Вулгария - имиджът ни пред света


Категория на документа: Други




КУРСОВА РАБОТА

Вулгария - имиджът ни пред света

(Лингвостилистичен анализ на публицистичен текст)

По дисциплина:Стилистика

Изготвил: Надя Манолова
Специалност: Връзки с обществеността
IV курс

Избраният публицистичен текст е дело на Мартин Карбовски. Статията на известният журналист е озаглавена Вулгария - имиджът ни пред света.
Цялата статия, както е характерно и за повечето публикации на Карбовски,се гради на разсъждение над наболял проблем в днешно време, чрез изразяване с ярка директност на лично мнение и наблюдения над него. Основната тема въз основа,на която е изграден целият публицистичен текст е имиджът на България и по конкретно този на българина пред света. Специално внимание се отделя на идеята за байганьовщината и как чрез нея ние българите се превръщаме в обект на подигравка пред останалите държави. Ритъмът в който се движи статията е ироничен, използвана е предимно преносна употреба на думите и е подправен в по-голямата си част от него с вулгаризми.Типично в стила на Мартин Карбовски, текстът е написан изключително експресивно над читателя, изчистен от всякаква неутралност на представената информация.
На лексикално равнище публикацията изобилства от метафорични и иронични изрази, а отношението на Карбовски към засегнатият проблем е изразено с вулгаризми. Не липсват хиперболи и експресивни епитети. Първата метафора е още в заглавието - "Вулгария". България става Вулгария. Използването на тази метафора говори за разочарование от родината, съчетано с ненавист към характера на хората живеещи в нея и онова което се случва в нея. Карбовски не изневерява на своя стил и намира точната дума, описваща неговото виждане за случващото се с държавата ни и с нас самите - липса на идентичност на българската нация. Това проличава още в самото начало на статията: "Когато турчин отиде в Германия, той започва да прави айрян. Когато българин отиде където и да е - той започва да прави бели." Има няколко важни отличителни черти за един народ и една от тях е неговата идентичност, според автора турците,отивайки в друга държава показват своята традиция, а българите в друга държава, правим "бели" - жаргон, подсилващ смисъла на изказването.
Но първо: какво се говори за нас?
Йогърт, йогърт, йогърт!
Текстът продължава с контекстовият термин - йогърт, който е повторен няколко пъти, чрез което повторение се засилва чувството на ненавист на журналиста към българина, този българин, за когото историята и традицията на отечеството му остават чужди и той става неразпознаем сред останалите народи. В този вид думата Йогърт не може да се определи като чуждица, тъй като английската дума yogurt (в превод кисело мляко), изписана на български би изглеждала така - йогурт, и би се определила като чуждица, но в текста е използвана думата - йогърт, написана по този начин тя изразява цялата ирония на последващият текст.
"Мамка му, за нас се говори, че живеем в едни планини, правим кисело мляко, спим с овцете си и живеем по сто години, защото водим природосъобразен начин на живот (Южна Корея). Говори се също, че ядем кучета (Франция). Че българите и румънците са цигани (Байерн). Че сме неблагодарници (Русия). Че играем махленски футбол на ужасни терени (Испания). Че жените ни са проститутки (Италия). Че сме изконна територия (Анкара). Че не ставаме за бизнес, освен за пране на пари, но пак е рисковано (островите Офшор). Че сме единствената нация по-гадна и по-мразена от поляците (Варшава). В другите части на света, повярвайте ми, или ни наричат Унгария, или викат "йогърт!", или нищо. Нищо!" Срам ме е. Едновременно с това и малко се гордея.
Целият абзац е оформен така,че да може максимално да иронизира българският народ. Примерите, които Карбовски дава за това как изглеждаме ние като народ пред останалия свят са изключително цветущи. В този откъс се откриват някои експресивни словосъчетания подсилващи ироничният му привкус ( махленски футбол, ужасни терени, нация по-гадна и по-мразена).

В този абзац се открояват още метафората : живеем в едни планини, спим с овцете си, фразеологизмът - пране на пари, вулгаризмът - Мамка му, жаргонизмът - проститутки, хиперболата - живеем по сто години, контекстовото сравнение на България с Унгария. Налице е и използване на контекстови антоними срам - гордост, които силно контрастират и изразяват още веднъж иронията на текста.
В избраният публицистичен текст преобладават вулгарните изрази и разговорният стил("И квото могли, откраднали."), съчетани с експресивни глаголи, засилващи ироничният му характер - ("изтръгнат", ".били шашнати", "подхваща", "завлечен" , "да изкрещи", "замеря" и др..). Първата част на публикацията описва поведението и характера на българите, видяно през очите на неговият автор, а в следващите редове той затвърждава сякаш тези негови наблюдения чрез две истории,изтъкващи байганьовщината в и извън България. Според Карбовски "Имиджът е нищо". Той отправя призив към сънародниците си - "Довери се на жаждата си за Европа." Категоричен е в преценката си към имиджът на България и това проличава в направената констатация - "Имиджът е съвкупност от знаци, които дава една марка, за да бъде тя разпозната и приета като такава. Нашите знаци приличат на знаците на пиян глухоням ексхибиционист. Те са незаконни, неуравновесени и са разбираеми само за нас си. Реалният български имидж на всеки отделен индивид е изключително различен, светъл и чист. Като съвкупност обаче нацията, която нарича себе си "народ", никога не е работила за себе си, за собствената си угода, та камо ли за собствения си имидж."
За да успее да изтъкне по-добре байганьовщината на "европееца - българин", той описва заложбите му като на - пиян глухоням ексхибиционист (метафора) иронизирането му продължава с експресивните епитети - неуравновесени, незаконни, различен, светъл, чист. Впечатление прави и жаргонизмът - угода.
В публикацията откриваме и сравнение - ." Как звучи "Аз съм българче!" в Холандия? Като пласьор на наркотици в Амстердам." Жаргон се открива в изречението : "Дотук си братче!"
Авторът е разочарован от българската нация и като цяло от имиджа на България.Това проличава от всеки следващ ред, всяка написана дума. Идеята на цялата статия, Карбовски изглежда събира в няколко изречения - "Няма значение, че физиономията ти е арийска и си дал сто долара за очила тип ентелегентно-европеидни. Познавам го по очите на шенгенките. Кой не знае българите, кой не е чувал за тях. Българите са аут."
Арийска физиономия - метонимия; Сто долара - хипербола; очила тип ентелегентно-европеидни - метафора ; Има и употреба на фразеологизъм (Кой не знае българите, кой не е чувал за тях), изменен така, че да предаде максимално добре цялата ирония скрита в него. Откриват се и чуждици - аут.
Когато вулгаризмите, жаргонизмите и крайната ирония спират, той продължава с метонимията - Балканско сърце, характеризираща вътрешният свят на Карбовски. "Тъжно ми е. Балканското ми сърце (метонимия) страда от имиджа на тази страна." Но следващото изречение връща написаното към ироничният ритъм на статията - ". Никога не успях да чукам(вулгаризъм) шенгенка (метонимия)"
За Карбовски българите са автоджамбази(джамбаз - архаизъм) , те са "крадци на дребно" , те са от онези хора, които дават по сто долара (хипербола) за очила тип ентелегентно-европеидни (метафоричен израз). Българите са от онзи тип хора за които важи тази част от историята - "Шенгенските полицаи(метонимия) на границите Бенелюкс, Германия и Франция били шашнати и дълго време не можели да разберат това обикновена вандалщина (жаргон) ли е, пънкария (жаргон) ли е, или кражба."
Мартин Карбовски поставя акцент върху края на статията, което се явява и нейната кулминация. Българският манталитет се сравнява с този на "Циганче козарче(иронично умалително) с опърпани(експресивен епитет) дрешки(иронично умалително). Може би се казва Калитко или Хасан -( иронизиране.)" Вулгаризми и тук не липсват -" неимоверно дългия си детски п***с".
Срещат се повторения, които подчертават смисловата стойност на изразите чрез наслагване или диференциране. (Йогърт, йогърт, йогърт!, "В другите части на света, повярвайте ми, или ни наричат Унгария, или викат "йогърт!", или нищо. Нищо!" , "Това се превърнало в поминък на двама българи в течение на почти две години. и др"
Прекомерната употреба на нецензурни думи - вулгаризми, непремерената разговорна реч и употребата на жаргони, провокират читателя да си зададе въпроса : "Това ли е България - вулгарност, цигани, крадци и далавери, без никакви облаги(разбира се)?!?!" И този също: " Ако трябва да се присъединя към една от тези групи към коя ще бъде? Към тази на байганьовците, вършещи всякакви далавери с цел да забогатеят на момента или да се самоизтъкнат въз основа на всичко онова, което не са..."Колко жалко....нали?! Според Карбовски сякаш няма оправия за българският ни почерк и това той потвърждава с ироничният коментар . "Леко се гордея с него. Много леко."
Разглеждайки текста на морфологично равнище се откриват- употреба на транспозиции и преизказна форма. Преизказната форма надделява над изявителната в цялата статия: "Двама българи отишли.... "И квото могли, откраднали. Решили да го вложат. Купили си едно старо "Пежо 404". Инвестирали...." Това се превърнало в поминък..." "били шашнати и дълго време не можели да разберат..." Преизказната форма е характерна за стила на Карбовски.

Транспозициите се различават по вид, съобразно морфологичните категории лице, число, време и залог. Транспозициите по лице са в 3 л.мн.ч. вместо 3л.ед.ч. "Че българите и румънците са цигани", "Българите са автоджамбази. Българите са крадци на дребно", " това са българи иманяри в околностите на замъка Вюрстенберг, Долна Саксония", 2 л. ед. ч. вместо 1 л. ед . ч. "Дотук си, братче", 2 л. ед. ч. вместо 1 л. ед. ч. "Няма значение, че физиономията ти е арийска и си дал сто долара за очила тип ентелегентно-европеидни.", 2 л. ед. ч., вместо 3 л. ед. ч."когато с метално въже вържеш за шасито автомат за дъвки - автоматът бива изтръгнат", 2 л. мн.ч., вместо 1 л. мн.ч. "То най-добре рекламира вашата т. нар. "родина"Среща се и транспозиция по залог - "....са разбираеми само за нас си."

В текста откриваме и транспозиции по време сегашно вместо минало свършено време - "Оу, какво виждат англосаксонските ви очи - българи окопават леха" ; "Там, малко след като влакът мине Калотина и набира скорост към София, винаги на поляната след гората има едно циганче. Циганче козарче с опърпани дрешки. Може би се казва Калитко или Хасан. То най-добре рекламира вашата т. нар. "родина". Събува си гащите, хваща с малката си ръка неимоверно дългия си детски пенис и го размахва с въртеливи движения към пътуващите влакове. Опитва се нещо да изкрещи, но никой не може да го чуе. Тогава то подхваща предварително събраните камъни и започва да замеря с изумителна точност радващите се по прозорците пътници." ," Как звучи "Аз съм българче!" в Холандия?", "Защото "Пежо 404" има здраво шаси и когато с метално въже вържеш за шасито автомат за дъвки - автоматът бива изтръгнат." и др.
Посочените транспозиции имат обобщаващо значение, но чрез тях авторът провокира читателя към лична позиция спрямо разглеждания проблем, тъй като той засяга бъдещето на българския народ и подобряване имиджа на родината ни.
При анализа на синтактично равнище на статията прави впечатление употребата на безглаголни възклицателни изречения("Йогърт, йогърт, йогърт! ", "Нищо!", ""Оу!" , "Аха-а!") и реторични въпроси ("Какво се говори за нас?". "Оу, какво виждат англосаксонските ви очи - българи окопават леха?!", "Как звучи "Аз съм българче!" в Холандия?"). Употребата на този вид възклицателни и въпросителни изречения сякаш слагат рамката на цялата статия, въз основа на която Карбовски изказва своето мнение. За него България е известна с това, че с нищо не е известна - просто "йогърт". Възклицанието "Нищо!" недвусмислено затвърждава авторовата идея за имиджа на България - едно голямо "Нищо!". Изреченията ""Оу!" "Аха-а!" и "Оу, какво виждат англосаксонските ви очи - българи окопават леха?! Подчертават умело ироничният тон на цялата статия.
В избраният публицистичен текст още могат да се открият и самостоятелни подчинителни изречения, чиято основна функция е наблягане върху негативно отношение на Карбовски към проблема - (Че сме неблагодарници (Русия). Че играем махленски футбол на ужасни терени (Испания). Че жените ни са проститутки (Италия). Че сме изконна територия (Анкара). Че не ставаме за бизнес, освен за пране на пари, но пак е рисковано (островите Офшор). Че сме единствената нация по-гадна и по-мразена от поляците (Варшава).
Със статията "Вулгария-имиджът ни пред света", Мартин Карбовски сякаш създава картина на България и българите такива, каквито сме днес, но единствено с молив, на чернова, цветовете и по-нататъшното обогатяване на картината е оставено в ръцете ни. Ако видяното чрез статията от нас,българите, не ни допадне по една или друга причина, то сме в правото си да изтрием нарисуваното от Карбовски и картината да се превърне в шедьовър на цветове и нюанси от настоящето.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Вулгария - имиджът ни пред света

Не знам откъде да започна. Най-добре от инициативността на българската нация. Когато турчин отиде в Германия, той започва да прави айрян. Когато българин отиде където и да е - той започва да прави бели.
Но първо: какво се говори за нас?
Йогърт, йогърт, йогърт! Мамка му, за нас се говори, че живеем в едни планини, правим кисело мляко, спим с овцете си и живеем по сто години, защото водим природосъобразен начин на живот (Южна Корея). Говори се също, че ядем кучета (Франция). Че българите и румънците са цигани (Байерн). Че сме неблагодарници (Русия). Че играем махленски футбол на ужасни терени (Испания). Че жените ни са проститутки (Италия). Че сме изконна територия (Анкара). Че не ставаме за бизнес, освен за пране на пари, но пак е рисковано (островите Офшор). Че сме единствената нация по-гадна и по-мразена от поляците (Варшава). В другите части на света, повярвайте ми, или ни наричат Унгария, или викат "йогърт!", или нищо. Нищо!



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вулгария - имиджът ни пред света 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.