Влияние на инфлацията върху поведението на икономическите агенти, домакинствата, фирмите, банките и публичния сектор


Категория на документа: Други


11/11/2013
Изготвил:
Специалност:
Курс:
Фак.номер:

СА"Д.А.ЦЕНОВ"
ВЛИЯНИЕ НА ИНФЛАЦИЯТА ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ: ДОМАКИНСТВАТА, ФИРМИТЕ, БАНКИТЕ И ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР


Много често инфлацията е серизона заплаха за стабилността на фирмените, домакинските и държавните финанси. Тя е свързана главно с намаляването на стойността на парите и повишаването на стоковите цени и в същото време е явление, с което се съобразява всеки, просто защото трудно може да бъде победена окончателно.
1. Проявление на инфлацията в домакинствата
Независимо от действието на пазарния механизъм в редица случай инфлацията въздейства мултиплициращо върху домакинствата, в зависимост от техния жизнен стандарт, доходи, спестявания и богатство. В определени случай инфлацията може да преразпредели бюджетите на домакинствата, включително и да наложи прибягване до спестяванията за покриване на текущите потребителски разходи. Именно инфлацията дава разликата между реалния и номиналния доход на домакинствата и индивидите. От позицията на домакинствата и тяхното потребление се наблюдава уникалност на въздействието на инфлацията върху всеки конкретен потребител. Наблюдават се две особенности :
-Не всички цени растат по едно и също време. В зависимост от пазарната ситуация, влияещи фактори, сезонност и др. Са налице значителни отклонения в цените на традиционно потреблявани стоки и услуги.
-Не всички потребители понасят еднакво инфлацията.
В заключение от гледна точка на пазара, домакинствата участват от позицията на търсещи потребители, които в зависимост от разполагаемия номинален доход и структура на личния бюджет осъществяват приоритетно покупки на подлежащи на инфлационно влияние стоки и услуги.
2.Инфлацията и фирмите
Доставчиците на стоки и услуги формират втория фактор на пазара - предлагането и се явяват основни генератори на инфлационно променящите се цени.
За фирмите инфлацията им две проявления - пасивно и активно. Фирмата е пасивен участник в процеса на инфлационната корекция на потребителските цени, когато купуваните от нея суровини, материяли, енергия и нает труд стават по-скъпи с всеки следващ период. Обичайното пасивно факторно въздействие на инфлационния индекс прави от фирмите не етап крайно пройзводство и пласмент вече активен участник в процеса на натрупване на инфлационна корекция на ценовия индекс. Това се дължи основно на необходимостта от покриване на пасивно нарасналите разходи при покупките или за целите на получаване на по-големи печалби и води до увеличение на крайните продажни цени на фирмите. В условия на инфлация от галопиращ и по-висок порядък фирмите понасят съществен разрив в стойността на придобитите през по-ранни, неинфлационни периоди активи и тяхната текуща, инфлационно ерозирана цена. Възстановяването на реални нива на производствените активи във фирмите след инфлационно въздействие, което за период от максимум три последователни години е над 100%, изисква прилагане на нарочна счетоводна процедура, която осигурява револоризиране на инфлационно обезпечените активи и финализиращи ги капитали. На национално ниво подобни решения могат да породят сериозни сътресения и да ерозират цялостно способността на националните пари да изпълняват своите функции.
3.Проява на инфлацията в банките
Банките имат сложна и отговорна роля да бъдат едновременно пазител на спестяванията, но и двигател на кредитирането. Поради паричната природа на инфлацията банките са поставени под постоянна опасност, до каква степен предлаганите от тях лихвени проценти за спестителите осигуряват доход, покриващ минималния размер на годишния инфлационен индекс. Това поражда потребност от калкулиране на два типа лихвени проценти, с и без отчитане на инфлацията. При отчитане ефекта на инфлацията лихвените проценти се калкулират като реални и номинални.
4.Инфлацията и публичният сектор
Публичният сектор на икономиката, изразен чрез дейността на правителството, общините, ведомствата и агенциите, има глобална отговорност и роля за анализ и оценка на инфлационните процеси и тяхното овладяване чрез провеждане на антиинфлационна политика. Правителството разполага с два типа мерки, които водят до пряко и/или косвено нарастване на цената на труда като основен проинфлационен фактор :
-Повишаване на размера на минималната работна заплата.
-Повишаване размера на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
И двата инструмента имат пряко въздействие върху работодателите,тъй като водят до пряка промяна в "цената" на производствения фактор труд за определена или всички категории, заети в дадена фирма, отрасъл и икономика като цяло. Административно повишаваните доходи чрез два типа мерки водят до повишен разполагаем номинален доход. Повишеният разполагаем доход е потенциал за повишеното търсене на стоки и услуги, които чрез действието на пазарния механизъм могат да постигнат новото си равновесие чрез инфлационна ценова корекция. Повишените цени от своя страна формират и повишена основа за облагане с данъци на потреблението и респективно повишени приходни ресурси за публичния сектор. Ето защо при определени обстоятелства инфлацията в умерени размери осигурява растеж. Самата държава може да предизвика инфлация чрез административни мерки, влияещи върху потока на доходите. Повишените доходи формират и повишено търсене, което влияе върху потока на разходите в икономиката.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Влияние на инфлацията върху поведението на икономическите агенти, домакинствата, фирмите, банките и публичния сектор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.