Връзката между културната и социалната система


Категория на документа: Други


 SECB503

САМАСТОЯТЕЛНА РАБОТА

НА ТЕМА:

Връзката между културната и социалната система

ИЗГОТВИЛ:ЕЛИЗАБЕТ ДИМИТРОВА Ф60902

ПРОВЕРИЛ: проф. д.н. Д.Йончев

ДАТА:12.01.2014Г.

Връзката между културната и социалната система

Най-напред трябва да кажем, че обществото не може да бъде разбрано извън културата. Втози случай съществуват две възможности "правилното" и "неправилното", които следват от взаимозависимостите между културната и социалната система. В аспекта на културната система сигурно-несигурно, "неправилното" поражда несигурност. Т. Парсънз анализира всяко действие (присъствие за нас) като четири аспекта на символизация:
- познавателна;
- морално-оценъчна;
- изразителна и
- формираща.

Следователно най-важната роля на културната система по отношение на социалната система е морално-оценъчната символизация. Именно от тук следват двете посоки на съчетаване: антропологично съответствие и антропологична дисхармония.

Институциолизация:

Това, което свързва културната и социалната система е институциолизацията, която днес е неразривно свързана с информационната система. Развитието на технологиите навлизащи със бързи темпове във всички сфери, оказват огромно влияние върху човешките взаимотношения. Като пример можем да дадем това, че навлизането на техниката в трудовата дейност и в живота изобщо поражда отвращение от студената безлична природа на бюрокрацията. Това, което се търси, е именно личният контакт, живата човечност, като компенсация за техницизирането на реалността. Точно за това информационната социална мрежа процъфтява, там хората споделят идеи, информация, общуват по между си или просто се разтоварват.

Когато ценностите се институционализират те стават модели за поощрения и наказания. Чрез тях се извършва ориентирането, като чрез тях съществуват не само общностите, но и подобщностите, за това колкото е по-конкретно едно равнище толкова по-различаващи са помежду си нормите на същото равнище.

Социална култура:

Човек съществува в определена социална култура. Когато един индивид действа съответно с очакванията на други хора, неговото поведение се очертава като социално. Умението му да се ориентира в нея му обезпечава стабилност и сигурност.

Парънс и Шейн определят организационната култура по различни начини. Докъто при първия моделът е: А - адаптация, Ц - цели, И - интеграция, Л - легитимност(АЦИЛ). , то втория я определя, като система от основни допускания, които си е изградила една наука с цел външна адаптация и вътрешна интеграция. Примаме втората теза, защото
-2-

културата трябва да се възприема като отделна единица и тя е продукт на груповия опит в решаването на проблемите, които поставя средата, а всяка група се съобразява с нея.

И точно тук, отново трябва да споменем ролята на информационните технологии, които в развитите страни, способстват събирането на групи , които комуникират едно с друго по неофициален път и разчитат в много по-малка степен на функционирането на формални структури. Наблюдават се промени във психологическите, интелектуалните и ценностни компоненти на индивидуалния и колективен живот.

Другото което е , че индивидите контактуващи в мрежата обменят и преработват информация по между си в зависимост от своите културни и социялни интереси, обуславят се социални групи, а всички останали, тези които нямат достъп до мрежата са лишени от тази възможности и изостават от социалния статус.

Изключително важно е обстоятелството, че индивидуалните взаимодействия стават достояние на цялата мрежа - поради това те трябва да се разглеждат винаги в контекста на тяхната среда, която е в състояние многократно да мултиплицира ефекта им; процесите се извършват на много нива; субектите на социално действие се формират спонтанно от различни сегменти на средата и могат да се конфигурират с висока степен на свобода, която се ограничава единствено с възможностите и функционалните характеристики на информационната система.

Информационните технологии и модерното общество.

Свещена крава" в социологията представлява парадигмата, обединяваща
концепции за модерността и нейните реални социални превъплъщения
-модерното общество, модерната култура, модерното целерационално социално действие, историческата фаза, противопоставена на традиционното общество, модерният начин на мислене и модерният жизнен свят. Много често това е начинът, по който в социологическите представи (които следва да бъдат
ценностнонеутрални) имплицитно се включва оценъчният елемент.Определенията, съставляващи съдържанието на понятието за"модерно", се свързват с по-съвършеното, по-добро, по-хуманно, по-ефективно, по-динамично и прогресиращо общество. Като индикатор на социална динамика вече използваме процеса на модернизация, т. е. последователността от утвърждаването на принципните характеристики на социалната структура, която концептуално е приета за модерна.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Връзката между културната и социалната система 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.