Извършва се на най - високото равнище на общата абстрактна теория .То обхваща не единични събития , а общите главни направления и интервенции на развитие на обществото и дава качествена характеристика на обекта.Много често то се основава на професионалната интуиция на специалистите в тази област и се изгражда върху основа та на вече съществуваща теория . Това предвиждане има вероятностен характер и е важен източник на информация при създаването на прогнозите и плановете .
2.Прогнозиране-съществена част от общата теория на научното предвиждане .Като дейност се нарича прогнозиране , а като наука се нарича прогностика или още футорулогия и представлява методологическо учение за законите , принципите и методите на организиране на прогнозната дейност.В практиката прогнозирането е самият процес при изготвянето на прогнозите и представлява съвкупност от целенасочени разработки в тази област . В този смисъл прогнозата е резултат от самата дейност прогнозиране . От научна гледна точка прогнозата е систематизирано знание за поведението и изменението на изследвания обект в бъдещето, тоест тя е модел на бъдещето състояние .
3.Планиране- характеризира се с поставянето на точно определени конкретни цели и предвиждането на всички събития и ресурси за тяхното постигане .
Между прогнозата и плана съществува пряка зависимост - прогнозата разкрива възможните процеси на развитие с вероятност равна на тези възможности , докато планът посочва конкретните цели и задачи върху основата на доказаните от прогнозата възможности.
Роля и значение на прогнозите
В системата на социално управление прогнозите са необходими :
1.Да дадат информация за това какви общи цели обществото може да си представи и да реализира
2.Да изяснят кои от тези цели отговарят в максимална степен на интересите на обществото
3.Да служат като научна основа за вземане на управленски решения
4. Помагат при разкриването на писноправни отношения между близки и далечни цели и максималните към тях изисквания
5.Да предоставят информация за това кои от възможните средства и мероприятия са най - подходящи при реализирането на плановете
6.Да разкрият възможните последици от тази реализация
Функционалното значение на прогнозата се проявява и в нейната роля при изграждането на стратегията и тактиката на управление .Според характека на проекта социално - икономически , научно - технически , геополитически , военни , демографски , криминологични и др.Според мащабността на прогнозата във времето биват дългосрочни (от 15 до 30 г ) ; средносрочни ( от 5 до 15 ) ; краткосрочни (до 5 г. ). Според териториалния мащаб биват световни ; регионални ; локални .... Главната цел на криминологичното програмиране е да се установят най - общите показатели характеризиращи състоянието и развитието на престъпността в бъдеще и на тази основа да бъдат разкрити съответните тенденции и закономерности.От определящо значение за управлението са икономическите , военните ; политическите и информационно- техническите прогнози за националната информационна сигурност.
Методи на прогнозиране
1.Екстраколация- изразява се в това че изводите получени при анализа на състоянието и тенденциите на изменението на една част от явлението в миналото и настоящето се разпространяват върху друга негова част в бъдещето
2.Експертни оценки - участват експерти , които разработват оценки за възможните начини по които ще получат разрешение в съществуващите противоречия
3.Моделиране -методите на моделирането позволяват да се извърши задълбочен качествен анализ на изучавания обект за да могат да бъдат разкрити вътрешните и външните му връзки и зависимости

Организация на прогнозирането
В предвалителен план е необходимо да се определят целта на прогнозирането , обектът на прогнозата , основанията за това изследователския екип и сроковете.
Стадиите на организирането са ретроспекция , диагноза и прогноза. На стадия ретроспекция се извършват процедури и действия свързани с досегашното състояние на обекта . Разграничават се връзките на дадения обект с другите обекти , определят се условията , при които той ще се развива , уточнява се мащабността на обекта ( дали е локален и глобален ) и се определя какъв срок от миналото му развитие трябва да се изследва , тоест определя се срокът на ретроспекция .
Диагноза - формират се техните реални характерискити към момента като на този етап се използват най - надежните методи на прогнозирането и се търси отговор на въпроса относно степента на достоверност на прогнозата както се определят и днешните за оценка на тази достоверност
Прогноза - изразява се в прилагане на избрани предмети и методи на прогнозиране към всяка една отделна единица от обекта на прогнозиране след което отделните резултати се обединяват в едно цяло или една система на обекти.След окончателното завършване прогнозата се предлага за приемане от страна на възложителите , за разлика от плана тя не се утвърждава , а само се приема за сведение и за ползване поради своя вероятностен характер тя няма задължителна сила на сбъдване .
Въпроси : Разлика между прогнозиране и планиране ? Определение за прогнозиране ? Разлика между план и прогноза ? Стадии на прогнозиране ? ( Само изброяваме )
Разлика между прогнозиране и планиране ?
Прогнозирането - практиката прогнозирането е самият процес при изготвянето на прогнозите и представлява съвкупност от целенасочени разработки в тази област. Планирането- характеризира се с поставянето на точно определени конкретни цели и предвиждането на всички събития и ресурси за тяхното постигане .
Определение за прогнозиране - методологическо учение за законите , принципите и методите на организиране на прогнозната дейност.
Разлика между план и прогноза- Между прогнозата и плана съществува пряка зависимост - прогнозата разкрива възможните процеси на развитие с вероятност равна на тези възможности , докато планът посочва конкретните цели и задачи върху основата на доказаните от прогнозата възможности.
Стадии на прогнозиране - Екстраколация ; експертни оценки и моделиране
Планиране - Като наука планирането представлява система от знания за основните принципи и закономерности свързани с определяне на целите и с необходимите за тяхната реализациия ресурси а именно сили средства време форми и начини . Обекти на планирането могат да бъдат всички процеси в социално икономическото развитие на обществото . Основен метод на планирането е балансовият метод. Този метод означава съзнателно внедряване на пропорционалност и взаимообвързаност между потребностите тоест задачите за изпълнение и ресурсите. Планирането като дейност има за предпоставка критичния анализ на факторите формиращи състоянието на оперативната обстановка . Както и прогнозите за бъдещите изменения на явленията и процесите оказващи влияние върху дейността за службите за сигурност . ... Трябва да бъдат спазени следните принципи като политически неутралитет , законност , единоначалие и др.Условията за оптимално изработване на всеки план са с всестрален анализ на изходните .Отчитане на натрупания опит от планиращите органи възможност сред набелязаните мероприятия да се отделят основните и др. Всеки план съставен писмено има свое структорно изложение която най - общо има следния вид :
Първи раздел се нарича ПРЕАМБЮЛ - прави се кратък анализ на състоянието и тенденциите в изменението на оперативната обстановка в страната и в обслужвания район. Анализират се досегашните състояния и резултати от оперативната охранителната организационно - управленската дейност . Уводната част завършва с очертаване на предстоящите задачи , определени от насоките на дейността на съответните служби.
Втория раздел включва усъвършенстване на организационно - управленската дейност .
1.Мероприятия свързани с информационно аналитичната дейност



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на службите за сигурност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.