Водата в природата – свойства, състояния и опазване


Категория на документа: Други


Водата е местообитание на много и различни животни и растения, важни за изхранванетона населението. Естествените водни басейни на сушата , съчетани с изграждането на плавателни канали са важни транспортни артерии за недостъпни райони. Силата на течащата вода се използва и за производството на електроенергия във водноелектрическите централи.
Водата се придвижва от океаните и моретата към атмосферата, от там към сушата и обратно в океаните, като преминава от едно агрегатно състояние в друго - течно, газ и твърдо. Процесите, чрез които се извършва това движение, образуват водния кръговрат на планетата. Той е постоянен и се извършва циклично, поради което се нарича воден цикъл. Този цикъл осигурява воден баланс на плантата, т.е. количеството вода което напуска океана отново се връща в него.

Водният кръговрат е непрекъснат процес на преминаване на природните води в геосферите и техните фазови преходи (трансформация на състояния). Движещите сили на кръговрата на водата са слънчевата енергия и земната гравитация. Слънчевата радиация обуславя снеготопенето, снегонатрупването, изпарението, а земната гравитация - валежите, движението на повърхностните води, а като и на подземните. При геоложикия воден кръговрат движещи сили са магматизма, метаморфизма, седиментацият - тектонските процеси.
За начало на водния кръговрат се счита изпарението на водни пари от водните басейни. Следващи етапи са кондензацията им в атмосферата и падането им върху земната повърхност под формата на валежи. Разграничават се два подкръговрата на водата - малък воден кръговрат и вътрешноконтинентален воден кръговрат. Малкият воден кръговрат се осъществява изцяло над Световния океан, докато вътрешноконтиненталният се осъществява на сушевата земна повърхност.
Човекът непрекъснато се намесва в кръговрата на природата и играе важна роля за неговото обазуване и съществуване. Индустриалните предприятия участват в затоплянето на въздуха и изпаряването на водата. Но някои от дейностите на човека нарушават кръговрата на водата. Много често те са причината за замърсявянето й.Предприятията изхвърлят боклуци и вредни вещества във водните басейни. От домакинствата се изхвърлят отпадни води. Каналните води са причина за измирането на растителния и животинския свят в моретата и океаните.Изсичането на горите води до по-малко изпарениея и засушаване на районите. Освен това тогава в подпочвените води навлиза по-малко вода и това води до намаляването им. Моретата се замърсяват от изхвърлените в тях отпадни води или нефт и други опасни и вредни вещества.
За да се предпазим от прекъсването на кръговрата на водата и от замърсяването и можем да направим доста неща. Първо, не трябва да изхвърляме излишни отпадъци в моретата или в други водни басейни, а на определените за тази цел места - кошчета за отпадъци или контейнери. Трябва да използваме водата по- пестеливо и да не употребяваме много перилни и миещи препарати

Всеки е запознат как водата в природата извършва своя кръговрат - непрекъснатата промяна на агрегатното й състояние - от течност - във водни пари и лед. Един начин за илюстриране на този воден кръговрат представлява внимателното разглеждане на пътя на водата в природата. Можем да започнем от където поискаме, но най - подходящо място се явяват моретата и океаните, поради причината че там се намира най - голямото количество вода на Земята.

Ако водните капки искаха да си останат на Земята, нямаше да стоят на слънце и в близост до водния басейн. Топлината, идваща от Слънцето, намира капката, затопля я, като по този начин я превръща в пара. Така, тя се издига във въздуха, докато силни ветрове във височина не я срещнат и отнесат на стотици или хиляди километри от мястото и на образуване. На определено място топли течения, идващи от земната повърхност понасят тази пара на такава височина, където температурата е толкова ниска, че тя отново се превръща в течност (процесът кондензация). Ако е достатъчно студено вместо във вода, парите ще се превърнат в малки ледени кристалчета, точно като тези, които изграждат перестите облаци. В процеса на кондензация парата се смесва с прах от атмосферата и бавно се превръща в част от облак.
Така капката, която изследваме от самото и формиране, заедно с други със сходна на нейната съдба, падат на земята под формата на валеж. Това се подпомага и от земната гравитация (земното притегляне). Веднъж поела пътя надолу, за капката съществуват много възможни места за среща с повърхността на планетата. Може би ще падне на листо на дърво, където след известно време отново ще се изпари и ще започне процес на формиране на нов облак. Ако не улучи листото, все още съществуват безброй много места за падане.
Капката може да падне и на парче суха земя в някоя равнина. В този случай тя може да попие в земята и да започне своя път надолу като след време тя става част от подпочвените води. Тя ще продължи да се движи (предимно надолу) като почвена вода и това пътуване може да продължи стотици или хиляди години, докато тя отново намери пътя нагоре. Тя може да бъде и изпомпана чрез сонди или кладенци, като след това може да бъде използвана за напояване (като от там тя може да се изпари отново или да започне повторно пътуване надолу). От тази изходна ситуация капката може отново или да се изпари, или да попадне в някоя река (а по - нататък и в океана), или отново да попие в земята.

Голяма част от водата на сушата е използвана за напояване. Още по - голяма пък отива за производството на енергия. Не е и никак изненадващо, ако въпросната капка попадне в пречиствателна станция и от там - в някой град, където да послужи за домакинството. Възможностите са безкрайни, но за капката няма значение, защото в последствие тя отново ще се завърне в околната среда и ще продължи своя кръговрат.

Но въпреки казаното недостигът на сладка вода непрекъснато нараства. Около 1/3 от населението на планетата изпитва недостиг на вода. Причините за това са следните:
1. населението нараства, а също и развитието на отраслите, потребяващи много вода;
2. загуби на сладка вода от намаляване дебита на реките;
3. прогресивно замърсяване на водоемите с промишлени, битови и др. отпадни води.

Това води до следните социално-икономически и екологични последици:
- застрашава се здравето и живота на хората;
- ограничават се темповете на икономическо развитие на отделните райони и страни;
- нарушава се състоянието на отделните екосистеми.
Формите за използване на водните ресурси са две:
- водоползване - свързано с количествено запазване на водата (хидроенергетика, воден транспорт, рибно стопанство, почивно дело, здравеопазване);
- водопотребление - количествено изземване на водите за производствени и битови нужди. Бива еднократно (пълно), последователно и оборотно.

Под замърсяване на водоеми се разбира понижаването на биологичните им функции и на екологичното им значение, в резултат на постъпване на вредни вещества в тях. Замърсителите на водата се класифицират на химични, физични и биологични.

Химичните замърсители са най-разпространените. Химичното замърсяване е най-устойчиво в сравнение с другите видове замърсявания и се разпространява на най-големи разстояния. То се подразделя на органично, неорганично, токсично и нетоксично.

Органичното замърсяване е свързано с вноса във водите на органични вещесва. Те постъпват от битовите, селскостопанските или промишлените води. След това органичните вещества се разлагат под действие на микроорганизмите и процесът се съпровожда с изразходване на разтворения във водата кислород.

Изключително сериозно е замърсяването с нефт и нефтопродукти. Всички нефтени компоненти са токсични за морските организми.нефтеното замърсяване изменя съотношението между видовете и намалява тяхното разнообразие.

Други органични вещества които замърсяват водата са: екскременти, отпадъци от кожарската, хартиената, млекопреработващата, целулозната промишленост; кръв и др.

Неорганичното замърсяване е свързано с постъпването във водата на минерални вещества, химични съединения и токсични вещества. Най-сериозните неорганични замърсители са предприятията на металургичната, машиностроителната, рудодобивната и въгледобивната промишленост; заводите за производство на киселини, строителни материали и минерални торове; дърводобивът и дървообработващата промишленост; водния транспорт и др.

Физичното замърсяване на водата е свързано с наличието на радиоактивни вещества, топлина и др.Най-опасно е наличието на радионуклиди във водата,макар и в много малки концентрации.Те предизвикват радиоактивно замърсяване.Радиоактивните вещества се изхвърлят от АЕЦ,болнични заведения,предприятия работещи с радиоактивни материали,от въоръжените сили и др.Топлината като замърсител загрява производствените води,които след това се превръщат в отпадни води.Това е така нареченото топлинно замърсяване.Вторият начин за неговото проявяване е допир на водите с нагрети повърхности.Замърсяването с топлина може да има естествен произход /големи горещини/ и изкуствен произход /от промишлеността и при добив на електроенергия-ТЕЦ,АЕЦ /.

Биологичното замърсяване се изразява в появата на патогенни бактерии, вируси, някои гъбички, паразитни червеи и др. във водата. Болестотворните микроорганизми и вируси се съдържат в лошо пречистените или непречистените канализационни води на населението и животновъдните ферми. Попадайки в питейната вода, патогенните микроби и вируси предизвикват различни епидемии. Те се разпространяват на големи разстояния чрез леките и комунално-битовите води.

За да се реализира биологично разлагане на съдържащите се във водата органични вещества е необходимо отношението между биологичната потребност от кислород и химическата потребност от кислород да е равно или над 50%.

Част от водите се самоочистват в природата. Самоочистването е съвкупност от всички природни процеси, протичащи в замърсените води, насочени към първоначалните им естествени състав и свойства. То зависи от фактори като: слънчева радиация, дейност на микроорганизмите и водната растителност. Но самоочистването далеч не може да се пребори с антропогенния фактор. Самото замърсяване на водните екосистеми крие голяма опасност за всички живи организми и за човека.

Под действие на замърсителите в пресноводните екосистеми се понижава устойчивостта им, поради нарушаване на хранителната пирамида и скъсване на връзките в биоцентозата, микробиологично замърсяване, еутрофикация и други неблагоприятни процеси.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Водата в природата – свойства, състояния и опазване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.