Вук Стеганович Караджич (1787 - 1864)


Категория на документа: Други


Вук Стефанович Караджич (1787-1864)

Вук Стефанович Караджич бил сръбски езиковед, реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език. Заслугата му към сръбската кауза се заключава в това, че въпреки съпротивата на видни по негово време сръбски просветни дейци, успява да наложи заофициална езикова норма в Княжество Сърбия типичното и характеризиращо сръбското херцеговинско наречие на т.нар. ерци, разпростряло се от края на17 век по време на военните действия в сръбските земи през Голямата турска война в днешна Западна Сърбия (ужички говор), и което по времето първото хабсбургско управление на Смедеревския санджак става преобладаващо и в Шумадия, а посредством нея и в Белградския пашалък през 18 век.

С цел успешното въвеждане на (източно)херцеговинското наречие за официална езикова и литературна норма във възникналото от територията на Белградския пашалък Княжество Сърбия, Вук Караджич изобретява и специална собствена азбука за употребата му, наречена сръбска кирилица, а впоследствие и аналогичната ѝ сръбска латиница.

Семейството на Караджич произхожда от Херцеговина, около 1739 г. се премесило в Ядар. На 26. октомври 1787.г., в село Тршич, Сърбия от баща Стефан и майка Йегда е роден Вук Караджич. Учил да пише и да чете от братовчеда му Йефте Савич-Чотрич, който имал много важна роля по време на Първото сръбско въстание. През 1795.г. започнал да следва основно училище в Лозница, след това учил като манастирски ученик в манастир Троноша. После, когато научил да пише и чете, се върнал в селото, и седял вкъщи до избухването на въстание. В околноста си бил най-образован и най-грамотен човек и писател.

Когато през 1804.г. избухнало въстание, той става писател при ескадрона на Джордже Чурчия и там останал за известно време. Тъй като искал да научи повече, отишъл в "Германия", в Карловац. Там, според неговите думи "за съжаление познава че в света има повече науки освен нашия псалтир и литургия." Понеже не са го приели в гимназия заради възрастта, две години приватно учил немски, латински и славянски език. Известно време учил немски език в Петринь, в Хърватия. През 1807.г. се върнал в Сърбия и станал писар при войвода от Валево, Яков Ненадович, после бил писар на Управителния съвет в Белград. Той бил един от най-раните ученици на "Велика школа" на Доситей Обрадович, но образовал се и самостоятелно, подобрявал своя немски език и чел всичко, което можел.

През 1808.г. се разболеел и отишъл да се лекува в Тршич, след това в Нови Сад и Будим. Излекувал се само частично; останал частично хром до края на живота си. През 1810.г. Караджич бил в Белград, като преподавател в основно училище и там останал до 1811.г. Същата година станал писар при своя братовчед Йевте Чотрич, който взел под наем ферибот в Кладов. През 1812. и 1813.г бил митничар и съдия в Бърза Паланка в Краина, и когато Турците са нахлували в Сърбия, той се присъедини към един малък ескадрон на армията. През 1813.г. като всички народни началници и той избягал в Австрия. В есента на същата година вече бил в Виена.

Пристигането му във Виена бил много важен момент в живота му. Там се запознал с образовани сръбски писатели. Запознал се и с Копитар, който го запознал подробно с литературна работа. През Краков, Варшава, Вилна и Пскова пристигнал в Петроград, къде се запознал с най-известните хора на тогавашна Русия: Карамзин, Жуковски, Аделунг, Шишков, Румянцов... Станал член на "Общество любителей pocciской словесности"; Шишков го е запознал с членовете на Руската академия. В Русия, особено в Петроград, но известно време и в Москва, прекарал девет месеца.

Върнал се през Новгород, Твер, Тула, Киев и Кишинев, където оставал за известно време. През есента на 1819.г. се намирал във Виена. Без редовни доходи било му трудно да живее в чужбина, затова решил да се върне в Сръбия. В средата на 1820.г. пристигнал в родния си в Крагуевац, обаче необразована среда на княз Милош не е обичала образовани и просветни хора, така че заради лошите икономически условия напуснал Сръбия за втори път.

Но, работата му започала да е ценена. През 1923.г. получил почетен докторат по философия от Йенски университет, през 1924.г. станал член на "Дружество на учените" в Гетинген. В книжевния свят в чужбина започнало да се говори за него и за работата му. Обаче той вече не е бил материално осигурен, помощта от княз Милош, която получавал за писането на биография на княза, не е била достатъчна. Затова за известно време останал при приятелите си в село Паньеви, до Тимишвара, в Банат, после през Прага отишъл в Германия за да следва медицина. В Германия обаче, напуснал възнамерението си за да следва медицина. Цензурата на княз Метерних във Виена, който подкрепвал Турция и със съмнение гледал на новонаправена Сърбия, не позволявала нататъшно печатане на сръбски народни песни, в които се пеело за сръбската борба с Турците, затова Караджич продължил да работи в Германия, където публикувал второто издание на събиранията си на народни песни. В Германия издал много книги и запознал се с немски писатели (между другото и с Якоб Грим, който се интересувал от него, и Гете, който го приел добре във Ваймар). Но Караджич нямал повече средства за да продължи да живее живота си по този начин. След едингодишен престой в Германия, заради семейни задължения трябвал да се върне във Виена, където се върнал през 1924.г. Там го е чакал само беден живот на писателя, без редовен доход. Едва през 1926.г. получил от руското управление пенсия от 100 дукати на година, благодарение на заслугата на славянска литература, и започнал да живее по-добре, но все пак животът му е бил труден.

През 1828.г. отново се опитал да живее в Сърбия. Първо е станал член на Законодателна комисия, чиято главната задача била превеждането на законите за Сърбия. Работа на Караджич е била да превежда от немски език Законика на Наполеон. След това станал съдия и 1831.г. председател на съда в Белград. Средата, в която се намирал е била груба и сурова. Пак се разболеел и след конфликта със самия княз Милош, през 1831.г. напуснал Сърбия, взимайки със себе си, като единствена печалба, само голям брой на нови народни песни и думи за речника. В екстремната бедност, преследван от княз Милош, обвинен от руското управление като австийски и католически агент, и от австрийско управление като руски човек, опасен демагог и член на тайни дружества, изолиран от семейството си, което се намирало във Виена, той прекарал осем месеца в Земун, като в някой "полузатвор". Едва през април получил от австрийските военни власти разрешение да може да живее първо в Будим и след това във Виена. Обаче липсвата на парите го последвала и нататък. През 1833.г. патриотична сръбска община в Триест, която преди това помагала на Доситей Обрадович, Атанасий Стойкович и Павел Соларич, поставила му определена парична помощ.

През 1834.г., подпомогнат от Руската академия, той отишъл на научна експедиция в югозападните райони. През Триест дошъл в Цетине през 1835.г. Бил и в Которския залив. Тази година, обогатен с различни материали и с по-широко и по-задълбочено разбиране на живота в селските райони, той се върнал във Виена. През 1835.г. успял да получи малка пенсия от Сърбия (в началото 200 долара, след това 400 долара на човек за година). През 183.г. пътувал през Хърватия и Срем, където бил хубаво посрещнат от Илирите, както и през Далмация. По време на династичните промени в Сърбия през 1842 г. той изгубил пенсията си, която пак му била възстановена през 1845.г.

След около тридесет години на усилена работа и тежък живот дошли му спокойни, по-лесни и по-безопасни дни. Той, осигурен икономически, назначен като писател, член на много чуждестранни научни дружества, живял във Виена, непрекъснато работил, публикувал своите творби, и от време на време пътувал. През 1841.г. заедно с руските пътници Надеждин и Княжевич пътувал през Хърватия, Далмация, Черна гора, Сърбия; през 1843 г. бил в Прага и Берлин. От 1844.г. помагал му е и княз Михайло Обренович. През 1845 г. отново бил в Сърбия, където направил възстановяването на своята пенсия. През 1848 г. участвал е на Славянски конгрес в Прага. След това, през 1849 г. бил в родния му град. Посетил е Сърбия отново през 1852 г. През 1850 г. Берлинската академия го избрала за своя член-кореспондент; през 1854 г. и 1856 г. заминал за Берлин. От 1859-1861 г. няколко пъти идвал в Сърбия. През 1861 г. княз Михайло го изпратил на политическата мисия в Черна гора.

Уважаван, признат в научния свят повече от всеки сърбин пред него, прочут като нито един друг от по-младите поколения, посрещнат от победи за собствените си идеи, за които толкова много се борил, Караджич, през 1863.г., доживял е официално да отпразнува своята петдесетгодишнината на плодотворна и непрекъсната работа. Но въпреки това, че бил стар, и въпреки това, че е постигнал почти всичко, което искал, той непрекъснато работил, не се предавал на възрастта и болестта. Починал във Виена на 26 януари 1864 г. През 1897 г. с голяма церемония костите са му прехвърлени в Белград.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вук Стеганович Караджич (1787 - 1864) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.