Вълчитрънското съкровище


Категория на документа: Други


 Югозападен университет "Неофит Рилски" - гр. Благоевград

Факултет по изкуства

Курсова работа

на тема:

"Вълчитрънското съкровище"

Изготвил: Проверил: проф. д.н Васил Марков

Димитринка Петрова д-р Димитрия Спасова

Културология; III курс

Фак. № 10400121001

Благоевград 2013

Изкуството в тракийските земи от римската епоха рязко се отличавало от тракийското изкуство от предшествуващия период. Пред изкуството се открили нови сфери на социалния и духовния живот, които определяли и новите функции на неговите произведения. През тази епоха именно в градовете се създали предпоставките за неговото развитие. (История на България Том 1) "Тук била съсредоточена основната икономическа сила на провинциите,а в украсата на нововъзникналите и съществуващите вече градски центрове взимали участие и местни майстори, които по този начин преминавали добра школа. Тракийската върхушка, стремяща се да заеме по - високо място в административно - икономическата йерархия, възприемала много от обичаите на римляните, гърците или другите народности, заселени в градовете. Така тя станала активен потребител на новите художествени жанрове: портрет, оброчен релеф, надгробна пластика и т.н. Тъй като през тази епоха изкуството обхващало нови области от живота и по - широки слоеве от населението, до наши дни са достигнали много паметници от различни жанрове". (София; 349)

Съкровища е общото название на комплекти от археологически материали с висока материална стойност, открити на едно място. Те могат да съдържат поотделно или в съчетания метални парични знаци, оръдия на труда, оръжия, накити, съдове и други ценни предмети. Съкровища по българските земи са заравяни от каменномедната епоха насетне до времето на Възраждането, че и до наши дни. Един от първите, който дава определение на понятието "съкровище" е Богдан Филов, който в публикацията си за Николаевското съкровище го тълкува като нещо, заровено в момент на опастност и с цел да бъде извадено при по - благоприятни времена и ползвано наново.

Съкровище е находка извън определен археологически контекст - погребение или селище. Такива находки обикновенно съдържат скъпоценни предмети, подбрани като комплект и заровени в земята с някаква предварителна цел. До началото на 1986г. от българските земи са били известни петнадесет съкровища. Смята се, че те са били скрити при бягство на собствениците им по време на военна опастност и никога след това не са били потърсени от тях. Вълчитрънското, Панагюрското и Александровското съкровище се състои само от съдове, докато в съкровището от Летница има предмети и от конска амуниция.

Докато погребението отразява родови връзки, защото е фокусирано върху личността, съкровищата въплъщават друг тип социални отношения - не родови, а основани на чисто идеологическа база. Поради различната си целева ориентация двата типа погребване на ценности се различават и по своя репертоар. Заравянето на съкровищата означава изваждане на скъпия метал от постоянен оборот в икономическия живот и вкарването му в една друга циркулация - тази на сакралните ценности.

За разлика от находките в Европа, съкровищата от тракийските земи, датиращи от бронзовата епоха, са съставени предимно от скъпоценни предмети, изработени от злато, сребро и бронз. Множество съкровища, съдържащи златни предмети са открити в Трансилвания (на територията на днешна Румъния). На юг от Дунава най - голямата находка от това време е Вълчитрънското съкровище. И то е съставено от еднотипни предмети - съдове, изработени от масивно злато: голям кантарос, три малки и един голям киатос, три двойки малки и един чифт по - големи похлупаци и един троен съд. Строгите форми и пестеливият декор само засилват внушението на златото. Върху големите капаци в техниката ниело е вписан вълнист орнамент с ромбчета между спиралите. От особен интерес е загадъчният като конструкция и функция троен съд, чиито басейнчета са скачени помежду си и се вливат в една обща тръбичка. Предназначението на златните дискове е предмет на дискусия: има предположение за ролята им на кимбали, но по - голямата част от изследователите ги смятат за похлупаци. Подобна форма е открита по - късно от Урарту и Европа. Сребърният капак от Кармир - Блур прилича на дисковете от Вълчитрън и по дръжката си във форма на луковица, и по концентричните ивици със златна инкрустация.

Предметите, които са били плагани в земята завинаги, имали голяма икономическа стойност. Те били включвани в съкровището не само и не толкова поради това, а защото преди всичко представлявали изключителна сакрална ценност. Сакралността и на самия ритуал по погребване на съкровищата се повишавала от собствената мистична ценност и на съставляващите ги елементи.

Тракийските съкровища от последната фаза на бронзовата епоха се състоят изключително от златни предмети и представляват истинско богатство в икономическия смисъл на думата. Цената на заровените вещи е показател за символичната стойност на самия ритуал, която се е състояла в демонстрация на богатство и в придобиване на престиж.

Не е правена статистика на тракийските съкровища от желязната епоха. Някои от тях с по - незначително и недостатъчно ефектно съдържание са останали непубликувани и неизвестни. Други, поради неясните обстоятелства на намирането им , са определени като гробни находки.

Един от най - ярките представители на раннотракийското проложно изкуство и най- голямото съкровище, намерено досега в България, е т.нар. Вълчитрънско съкровище, намерено в Плевенско на 28.12.1924г. То представлява сбор от 13 съдове и предмети от масивно злато, тежащо около 12кг.

Вълчитрънското съкровище е открито случайно през при с. Вълчитрън, Плевенско. Съставено е от 13 предмета с общо тегло 12.425кг: голям дълбок съд с две дръжки - кантаросов кратер (голям съд за смесване на вино с вода), 1 голяма масивна чаша - черпак с една дръжка (киатос), 3 малки кантароса, един триделен съд, два големи диска (с диам. 0,37м) и 5 малки диска. Цялото съкровище е еднородно по стил и техника. Изработено е от злато с естествен примес на сребро, мед и желязо. При обработката и украсата му са използвани електрон (смес от злато и сребро), никел, олово, янтар. Големият съд с две дръжки, изработен от един лист, от който са изтеглени дори и дръжките, се отличава с простота и изящество на линиите. Пестеливо са украсени еднакво дръжките - ръбовете им са обточени от ива с насечки, наподобяващи шнур. Подобен псевдошнур преминава по средата на дръжките, които са огънати навън и приковани с декоративни нитчета върху най - широката част на съда. Същата техника и украса е приложена и при чашите - черпаци. Триделният съд е образуван от три скачени съдчета с бадемовидна форма. Канелюри, които следват формата на съдчетата, набраздяват цялото им тяло. Дисковете са снабдени с прикрепени в центъра им дръжки с форма на луковица. Външната страна на голямата двойка дискове и техните дръжки са богато украсени с т. нар. огъната лента, мотив широко използван още в края на енеолита (края на IV хил. пр. н.е ) и през микенската епоха (III - средата на II хил. пр. н.е). Украсата е получена чрез плътно прилепване на сребърна лента. Тъй като запазените дискове се обособяват по двойки, до милиметър, може да се допусне, че поне един диск е загубен и в сегашния си вид съкровището е непълно. Отвътре тези "луковици" са подсилени в най - тясната си част с по един бронзов пръстен с кръстовидно поставени спици и бронзова подплата. Повърхността на големите дискове е украсена с непрекъсната ивица от есовидни (S) спирали, получени от наковаването върху златния лист на тънка сребърна лента. Среброто се откроява като тъмна сива ивица върху фона на златото. ( Ваклинов, Станчо; Археология) "Най - загъдничен е обаче тройният съд. Чашите, които го съставят, имат повърхност, нагъната от хоризонтални ребра. Самите чаши са украсени и с ниело ( сребро, смесено със сяра). Всички стдове са изработени чрез коване. Изчуквани са и орнаментите от сребро или ниело. Предназначението на тези предмети остава все още неизяснено. Особено загадъчни са дисковете, които наподобяват плоските дискове от култовите колесници през халщатската епоха в Средна и Западна Европа. Тракийският съд е като че ли носител на древните традиции на сложносъставни съдове от енеолитната и бронзовата епоха. Неговата роля в практиката на всекидневния живот е необяснима и затова предположенията по отношение на него са насочени към евентуално култово предназначение." (София 1973; 235).

Предполага се, че съдовете са използвани в религиозни церемонии и са принадлежали на тракийски племенен вожд. Всички те са майсторски изработени, но седемте диска и тройният съд са уникални по форма.

Изказано е мнението, че дисковете са капаци на недостигнали до нас съдове, както и, че те са кимвали (чинели). Смята се, че тройният съд е имал за поставка модел на колесница, а всяко от съставящите го съдчета е с подвижен капак във форма на протоме (предната част на тялото) на водна птица. Съкровището има култув характер. Някои автори го свързват пряко с култа към Дионис - Загрей. Утвърдената датировка на съкровището от Вълчитрън е в късната бронзова епоха, но едно последно мнение го поставя през XVII - XVIв пр. н. е.

Вълчитрънското съкровище представя набор с обредно - култов характер. Богатият материал, от който са направени всички предмети, тяхната украса и особености насочват към такива изводи. Предметите са били скрити от някой вожд или жрец на тракийското светилище северно от Хемус в момент на опастност. В земите на местните мизи или трибали е имало светилища, където някои обреди са били извършвани от върховния жрец с подобни утвари. Многобройни тракийски светилища от цялата страна, разположени на високи огрени от слънцето чуки и върхове, подскказват култа на слънцето у траките. Дисковете от съкровището са символ на блестящ слънчев диск, който на огнена колесница прекосява всеки ден небосклона над Тракия.

Най - ранно представително тракийско съкровище, което се датира към късната бронзова епоха е намереното при риголването на място за лозе от тримата братя Цветанови. Съкровището е непълно и това се дължи на възможността да е имало втори дял или да е част от предметите като пиринчени (бронзови) поради специфичния им червеникав цвят, резултат вероятно на вековно съприкосновение с кожа или дърво (то е било заровено в кожен чувал или дървен сандък). Преценени като малоценни, предметите останали без специално внимание. Най - големият съд, с тегло 4,5 килограма чисто злато, бил използван дълго време за сипване на помия за свине, което изумило станалия случаен свидетел на това началник на полицията в Плевен. Полицейските усилия имали за резултат събирането на поне част от комплекта. Някои от малките похлупаци били междувмременно нарязани и така обезобразени и с липсващи късове се пазят днес в Националния археологически музей преи Българската академия на науките.

Още един куриозен факт от извъннаучната история на съкровището е свързан с разпреденеието на държавната награда между откривателите. Съдебните дела между тях се проточили дотогава, докато се разбрало, че хонорарите за адвокатите надхвърлили подлежащата за разпределение сума.

Големият съд е кантаросовиден кратер и е изработен от един лист, от който са изтеглени дори дръжките. Формата е скромна, но изящна. Единствената украса е по дръжките, които са покрити с наподобяващи шнур насечки. В единия край на лентата се раздвоява така, че наподобява опашка на риба. Нарезите са получени с помощта на непознат уред и всеки 18 - ти от тях е специфично различен от останалите. Дръжките са приковани в долния си край към тялото с декоративни нитове.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вълчитрънското съкровище 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.