Външната политика на Франция (1871-1893)


Категория на документа: Други


Френско-руският съюз има една важна особеност. За разлика от Тройния съюз, чиято форма е цялостен военнополитически договор, формата на Френско-руския съюз е друга - тя се състои от две отделни споразумения - политическо споразумение и военна конвенция. Това се обуславя от различните политически системи в двете страни. Франция е република - и носи характера на републиканизма в Европа, докато Русия е империя, в която конституцията и парламентът са под властта на монарха. Освен това според изискванията на френския парламент, евентуален военнополитически договор с Русия се обсъжда в законодателното събрание. За самата Русия такъв проблем няма, защото царят като самодържавен монарх има върховните прерогативи да сключва такива съюзи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

След Френско-пруската война на европейския континент възникват две нови велики сили, които въздействат по решителен начин на международните отношения.

Първите години след войната Франция успява доста бързо да укрепи своето положение. Преодолявайки вътрешните си сътресения, тя прави един решителен избор за партньор в лицето на Русия. Този факт още повече се засилва от близостта на Германия и агресивната политика на Бисмарк. След управлението на Наполеон ІІІ пред Франция стои задачата да укрепи своя международен авторитет в Европа, като не позволява на Германия да я изолира от политическата сцена. Ако проследим накратко външната политика на Франция от 1871 г. до Френско-руския съюз 1891-1893 г., ще видим няколко основни аспекта:
* френско-германски отношения - с няколко особено остри кризисни момента;
* бързото възстановяване на Франция
* Съюзът на тримата императори - 1875, чиято цел е да изолира Франция, естествено - неуспешно;
* тайният австро-германски съюзен договор от 07.10.1879 г. с антируска и антифренска насоченост;
* Тройният съюз от 20 май 1882 г. - Германия, Италия и Австро-Унгария - срещу нападение на Франция към някоя от тези държави;
* Френско-руски съюз от 1891-1893 г. - политическо споразумение и военна конвенция за сътрудничество.

Във външната политика на Франция трябва да се обърне внимание и на нейните колониални интереси.

През 70-те години на ХІХ в. Англия и Франция си съперничат за Египет с превес за Англия. Продължава разделянето на Централна и Западна Африка отново между Англия и Франция. Конго се предоставя на белгийския крал; разграничават се сферите на влияние в басейна на р. Нигер. През 80-те години Франция завладява Индокитай, Анам и след сражения териториите около Тонкинския залив. Кулминацията на англо-френските колониални интереси е в противоречията в Южна Африка - Фашодската криза от 1898 г., след която започва процес на разбирателство, увенчал се през 1904 г. с подписването на Сърдечното съгласие. Не може да не се спомене и френско-италианското съперничество за Тунис, което насочва Италия към Германия и Австро-Унгария.

Русия и Франция намират опора една в друга срещу Германия и нейните съюзници.

Германия се опасява от френски реванш, а Франция е в застрашено положение след заграбването на Елзас и Лотарингия. Въпреки че Бисмарк се стреми да изолира Русия от Франция, за да може да локализира нова френско-германска война, планът му претърпява неуспех. Все пак френско-руският съюз от 1891-1893 г. става факт, още повече, че той се заздравява със заемите, които френският капитал отпуска. Така в края на ХІХ в. се оформят две големи военнополитически групировки: Тройният съюз на Германия, Италия и Австро-Унгария и двойният Френско-руския съюз.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Антюхина-Московченко, В.И. История Франции - 1870-1918 г. М., 1963.
2. Глушков, Хр. Франция и гръцко-турските отношения 1878-1881 г.
3. Глушков, Хр. Френската дипломация и България по време на Източната криза - 1878-1881 г.
4. Дамянов, С. Френската политика на Балканите 1879-1986 г. С., 1979.
5. Дамянов, С. България във френската политика 1878-1918. С., 1985.
6. Манфред, А.З. Внешняя политика Франции 1871-1891 годов. М., 1952.
7. Пантев, А., Хр. Глушков, Р. Мишев. История на новото време. В. Търново, 1994.
8. Хвостов, В.М., И.И. Минц. История на дипломацията. Т. ІІ. Дипломацията в ново време (1872-1919 г.). С., 1949.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Външната политика на Франция (1871-1893) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.