Външни и вътрешни рискове


Категория на документа: Други


 ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ РИСКОВЕ

Основните видове външни рискове са:
Рискът на страната, като цяло ( country risk).Рисковете от тази група имат значение за предприемачите от всички сфери на дейност и обхващат причините за възникване ,които разгледахме при политическите рискове,социалните рискове, и при онази част от икономическите рискове,която е свързана с финансовата стабилност и деловата активност в страната.Редица делови списания, като Euromoney,Ekfnfmist,Fortune и др.редовно публикуват рейтинги на страните, отразяващи текущите рискове за бизнеса във всяка страна от света,произтичащи от политическите,социалните и икономическите отношения.Да разгледаме основните показатели ,използвани от списание "Euromoney" за определяне рейтинга на страните ( на база на данни за март 2002г)
-индекс за устойчивост и умереност на ръста на БВП.Максималната бална оценка по този показател е 25 точки.Няколко години устойчив умерен ръст на БВП означава за експертите, а и за предприемачите,че повечето предприятия в оценяваната страна са в среда на нарастващо търсене на продукцията и намаляваща безработица.Умереният и устойчив ръст но БВП не означава,че рисковете в бизнеса намаляват.Не-увеличават се само възможностите за избягване или предотвратяване на повечето от икономическите рискове.Показателят за ръст на БВП и делова активност в страната е много сложно да бъде управляван.Това е работа на държавната икономическа политика.Риск-мениджърът(предприемачът) има за задача не да управлява този риск,а да следи влошава ли се конюнктурата,нараства ли конкуренцията и т.н.Ако БВП не се увеличава(няма ръст) или дори намалява 2-3 тримесечия подред,тогава се говори за рецесия.В такъв период расте конкурентния натиск, а с него и рискът от технически или фактически фалит на вече съществуващите фирми на пазара.Това от своя страна дава шансове на други фирми с достатъчно натрупване да изкупят затруднените фирми на ниски цени,да ги преобразуват на база иновации и да излязат на пазара с нови,търсени продукти и услуги.
-индекс за социално-политическите рискове.Експертната оценка на този показател трябва да даде на предприемача имали опасност той да получи целия си доход или да загуби собствеността си в следствие на изменение на социално-политическата ситуация в страната.За такава оценка експертите наблюдават следните събития:А)военните действия, масовите безпорядъци.;Б)измененията във валутното законодателство,които могат да попречат за осъществавяне на междунар.контакти В)измененията в цялата юридическа база,които затрудняват предприемаческата дейност;Г)национализирането на предприятия.;Д)изменение в арбитражното право и др.В България например и до сега икономическият манталитет на значителна част от населението е дребнособственически,готовността към предприемачество е недостатъчна.В такова общество рискът за бизнеса е по голям отколкото в консолидираните общества.Към този показател следва да се отчита и силата на влияние на масмедиите в/у общественото мнение.Хубаво е предприемачът да знае какви са рисковете от дезинформация,от промиване на мозъците,от недобросъвестност при рекламата.
-индекс за кредитоспособност и достъп до кредити-по този показател максимално с 10 бала на практика се оценява възможността за възникване на загуби или получаване на печалби при дългосрочни и краткосрочни колебания на лихвите по кредитите,а така също възможността да се гарантират кредитите в дадена страна.Краткосрочните ниски лихвени проценти стимулират главно фирмите с бърз оборот на капитала,а дългосрочно ниски лихвени проценти-строителството на жилища и офиси на кредит,купуването на леки коли на кредит и т.н.Дългосрочните ,високи лихвени проценти стимулират ползването на жилища под наем,а собствениците на жилища с пари-към влагането на ресурси в недвижими имоти.
-индекс за задлъжнялост на страната-Този показател отразява не само размера на задълженията но и качеството на обслужване на дълговете,обемът на експорта,баланса на външно-търговския оборот и т.н.За 2002г.поради валутния борд,балът по този показател на Б-я е все още сравнително висок(7,40 от максимум 10),но поради слабия експорт и високия дефицит във външнотърговския баланс оценките по него от година на година падат.За Март 2000 напр.,балът на Б-я по този показател е бил 8,34.Обобщаващият бал е интересен преди всичко от гледна точка на концепцията за "световния портфейл на активи",съгласно която делът на вложените средства в активи в различни държави трябва да бъде разпределен обратно-пропорционално на големината на риска за съответните страни.
2. Вторият вид риск от групата на външните рискове е валутният риск.Неговата същност е във възможността субектите на валутния пазар да имат финансови загуби или печалби в резултат на дългосрочни и краткосрочни колебания на валутните курсове,което зависи от търсенето и предлагането на валута на националните и международните валутни пазари.В това определение явно се вижда,че валутните рискове са спекулативни по характер.Решаващо значение има общото икономическо състояние на страната,равнището на производство,балансираността на основните макроикономически пропорции,обемът на външната търговия и др.В краткосрочен аспект колебанието на валутните курсове се определя от балансираността на отделните пазари и общото състояние на конкурентната и пазарната среда.Валутен риск са и целенасочените валутни спекулации.Движението на валутните курсове също влияе върху конкурентоспособността на стоките.Поевтиняването на нац.валута води към това,че стоките произведени в дадена страна стават по евтини на чуждите пазари,а чуждите стоки стават по-скъпи на вътрешния пазар.
3.Третият вид външен риск е фискалния риск.Неговата същност е във възможността за финансови загуби в резултат на изменение на фискалната политика и изменение на данъчните и митническите тарифи,както и на осигурителните вноски по линия на държавните осигурителни фондове.Фискалните рискове трябва да се разглеждат в две позиции-на предприемача и на държавата.Фиск.риск за предприемача е във възможността да се предизвикат допълнителни разходи,а за държавата-във възможното намаляване на приходите в бюджета и в държавните осигурителни фондове.Влияние оказват високите тарифи и промените във фискалното законодателство.Държавата провежда политиката си по отношение на фиск.тарифи,от една страна с оглед да не пречи,дори да стимулира инициативата и предприемачеството,а от друга - да си осигули максимални доходи в бюджета.Съчетаването на тези две изисквания е най-добре илюстрирано с функцията на Лафер,известен американски икономист,който в началото на 80-те г.обосновава необходимостта от намаляване на федералните данъци в САЩ.Съгласно неговата функция, след определена величина на данъчните тарифи тяхното увеличение не води до ръст,а до намаление на приходите в бюджета.Причината- увеличените данъци подронват заинтерисоваността на предприемачите да увеличат обема на производство и води до различни методи за избягване на данъците.Това стимулира предприемача да прехвърли бизнеса в държава с по либерална дан.система.За да се ограничат отрицателните последствия от промени в дан.система за нац.си икономики,държавните власти определят и спазват пределни данъчни тарифи,които не могат да се надвишават.
4.Четвъртият външен риск е свързан с форсмажорни обстоятелства.Това са обстоятелствата,които не могат да бъдат предотвратени,нито отстранени с човешки решения или мероприятия.Стихийни бедствия,наводнения,земетресенията и др. климат.катаклизмите,войните,революциите и др.които пречат на предприемача в дейността му.Тъй като форсмажорните обстоятелства не зависят от волята на предприемачите,то при появяване на сделки,засегнати от тях,контрагентите се освобождават от отговорност по договорите си в съответствие с чл.79 от Конвенция на ООН за търговските договори.Загубите се покриват чрез застраховане на сделките в специализирани застр.компании.

ВЪТРЕШНИ РИСКОВЕ
Групата на вътрешните рискове обхваща следните видовове:
1. Организационен риск
Причините за рискове от този вид обикновено са:-ниско равнище на организация във фирмата(недостатъци в координацията,слабо регулиране,грешки в планирането,грешки в кадровата политика и др.)-ниска организация на маркетинговата дейност(необоснован избор на пазарите,неправилно избрани продукти за реализация,ниско качество на стоките,грешна ценова политика и др.);-финансовата нестабилност на организацията.В резултата на тези грешки нарастват непроизводителните разходи,появяват се допълнителни производствени разходи,намалява се печалбата,влошават се крайните резултати от дейността на фирмата.
2. Ресурсен риск.-Неговата същност е във възможността за загуби при недостиг на фин.средства,на работна сила,материали и продукция.Ресурсните загуби се осъществяват непосредствено чрез изменения в плащанията на труда,кражби,повишаване на брак и др.Недостигът на запаси в едни или други ситуации води също до увеличаването на сроковете за изпълнение на проектите,към тяхното оскъпяване,а в най-лошите случаи и към проваляне на проектите.Ярък пример в това отношение са незавършените с години строителни обекти.
3. Портфейл (инвестиционен) риск - се нарича съвкупността от ценни книжа,чиито държател е предприемачът.Същността на риска е във възможността за загуби по отделни видове ценни книжа,по другите видове инвестиции,а също и за портфейла като цяло.
Диверсификационен портфейлен риск - е този,който може да се намали чрез диверсификация на портфейла.Неговата намаляване силно зависи от уменията и характера на предприемача-инвеститор.Ако той вложи свой капитал не в една,а в няколко компании,то ефективността на вложенията ще зависи от колебанията в курса на акциите,но не на всеки от тях по отделно,а на средния курс.Той обаче се колебае по-малко,тъй като при понижаването на курса на някои от акциите ,при други той се повишава и колебанията взаимно се унищожават.
Недиверсификационен портфейлен риск е този,който не може да се намали чрез диверсификация на портфейла.Той зависи от състоянието на пазара,като цяло,от общото състояние на икономиката.
4. Кредитен риск-неговата същност е в опасността кредитополучателят да не върне основния дълг и лихвите по него в сроковете и по условията на кредитния договор.Този риск обикновено произтича от необосновано оказано доверие,т.е. свързан е или с недобросъвестност на кредитополучателя или с опасност от неволен фалит поради грешка в разчетите.Причините за такъв фалит могат да бъдат:намаляване на производството;неизпълнение поради едни или други причини на договорни отношения;трансформация във времето на ресурсните фактори;форсмажорни обстоятелства;Кредитният риск зависи от това какъв кредит е предоставен:-от сроковете-кредитите са краткоср.,средноср. и далгосрочни;-от видовете обезпечение:кредити,залози,гаранции и т.н.;-от вида на дебитора-фирмен,индивидуален;-от направленията в които се използват кредитите-инвестиционни,за оборотни средства ,сезонни,за операция с ценни книжа и др.;-от размера-малки,средни и големи кредити.Често при анализ на кредтния риск отделно се разглежда така наречения лихвен риск т.е.опасността от загуба на парични средства в следствие на повишаване на лихвата по привлечените средства над лихвата,по която се влагат.Основен метод за намаляване на кредитния (в т.ч. лихвения) риск е анализа на финансовата състоятелност и платежоспособност на кредитополучателя,а така също използването на ипотеки,залози и др. гаранции.През последните години за намаляване на кредитния риск все повече се използва застраховането.Финансови гаранции и застраховки да се предоставят както на кредитора,така и на кредитополучателя.
5. Иновационен риск- Същността му е в опасността от загуби,възникващи при финансиране от предприемача на разработването на нова техника и технологии,на нови стоки и услуги,а също така и на други иновации.Иновационният риск се възприема,като обективна реолност.В развитите страни вече е преодоляно масовото негативно отношение към получавани отрицателни резултати от научно-техническия прогрес.Предварително се допуска,че даже при добър избор,когато 80-90% от първоначалните предложения се отхвърлят,15-30% от останалите проекти,получили финансиране също завършват с неуспех.

УНИВЕРСАЛНИ МЕХАНИЗМИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА

В световната практика се прилагат много и различни начини и механизми за превенция и намаляване на риска-като се започне от традиционното застраховане на имущество или използването на специализирани рискови фондове за иновации и се стигне до съвременните механизми за предотвратяване на злоупотреби от персонала в банките.Авторите които анализират тези начини са единодушни,че болшинството от тях са частни случаи на риск[11],[13],[15].Често те са частни случаи по общи механизми.Универсалните механизми за намаляване на риска имат най-широка база за ефективно използване.Става дума за разделението и комбинацията на рисковете,лимитирането,резервирането на средства,застраховането и презастраховането.
1.Разделяне и комбинация на рисковете.Механизми за това са:диверсификация на бизнеса,комбинация на активите и др.Диверсификацията може да се разглежда като процес на разпределение на ресурси,отговорности,мероприятия и т.н.м/у различните обекти,които не са свързани по между си непосредствено.Най-често диверсификацията се разглежда,като ефективен механизъм за намаляване на риска ,когато се управляват портфейли от ценни книжа.Този механизъм има много по широки области за ефективно приложение-промишлеността,търговията,строителството и т.н.В банковото дело диверсификацията означава целенасочено да се провежда линия за предоставяне на по-малки кредити на повече клиенти,при съхраняване на общия обем на кредитирането.Да се привличат повече депозити и ценни книжа от по-голям кръг клиенти.В з а с т р а х о в а н е т о - е разширяването на застрахователното поле на отделните видове застраховки и на компанията като цяло.Във връзка с това не може да не се подчертае важната роля на презастраховането като вторично разпределение на риска,чрез диверсификация на портфейла.Най важното за да бъде ефективна диверсификацията при инвестирането е за това да се избира производството на такива стоки и услуги,чието търсене ще се изменя в прогнозируемия срок в противоположни направления т.е.при намаляване търсенето на една стока ,търсенето на друга ще расте и обратно.М/у показателите отразяващи търсенето трябва да съществува отрицателна(обратна)корелация.По общият извод е че когато се използва механизмът на диверсификацията опасните синергични фактори трябва да се изолират един от друг.Пример-понижаване на имиджа може да доведе до намаляване на продажбите на стоки и услуги,до намаляване на доходите а това да влоши още повече имиджа.Възможността за тези порочни кръгове е опасен фактор.При разработване на програмите за управление на риска се набелязват възможности за разкъсване на тези кръгове.В някои рискови ситуации е целесъобразно да се извършва обединяване или комбинация на активите.Става дума главно за ситуации при които комбинацията на активи прави ползите или загубите по предсказуеми,съкращава броя на звената изложени на риск.Обединяването цели концентрацията на усилията по увеличаване на ползите и съкращаване на загубите в условията на неблагоприятно изменящи се структури на търсене и предлагане на конкретни продукти и услуги.
2.Лимитиране-това е механизъм за установяване на ограничения в стопанските системи,както"отгоре" така и "отдолу" с цел намаляване на риска.Използва се най-вече при банковото кредитиране,при продажба на стоки на кредит,в застраховането,при инвестирането и т.н.Във всяка една система ограниченията се въвеждат на първо място за паричните ресурси- лимити за разходи,за кредити ,за инвестиции и пр.Обикновено се лимитират:делът на кредитите с висок риск в кредитния портфейл;размерът на отпуснатите кредити на един кредитополучател;направленията и размерите на изразходваните кредитни ресурси от кредитополучателя и др.За намаляване риска в застрахователните компании важно лимитиране е установяването на границите в които компаниите могат да поемат рискове по различни застраховки,без да прилагат допълнителни механизми,като съзастраховане или презастраховане.Други ограничения са изключително високите равнища на тарифи установени за рискови събития,които са с висока степен на вероятност.Пример-високо равнище на тарифа или дори забрана да се сключват застраховки "живот" за хора над 60 г.възраст.Други видове лимити-по срокове-за сроковете за кредитиране ,за сроковете за откупуване на капиталните вложения и др.;по структурата- за видовете ценни книжа в общия портфейл,за привилегированите акции в дадена емисия и др.;по равнище на възвращаемост-минималната норма на печалба и др.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Външни и вътрешни рискове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.