Управленски процес и мениджърско поведение


Категория на документа: Други


Управленски процес и мениджърско поведение

Тема 1
Характеристика на устойчивостта на управленския процес

Управленския процес включва следните така наречени основни управленски функции:
* целеполагане
* планиране
* организиране
* контролиране
* регулиране
Освен тях съществуват и някои допълнителни:
* координиране
* мотивиране
* информационно осигуряване
* маркетингова функция

Самият управленски процес е начин на въздействие на управляващия субект спрямо управлявания обект. Целта на управленския процес е разкриване потенциала на обекта на управление. Управленското въздействие се осъществява чрез наличието на власт в управляващия субект.

Друг важен момент за осъществяване на управленски процес е наличието на ресурс. Институцията е факторът който създава нормативната уредба в една страна и тя е свързана с така наречената законодателна уредба в страната. Институцията урежда правомощията на субекта на управление. Важно е промените на институцията да съответстват на промените в субекта и обекта на власт. Устойчивостта на управленския процес зависи от съответствието между потенциалите на субекта и обекта на власт.

Компонентите на управленския процес са:
* институция
* субект на управление
* власт, която субектът притежава
* обект на управление
* ресурси - материални, човешки, финансови
* цел - свързана с изпълнение на основните управленски функции

Устойчивостта на управленсия процес е в зависимост от баланса между количеството власт, която притежава управляващия субект и нейното съответствие с потенциала на обекта на управление и правомощията, които осигурява съответната институция. Връзката между субекта и обекта на власт е двустранна, т.е. налице е взаимодействие, което позволява при реализацията на управленския процес да се постъпва по гъвкаво от гледна точка на конкретната ситуация. Връзката на субекта с институцията е едностранна, това означава, че всяка институция дава точно определени правомощия, които субектът на власт може да използва за да окаже въздействие върху управлявания обект. Извън тези правомощия субектът или не използва в достатъчна степен предоставените му права или пък ги превишава. В тези два случая се нарушава устойчивостта на управленския процес. Правомощията, които дава институцията са резултат на съответната нормативна база. Това са: закони, постановления, правилници. Промяната в структурата и функциите на институцията на държавно ниво е обект на законодателна власт. Това обаче не означава, че инициатива за промяна не може да съществува и от страна на субекта на управление или от страна на обекта чрез субекта на управление. Всичко това е свързано и с демократичното начало в управлението и съобразяването на тези процеси е свързано със спазване на установен ред.

В зависимост от наличния потенциал между обекта и субекта на власт от една страна и институционна от друга могат да се разграничат следните зависимости, т.е. между потенциалите на субекта, обекта и институциите. Те са следните варианти:
* Вариант 01 - 01. При този вариант обекта на властта няма необходимия потенциал, но за сметка на това субекта на властта притежава такъв. Тук насоките са свързани към очакването на определени промени. Те от своя страна следва да доведат до активизиране потенциала на обекта. При този вариант е възможно да се стигне до определени форми на диктат и на тази основа промените да не съответстват на идеите на мнозинството. Наличието на несъответствие между субекти - институция се дължи на редица причини. По - голяма част от тях обаче имат както вътрешен, така и външен характер, които се демотивирали субекта да използва наличния си потенциал, които правомощия са му дадени от институцията.
* Вариант 10 - 10. При него обекта на власт има съответния потенциал, но поради липса на опит или информация може да предоставя съответното доверие. В личност или екип, които обаче не притежават съответен потенциал. Тук субекта на властта в случаите когато има остаряла в структурно и функционално отношение институция може да активизира своето поведение към съответните промени, които на по-късен етап да бъдат оценени като потенциал.
* Вариант 10 - 01. По принцип този вариант е лесно решим в практиката казус. В случая имаме потенциал в обекта на власт, но поради различни причини при осъществяване на промените се овластява субект, който обаче не притежава необходимия потенциал. Равносметката е, че това несъответствие влияе на институцията, която е проектирана правилно както в структурни, така и във функционални отношения. Тъй като обекта не притежава необходимия потенциал, това предимство на институцията не може да се оползотвори ефективно.
* Вариант 01 - 10. При този вариант инициатор на промени както в обекта, така и в институциите е субекта на власт при тези случаи изпъкват лидерите, които могат да въздействат на своите подчинени за реализация на съответните промени, за устойчивостта на управленския процес обаче от значение са типа на промените в обекта на власт, ако те не са своевременни или в правилната насока се затруднява и дейността на субекта на власт, това може да доведе и до неговата смяна.

Устойчивостта на управленския процес трябва да се свърже и с целите на управлението. Тук изпъква въпрос за съответствието между цели и потенциал. Целта на управленския процес е да се въздейства върху обекта на управление, ако той притежава необходимия потенциал тази дейност ще зависи - какво е поведението на управленския субект. Съответствието между обекта на власт, субекта на власт и институция не означава, че управленския процес задължително ще се осъществява безпроблемно. Това ще зависи основно от поведението на субекта на власт (ръководител и неговия екип).
2. Поведенческа концепция (поведенчески аспекти) на устойчивостта на управленския процес - поведенческите аспекти на устойчивостта на управленския процес засягат преди всичко взаимодействието между обекта и субекта
* Първия е с основни права за овластяване на субекта
* Втория (субекта) може да делигира съответна власт, но първите надценки се дават от тези които ще бъдат управлявани
За да бъде властта по-благосклонна към подчинените най-добре е тя да се прилага в умерени граници. За целта се използват следните механизми:
* Санкциите да не се изключват от арсенала на управленските инструменти - в случаите когато е необходимо
* Не е задължително да се използва цялата власт с която разполага субекта, т.е. всяка ситуация изисква да се прилага точно толкова власт колкото е необходимо
* Освен мотивация към подчинените за извършването на определени действия, управляващите също трябва да положат съответните усилия за убеждение
* Подчинените не трябва да изпитват неприязъм към властта, а потребност за лична и колективна защита, в случаите когато тава е необходимо

Отношенията между обекта и субекта на власт зависят от начина по който е овластен съответния ръководител или екип.

Според равнището на управленската йерархия по-висшите нива на властта е възможно да се използва и силови методи на управлението - заплахи, наказания. В практиката на управлението съществува и обратен вариант, когато субектът на властта се поддържа от хора, които са настроени благосклонно към него. Фактически представянето на обекта и субекта на власт цели да покаже не толкова тяхното противопоставяне колкото фактически, че даден проблем може да се пречупи през различен ъгъл. Устойчивостта на управленския процес зависи от това, доколко субекта на власт може да намери допирни точки със субекта на власт и по този начин да стимулира неговия потенциал. Поведенческите аспекти на устойчивостта на управленския процес са осъществени при изграждане на рационални взаимоотношения между обекта и субекта. Заедно с формални възникват неформални отношения, които трудно биха били съизмерими. Често за тях се съди по косвени признаци или е резултат на предварително получени данни.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управленски процес и мениджърско поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.