Вълчитрънско златно съкровище


Категория на документа: Други



Наличието на многобройни съкровища от бронзови предмети показва,че металургията на бронза и изработката му достигат своя най-висок връх и по нищо не отстъпват на тази в съседните земи и най-вече в Ахейска Гърция(Бонев 2000;2).Това съкровище разбулва мрака на вековете,за да разкрие истинската им същност-в неговия блясък се откроява фигурата на тракийски цар.Той е политически господар,държавник ,повелител и жрец,който извършва обредни свещенодействия с помощта на предметите от съкровището.Златото от Вълчитрън е ройба на една конкретна епоха-къснобронзовата.Наличието на институция на царете жреци,която съответства на митологическия образ на реалния микенски предводител,показва,че в племето или съюза има организация,чиято цел е да регламентира отношенията между членовете му ,следила е за провеждането на религиозните тържества.Много важен показател за датировката на златото е техническия подход към самата изработка на предметите-приложени са почти всички техники,познати на торевтите в Стария свят през късната бронзова епоха.Използването на примитивния струг при направата на някои от предметите.Примитивния струг представляващ ,представляващ голямо техническо постижение на късната бронзова епоха,е реплика на широко разпространения ръчен или крачен грънчарски кръг. Начинът,по който на такъв струг са изработвани предметите от съкровището,се установява по оформянето на открити при разкопки златни и сребърни чаши в Кавказ от средата на II хил.пр.Хр.Дръжките на кантароса и кеатосите са изковавани отделно,украсявани с помощта на длето и след това били занитвани към предмета.Тази техника била използвана през епохата на шахтовите гробници.

Друга техника употребявана при големите дискове е инкрустирането на метал върху метал.По такъв начин е изработен щита на Ахил.Тази техника,както и по-предната са използвани за сравнително кратък период от време.

През епохата на възхода на бронзовата металургия в Древния Изток и Европа се оформят 5 много важни центрове за изработване на изделия от благородни метали.Вълчитрънското съкровище е открито в един от тези центрове - в Карпато-дунавския басейн.При изработването му са били използвани почти всички техники,използвани само през късната бронзова епоха.Съкровището е било изработено от майстори,владеещи великолепно всички методи на обработката на благородни метали,характерни за високоразвитите центрове през късната бронзова епоха(Бонев 2000;3)

Извода след всички тези факти открити от археологията е,че съкровището от Вълчитрън е изработено , за да удовлетвори нуждите и потребностите на обществото. " То е един великолепен паметник на Карпато-дунавския раннотракийски културен комплекс.Времето когато е създадено е втората половина на XIV век пр.ХР.Това е единствено вярната и точна датировка на този уникален паметник на най-ранната тракийска цивилизация"(Бонев 2000;3)

3.Описание на съкровището

То е създадено от еднотипни предмети-съдове изработени от масивно злато.Състои се от голям кантарос,три малки и един голям киатос,три
двойки малки и един чифт по-големи похлупаци и един троен съд.

1.Голям златен съд-кантарос,изработен на две отделни части,припоени помежду си със сребро.Дръжките са украсени с по пет пластични ръба,разделени от четири канелюри.Крайните и средните ръбове са покрити с врязани линийки,а другите два са гладки .

2.Един голям и три малки черпака-киатоси

Те са златни,с високи дръжки,орнаментирани с широк релефен ръб,нарязани с линии,дъната им са образувани от концентрични кръгове.Трите малки киатоса имат почти полусферична форма,в горния край имат по три ръба и разделени помежду си канелюри.Дръжките са украсени с по два бордюра по края и един изпъкнал ръб в средата.Съдовете са украсени с типичните за цялото съкровище орнаменти.

3.Златни похлупаци

Два големи диска с диаметър 0,37м и пет по-малки диска.

Двата големи диска са украсени около основата с конелюри и са с топче на върха.Лицевата страна е покрита с геометрични орнаменти-варианти от спирала с есовидна (S) форма.Среброто се откроява като тъмна сива ивица на фона на златото.Дръжките имат форма на сфериод,издължен леко нагоре,завършващ със сферична пъпка,а в долния край се стесняват.Средната част под дръжката е подсилена с леко конична форма от бронз с диаметър 15,6мм и дебелина 3-4мм.В средата има кръгъл отвор с диаметър 5,6см,който води към вътрешността на дръжката.

Петте по малки диска са с нарушена повърхност(вероятно при намирането на съкровището)с изключение на един,чийто външен вид е запазен.Те са с големина около 21,6 см в диаметър.Шийката е с три канелюри,с три концентрични кръга около нея.Запазения по-малък диск е запълнена с бронзова пластика.

4.Триделен златен съд

Най-загадъчен от всички е тройният съд.Той се състои от три еднакви златни,продълговати полуяйцевидни форми.Всяка от тях е заострена и лека извита нагоре в единия си край и заоблена в противоположния.

От тази част на формите излизат тръбички-средната по-дълга,леко

закривена и надебелена в края,а при външните тръбичките са кухи,дъговидни,стеснени и затворени в края.Те са съединени със средната тръба с две масивни оси.Отделните форми са свързани помежду си,така че наливайки течност в една от тях,то течността преминава и в другите.

Вероятно съдовете са били използвани за религиозни ритуали.Всички предмети с изключение на един от по-малките дискова са изработени от злато с еднакъв процент злато,сребро,мед и желязо.При единия от дисковете златното му съдържание е 79,9процента,докато при останалите е 88,15.За изработката на предметите е приложена една и съща техника.

4.Използвана литература

1.Бонев 2000:А.Бонев.Датировка на златното съкровище от Вълчитрън(шестнадесет години по-късно).Археология 2000,3-4:1-4.

2.Венедиков 1973:И.Венедиков.тракийското изкуство;София 1973

3.Миков1958:В.Миков.Златното съкровище от Вълчитрън.София 1958

4.София 1979.История на България Том 1.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вълчитрънско златно съкровище 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.