Външната политика на Франция (1871-1893)


Категория на документа: Други


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
ИСТОРИКО-ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД ...................................................................................................... 2

ПЪРВА ГЛАВА. Франция в международните отношения през 70-те години на ХІХ век ........................................ 4
1. Френско-пруска война - 1870 г. ........................................................ 4
2. Вътрешна и външна политика на Франция след Франкфуртския мир ...................................................................................................... 6

ВТОРА ГЛАВА. Френско-руският съюз 1891-1893 ......................... 33
1. Френско-германски отношения - 1887. Мисията на братя Шува-лови ..................................................................................................... 33
2. Вътрешна и външна политика на Франция. Френско-руски съюз .. 40

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ..................................................................................... 45

БИБЛИОГРАФИЯ ................................................................................ 47

УВОД

През периода от края на Френско-пруската война до Първата световна война (1872-1914) в политическия живот на Европа се наблюдават нови дипломатически отношения. Икономическите и политическите критерии се променят бързо и динамично. Империализмът е оформен напълно. Извършва се трескава подялба на света. Към края на ХІХ в. В Африка, Полинезия, Азия и Америка почти няма незаети земи. Финансовият капитал господства; монополизмът е в силата си. Извършва се обединението на Италия и Германия. Бисмарк дърпа конците на европейската политическа сцена. "Железният канцлер" успява да създаде редица съюзи и военни пактове с цел да укрепне позициите на обединена Германия и всяка страна, която може да му свърши услуга в определен момент. Единствената неосъществена дипломатична задача на Бисмарк това е изолация на Франция и война с нея, както и сближаването на Франция и Русия и сформирането на Френско-руския съюз от 1891-1893 г. Бързото възстановяване на Франция след Пруската война притеснява Бисмарк. Той няма нужда от силен съсед като Франция. Завземането на Елзас и Лотарингия са като барутен погреб за Германия. Реваншизмът на Буланже също не е за подценяване.

Въпреки че френското правителство успява да се справи с вътрешните си междуособици, то не забравя, че Франция трябва да възвърне ранга си на държава сред Великите сили на Европа. Това тя постига с далновидна политика, въпреки агресивните намерения на Бисмарк.

За кратко време тя изплаща възможните контрибуции. Френските капитали се влагат в заеми и отчасти в колониите. Много малко от тях отиват в индустриални предприятия.

Френската външна политика от края на ХІХ в. се характеризира с преплитане на европейски и колониални проблеми, но основни задачи си остават възстановяването на френския военнокапиталистически авторитет и търсенето на подходящ съюзник за евентуален реванш срещу Германия. Като естествен бъдещ съюзник на Франция се оформя Русия.

ПЪРВА ГЛАВА
ФРАНЦИЯ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ
ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ 70-те ГОДИНИ
НА ХІХ ВЕК

1. Френско-пруска война - 1870 г.

Международните отношения от 70-те години на ХІХ в. в Европа се характеризират първо с обединението на Германия и второ - създаване на Италия. Обединителният процес в Германия е само въпрос на време, но териториалните претенции на френския император Наполеон ІІІ - Люксембург и Белгия, ще предизвикат действия, които ще попречат на обединителния процес. Бисмарк подготвя третия етап от националните борби на немците - конфликт с Франция. Като далновиден дипломат той използва онази враждебност, останала у немците от времето на Наполеон І, когато се окупират техни градове от французи; към това се прибавят и раздуханите в печата претенции на Франция - за Люксембург и Белгия. За тези претенции са уведомени естествено и дипломатическите канцеларии. В такъв случай Бисмарк успява да изолира дипломатически Франция и да я подтикне тя първа да започне военни действия. Бисмарк постига целта си: в очите на Европа Прусия се явява като нападната страна, която трябва да се отбранява.

Конкретният повод за тази война е вакантният испански престол, който бил предложен на Леополд Хохенцолерн - роднина на пруския крал. Френското правителство официално протестира, нежелаейки една и съща династия да управлява две съседни на Франция държави. Преговорите се водят до лятото на 1870 г. Вилхелм І решава да отстъпи - на 9 юли 1870 г. въпросът е приключен и Леополд отпада.

Във френския императорски съвет военнолюбивите настроения вземат връх и на 12 юли 1870 г. се взема решение за допълнителни гаранции от Вилхелм І.

Преговорите се водят в немския курорт Емс от Вилхелм І и френския посланик Бенедети. Бисмарк е осведомен с телеграма от 13 юли. Раздразнен от отстъпчивостта на своя владетел, той си позволява да зачеркне някои пасажи от телеграмата и по този начин изменя характера ù. В печата се публикува в сух тон хода на преговорите и техния неуспех. Наполеон ІІІ решава да стабилизира своя престиж и под негов натиск на 16 юли 1870 г. националното събрание взема решение да обяви война на Прусия. Дипломацията на Бисмарк постига своята цел.

Военните действия започват на 19 юли. Френската армия търпи поражения, тъй като още не е завършила своята реорганизация. Болен, Наполеон ІІІ е неспособен да ръководи френската армия, срещу него Молтке нахлува с три армии, които на 14 август завземат Нанси, обкръжават Страсбург. Принуден, френският командващ Базен се затваря в Мец със 170 хиляди войници. Маршал Мак-Махон и Наполеон ІІІ формират армия от 130 хиляди души, за да пробият блокадата на Мец, но не успяват и при Седан на 2 септември капитулират, като предават армията в плен на прусите.

Капитулацията и голямото предателство на Наполеон ІІІ предизвикват огромно възмущение в Париж, което на 4 септември прераства във въоръжено въстание. Втората империя е свалена и е провъзгласена третата република. Създадено е правителство на националната отбрана - депутати-републиканци от Париж и генерал Трюшо - военен губернатор, който първоначално го оглавява.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Външната политика на Франция (1871-1893) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.