Влизане в еврозоната


Категория на документа: Други


Университет за национално и световно стопанство

Приложна макроикономика
Положителни и отрицателни ефекти за българската икономика при влизането на България в Еврозоната
Курсова работа

ОКС Магистър
спец. Макроикономика

Съдържание:

1. Увод............................................................................................................3

2. Състояние на Еврозоната.........................................................................3

2.1. Мерки за стабилизиране....................................................................4

2.2. Варианти пред Еврозоната................................................................5
3. България и Еврозоната.............................................................................6

4. Ползи за България от влизане в Еврозоната..........................................6

5. Негативи за България от влизане в Еврозоната.....................................9

6. Заключение..............................................................................................11

7. Източници................................................................................................13

1. Увод

От присъединяването на България в Европейския съюз през 2007 г. до днешна дата често обсъждан е въпросът за пълната интеграция на страната ни, а именно влизането в Еврозоната. Дискусиите на икономисти, журналисти и обикновените граждани са свързани с това, какви ще са ползите и негативите за българската икономика при приемането на еврото като разплащателна единица.

През петте изминали години на членство в съюза двукратно, официално от българска страна се определяха срокове за въвеждане на еврото като национална валута у нас. Първият беше 2010 година, а вторият - 2012-2013 г. Изпълнението на критериите за присъединяване към евро-съюза се оказаха обаче не лесна задача. Едва през март 2012 г. четирите количествени показателя паднаха под референтните стойности. Само петото условие, който е членство за период от две години в ERMI, още не е покрито. Като страна във Валутен борд България изпълнява по своеобразен начин и този критерий. Но документално това трябва да стане като БНБ отправи официално искане към ЕЦБ. БНБ също трябва да декларира, че ще запази фиксирания курс на лева към еврото в сегашната стойност 1.95583, което ще осигури тази финансова стабилност, която дефакто е и петото условие.

Ситуацията около влизането на България в Еврозоната обаче се промени рязко заради кризата, обезценяването на еврото и изострянето на проблемите с държавните дългове и бюджетните дефицити на редица страни от ЕС. Една от главните цели на сегашното правителство беше именно присъединяване на страната към Еврозоната. Събитията от последните три години промениха намерението му. Мнението на управляващите вече е, че България в момента няма изгода да приеме еврото.

2. Състояние на Еврозоната

Проблемите в Еврозоната започнаха през есента на 2009 г. с гръцката криза. Тогава бе установено, че бюджетната статистика на страната е била недостоверна и истинският бюджетен дефицит е над 12% от БВП. (По-късно бе отчетено, че дефицитът за 2009 г. е бил 15.4%. ) В комбинация с високото ниво на задлъжнялост (над 160% от БВП), това доведе до отдръпване на инвеститорите и до рязко повишаване на рисковата премия за страната. Последваха редица спасителни мерки за милярди евро.

Освен в Гърция, проблемите се задълбочиха и в други страни от Еврозоната: Испания, Италия, Ирландия, Португалия, Кипър. Тези страни също договориха заеми от МВФ и ЕС за стабилизиране на икономиките си.

2.1. Мерки за стабилизиране

Кризата в еврозоната започна заради дълговите проблеми на Гърция, но се разви в дългова криза за целия блок, като предизвика серия мъчителни опити за реформи, договаряне на спасително финансиране и дискусии за прекрояване на правилата в ЕС.
Дълго време мерките срещу кризата се диктуваха от Германия, която настоява за затягане на фискалната дисциплина. Това решение бе наложено на срещата на върха на 9 декември 2011 г., но във формат, който изолира Великобритания. На 30 януари 2012 г. лидерите на 25 страни (без Великобритания и Чехия) подписаха проект на фискалния пакт. На 29 юни 2012 срещата на лидерите на ЕС одобри пакт за растеж на стойност 120 млрд. евро. Зелена светлина получи испанско-италианското искане за директен достъп до спасителните фондове и мерки за понижаване на лихвите по дълговите облигации . В края на юли 2012 г. погледите се обърнаха към ЕЦБ, като на наблюдател. Тя ще възобнови покупките на облигации на закъсали страни, ако властите се обвържат с реформи. Решението за неограничени покупки на вторичния пазар бе взето официално на 6 септември 2012 г. Преди това - през декември 2011 г. ЕЦБ обяви предоставяне на неограничена ликвидност за срок от 36 месеца и намали изискваните обезпечения. Така централната банка наля 1 трилион евро. На 12 септември 2012 г. бе направена следваща крачка към увеличаване на правомощията на централната банка - ЕК представи предложението за банков съюз, което включва и надзора над 6000 банки в Еврозоната и споделени гаранции на депозитите. На 13 декември 2012 г. Европейският съвет постигна съгласие за единен банков надзор в Еврозоната от март 2014 г. През декември 2010 г. лидерите на ЕС се споразумяха за промяна в Лисабонския договор, която ще позволи създаването на постоянен спасителен механизъм след 2013 г. На 24 март 2012г. Европейският съвет одобри създаването на постоянния механизъм за стабилност (ЕСМ ) в еврозоната до средата на 2013 г. на стойност 700 млрд. евро. Сегашният временен спасителен фонд на ЕС ще действа успоредно с постоянния ЕСМ до юли 2013 г. На 12 септември 2012 г. Конституционния съд на Германия отхвърли иска срещу фискалния пакт и ЕСМ и така даде зелена светлина за старта на новия спасителен фонд.

2.2. Варианти пред Еврозоната

1/ Преодоляване на кризата с помощта на огромен спасителен фонд и засилване на фискалната координация (към фискален съюз).
* Евентуално частично опрощаване на дългове.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Влизане в еврозоната 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.