Видове мрежи


Категория на документа: Други


1. МРЕЖИ
1.1. ВИДОВЕ МРЕЖИ

1.1.1 Комуникационни мрежи.

В по-ранните години телекомуникациите включвали употребата на визуални сигнали като дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи или аудио (звукови) съобщения. В модерната ера на електричество и електроника възникват мрежи за осъществяване на връзка между хората. Развитието на комуникацийте налага създаването на
телекомуникационна мрежа , която представлява съвкупност от крайни устройства, комуникационни канали и мрежови възли, свързани заедно с цел осъществяване на телекомуникация между потребителите. Всяко крайно устройство трябва да притежава уникален мрежов адрес , за да може пакетите да бъдат насочвани към техния получател еднозначно. Телекомуникационните мрежи могат да бъдат различни видове. Примери за такива мрежи са: телефонна мрежа , телексна мрежа , компютърна мрежа , интернет , и др.

1.1.2 Телеграфни мрежи.

В началото на 19 век французите разработват първата оптическа телеграфна мрежа, която изпраща информация с поразителна скорост от 20 знака за секунда. Телеграфната мрежа "телекс" е първата изградена глобална комуникационна мрежа. Тя има абонати в над 160 страни в света. Има йерархична структура и собствени комутационни възли. Номеронабирането се осъществява по начин, подобен на този в телефонната мрежа.
Мрежата има своите особености, които произтичат от по-различния начин на разпределение на абонатите. В типовия случай те са предприятия и фирми. Освен това за тази мрежа е характерна по-голямата средно статистическа дължина на абонатните линии.

1.1.3 Телефонни мрежи.

В края на 19 век започва изграждането на огромна телефонна мрежа. Към 1880 г. в Съединените щати има повече от 50 000 телефонни линии, а към 1960 г. телефонните линии обхващат градските области и телефонната мрежа се превръща в световна комуникационна мрежа. Телефонната система използва технология с комутиране на електрически вериги, при която се изгражда верига или виртуална пътека при всяко свързване на един телефон с друг по мрежата. Първите мрежи след създаването на телефона са аналогови и в продължение на почти един век са единственият вид. Постепенно са заменени от полуцифровите телефонни мрежи, цифровите телефонни мрежи и цифровите мрежи с интегрирани услуги.

В началото на XX век се появяват автоматични телефонни централи. Връзката в рамките на централата се установява автоматично, а за междуселищни и международни разговори продължава да се избира чрез оператор.

Днес телефонните мрежи биват фиксирани - стационарни телефонни апарати свързани чрез проводници към телефонна централа или мобилни , при които потребителите могат да се придвижват в рамките на покритието на клетката и да преминават от клетка в клетка.

1.2. КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ - ВЪЗНИКВАНЕ

Реалната мощност и използваемост на компютрите се проявява само когато са свързани така , че да могат да комуникират един с друг. От простата домашна мрежа от два компютъра или малката локална компютърна мрежа (LAN) до постоянно нарастващата глобална мрежа Интернет.

В ранните дни на използването на компютри , те представлявали огромни машини , които изпълвали цели стаи - понякога цели градски квартали - и стрували хиляди долари. Макар че тези скъпи гиганти имали много по-малка мощност на обработка и памет от днешните тънки ръчни компютри, те били последен вик на технологията през 50-те и 60-те години.

В средата на двадесети век компютрите все още били редки , екзотични и мистериозни машини , собственост само на големи компании , държавни и образователни институции. В по-голямата си част компютрите били самостоятелни (автономни) системи , изолирани една от друга.

Началото на първата компютърна мрежа с комутиране на пакети е поставено в края на 60-те години под покровителството на министерството на отбраната на САЩ. Тя е наречена ARPAnet (Advanced Research Projects Agency network). Първият възел , или точка на свързване , към ARPAnet е инсталиран в Калифорнийския университет в Лос Анджелис през 1969 г. Само за 3 години мрежата се разпростира през целите Съединени щати , а две години след това достига до Европа.

С нарастване на мрежата тя била разделена на две части. Военните наричат своята част от интермрежата Milnet , a ARPAnet продължава да бъде използвана за описание на частта от мрежата , която свързва изследователските и университетските сайтове. През 80-те години ARPAnet е заменена от мрежите Defense Data Network (отделна военна мрежа) и NSFNet (мрежа от научни и академични сайтове, основана от Нацоналната научна фондация). Впоследствие тази WAN мрежа се разраства в това , което днес наричаме Интернет.

Изграждането на компютърни мрежи не започва от такъв голям мащаб като проекта ARPAnet; т.е. локалните мрежи се появяват преди WAN. С поевтиняването на компютрите и с увеличаването на тяхната мощност търговските организации от всички мащаби започнаха да ги използват все по-масово. Първите машини можели да се използват само за ограничени видове обработка на данни, но с процъвтяването на разработката на софтуер новите програми позволили на потребителите да правят много повече от просто събиране и сортиране на данни.

Например при ранните мейнфрейм системи множество потребители можели да осъществяват достъп до едни и същи съхранени данни с помощта на терминали , представляващи станции с входни и изходни утройства (например клавиатури и монитори). Тези станции нямат собствена изчислителна мощност; те са просто точки , от които може да бъде осъществен достъп до мейнфрейм компютъра.

Използването на мейнфрейм компютъри вършело добра работа в много отношения , но те имали няколко минуса в сравнение с по-малките компютри (наричани тогава микрокомпютри). Недостатък бил тяхната висока цена; големите мейнфрейм системи стрували много повече от така наречените персонални компютри, проектирани така , че да бъдат поставени на бюрото и да функционират самостоятелно.

Друг недостатък на мейнфрейм компютрите била концепцията за единствена точка на отказ (single point of failure). При работа с мейнфрейм компютър, ако компютърът бъде изключен, той е изключен за всички. Никой не може да осъществява достъп до данни и никой , който зависи от компютъра , не може да свърши никаква работа. От друга страна използването на отделни персонални компютри разрешава този проблем.

Персоналните компютри представлявали компютри, разработени като напълно функционални единици, които изпълнявали програми и извършвали работни задания напълно самостоятелно, без чужда помощ. Те осигурявали известна отказоустойчивост - способността на системата да продължава да функционира и да осигурява цялост на данните при възникване на повреди. Ако компютърът на един от служителите прекъсне работа, той не влияе на възможността на останалите служители, които имат техни собствени персонални компютри, да продължат да работят. Реално, ако даден служител запише данните на дискета, той или тя могат да се преместят на функционираща машина и да продължат да работят.

Тези фактори допринесли за нарастване на популярността на персоналните компютри като решение за малки, средни и големи търговски организации. Но след като всеки се сдобил с отделен компютър на бюрото си, компаниите се изправили пред дилемата: как работниците да използват съвместно информация, както правеха това при стария модел на обработка с мейнфрейм компютри. Решението било изграждането и работата в мрежи.

Когато започва проекта ARPAnet , още никой не можел да предвиди , че мрежата ще надрастне многократно първоначалния си обхват. През 70-те години биват добавени още възли , както в САЩ , така и в чужбина.

През 1983 г. мрежата ARPAnet се разделя и 68 от съществуващите 113 възела биват поети от Milnet, която се интегрира с Defense Data Network. Defense Data Network е създадена предишната година.

Системата Domain Name System (DNS) е представена през 1984 г., осигурявайки начин за асоцииране на "приятелски" имена на хостове и IP адреси, което е много по-ефикасно и удобно от предишните методи. През 1984 г. в мрежата вече имала повече от 1000 хост компютъра.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Видове мрежи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.