Увод във философията


Категория на документа: Други


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

УВОД ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА

Курсова работа за семестриален изпит
Магистърска програма по философия

Велико Търново
2014 г.

І. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФИЛОСОФИЯТА КАТО НАУКА

Съществуват два взаимосвързани и зависими реалности - обективната действителност и познанието за нея. Във философията тези реалности се отразяват с две категории - БИТИЕ и СЪЗНАНИЕ. Тези философски категории са най-обобщените и абстрактни и включват в себе си всичко съществуващо (природа, общество, човек) и съзнанието за него (понятия, принципи и закони). Конкретните науки за природата, обществото и човека имат за предмет само определено поле от обективната реалност. Те разкриват единични и особени закономерности, специфични за техния предмет.

Всички науки, в това число и философията, са форма на съществуване на общественото съзнание. Те са започнали своето формиране и развитие от зората на човешката цивилизация, от появата на биологичния вид Хомо сапиенс (мислещо, съзнателно същество). За това както съвременната наука, така и философията са исторически интелектуален продукт, в създаването на който са участвали милиони творчески личности. Това е причината науката да се определя като обществен продукт и форма на общественото съзнание.

Философията е особена наука. Тя има за свой предмет най-общите закономерности на функционирането и развитието на природата, обществото и човешкото съзнание. Съществен проблем на нейния предмет е отношението между обективната реалност и познанието за нея, отношението битие - съзнание.

Съществена характеристика на категорията битие е, че то е обективно - съществува независимо от човешката воля и материално - съществува под някоя от формите на материята.

Съществена характеристика на категорията съзнание е, че то е субективно. Негов носител е определен човек или цели човешки общности. За това съзнанието има идеален и субективен характер.

Като ползваме основните характеристики на битието и съзнанието можем да формулираме едно по-конкретно определение за предмета на философията. Философията е субективен и идеален модел, отразяващ най-общите закономерности на функционирането и развитието на обективната материална действителност.Тя отразява отношението между битието и съзнанието.

Във връзка с предмета на философията възникват два проблема:

Първо: Съществуват ли в действителност най-общи закономерности и има ли възможност човек да ги опознае.

Второ: Кое е определящо и първично в отношението битие - съзнание.

В зависимост от отговорите на тези въпроси още от Древна Елада са се формирали две противоположни философски школи - идеалисти и материалисти.

ИДЕАЛИЗЪМ - философско направление, което приема, че идеята, съзнанието е първичния образ на битието. Това разбиране е аналогично с това на теологията, според която "началото бе словото и чрез слово Бог сътвори всичко съществуващо". Класически представител на идеализма в Древна Елада е Платон, в Средновековието - Августин и Тома Аквински, в Немската класическа философия - Хегел. По отношение познаваемостта на битието идеалистите изповядват скептицизъм и агностицизъм. През Възраждането философите идеалисти от новото време се диференцират на обективни и субективни идеалисти..

Съществува мнение, че през ХХ век идеализма се проявява във философските системи на феноменологията, критическия реализъм, персонализъм, прагматизъм и философия на живота.

МАТЕРИАЛИЗМЪТ е философска концепция, противоположна на идеализма и води своето начало от древността. Материализмът приема битието като начало на зараждането и съществуването на всички неорганични и органични форми на материята. Материята е първична по отношение на човешката психика и съзнание. Съзнанието (разума, знанието) се определя като отражение на външния свят и в този смисъл светът е познаваем за човека. Следователно човекът и неговото съзнание са продукт от развитието на материалното битие. Материализмът в Гърция е възникнал много по-рано от времето на Атинската философска школа на Платон. Философи материалисти са Хераклит, Анаксагор, Емпидокъл, Епикур, Демокрит. Някои изследователи на историята на философията определят Аристотел като типичен представител на материализма в Класическа Елада. През Средните векове доминират материалистичните идеи на древните философи под формата на хилозоизъм и номинализъм. Напредък в развитието на материалистичния философски мироглед се извършва през ХVІІ и ХVІІІ век по време на Възраждането. Значим е приносът на философите Бейкъм, Галилей, Хобс, Спиноза и Лок. Особено място през ХVІІІ век заемат френските материалисти Ламетри, Дидро, Хелвеция, Холбах.

Класическата форма на материализма се създава през ХІХ век от Маркс и Енгелс. Двамата философи творчески прилагат диалектическата логика на Хегел в анализа на развитието на природата и обществото. Първият анализ е наречен диалектически материализъм, а вторият - исторически материализъм. Някои автори определят историческия материализъм като социология, а Маркс приемат за основоположник на съвременната научна социология.

Идейната и теоретична дискусия между идеализма и материализма продължава и в най-новото време. Допирни идеи, които да премахнат формиралите се конфликти и противоречия са проблем на бъдещо развитие на философското знание.

ІІ. ДИФЕРЕНЦИРАНЕ НА ФИЛОСОФСКОТО ЗНАНИЕ

Диференциацията на философията се наблюдава в две посоки - историческа и предметна.

Историческата диференциация е свързана с историческите периоди на развитието на човешката цивилизация и свързаната с тези периоди конкретна философска система и нейните автори. Най-общо тази диференциация е следната:

1. Философия на древните народи - Египет, Индия, Китай, Япония, Близкия Изток.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Увод във философията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.