Вътрешна сигурност


Категория на документа: Други


СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ - СЛОЖНА ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА

Въпросът за системата за национална сигурност винаги е бил възлов проблем . За разбирането обаче на термина "национална сигурност" безспорно първо трябва да си изясним съдържанието на понятието "сигурност" .

"Сигурност" е едно от най-често употребяваните, но многозначни съвременни понятия. Сигурността е увлекателна тема, защото засяга фундаментални проблеми на оцеляването на нациите и държавите, може да бъде свързвана едновременно с високите етажи на международните отношения и с практически всеки от аспектите на вътрешната политика, притежава както широко дискутирана публична страна и в същото време често е обвита в мистицизъм и секретност.
Поради това наличието на ясни представи за сигурността е важно условие за правилно осмисляне на проблематиката, концепцията, стратегията и политиката за сигурност.

Интересно е да се разгледа самoтo понятие сигурност, коeто обяснява смисъла и съдържанието, което народите влагат в него. Самото съдържание на сигурността има многостранни измерения. Сигурност означава увереност, положителност, отсъствие и липса на опасност, безопасност. Сигурността е и качество на понятието сигурен. Сигурен от своя страна означава верен, надежден, несъмнителен. При всички случаи хората свързват сигурността с човек или институция, ръководство, инстанция, организация, съюз, коалиция, които заслужават доверие, на които може да се вярва.
Понятието "национална сигурност" се появява най-напред в американската политология в първите следвоенни години. Дотогава, както и в политическия речник на другите държави, доминираха понятията "отбрана", "отбранителна способност", отразяващи естествения стремеж да се защитят собствените граници и територия.

В световната литература съществуват повече от 200 определения за национална сигурност от различни гледни точки, и в него се включват и други елементи.

Националната сигурност като политологическа категория е динамично състояние, при което за държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжена агресия, политически диктат или икономическа принуда или ако такава се появи, те ще бъдат надеждно защитени. Тя отразява връзката на сигурността с нацията, с определена териториално-държавна общност, характеризира състоянието на тази нация като цялостна система, включваща обществените отношения и общественото съзнание, обществените институти, съдействащи или препятстващи реализацията на националните интереси.
На националната сигурност са присъщи специфични политически, икономически, социални, етнически, духовни, военни, информационни и екологични компоненти, всеки от които самостоятелно или в съчетание с другите, както и с редица странични фактори, може да се окаже критичен за държавата.

Сигурността е приоритет на всички нации. Тя представлява фундамент както на разоръжаването, така и на общественото развитие. Сигурността се състои не само от военен, но и от политически, икономически, социален, хуманитарен и по човешките права и екологичен аспект.

Предпоставки за сигурността на всяка една държава са нейната вътрешна стабилност, наличието на демократична политическа система, социална защита, развита икономика. Националната сигурност зависи и от отношенията със съседните страни, от обективното отчитане на геополитическите условия, от оптималното участие в задълбочаващите се интеграционни процеси, т.е. националната сигурност е функция от редица вътрешни и външни фактори.
В приетата от Народното събрание през 1998 година "Концепция за национална сигурност" националната сигурност е определена като такова състояние, когато са защитени основните права и свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната, когато не съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа принуда за държавата и е гарантирано демократичното функциониране на държавните и гражданските институции, в резултат, на което обществото и нацията запазват и увеличават своето благосъстояние и се развиват. Тя се счита за гарантирана, когато не съществува заплаха за националните интереси или заплаха от всякаква форма на насилие и принуда или че тази заплаха може да бъде компенсирана неутрализирана или управлявана. В най-обобщен вид, в конкретен план под национална сигурност ще разбираме динамично състояние, при което за държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжено нападение, политически натиск или икономическа принуда, така че те да могат свободно да осъществяват своето развитие и прогрес. Един от факторите, който отделят националната сигурност от международната е различието между средствата и начините за тяхното постигане. Постигането на националната сигурност, с национални средства: умна, ловка и гъвкава дипломация; стабилни вътрешни, социални и политически отношения; силна процъфтяваща и развиваща се икономика; обществена подкрепа на външнополитическия курс на страната; състояние и отбранителни възможности на въоръжените сили. Постигане на сигурност на международно равнище: съгласуване на интересите; разумни взаимно приемливи компромиси; взаимно изгодно сътрудничество; отказ от употреба на сила в международните спорове; създаване на съответен механизъм против нарушаване на принципите и нормите на международното право и справедливостта. Това съвсем не означава да се отхвърли фактора "сила", но тя да бъде подчинена на международния ред, да е средство против нарушители и агресори .
Функционалните характеристики на системата за национална сигурност са: ефективност, надеждност, управляемост, устойчивост, сложност. Системата за национална сигурност представлява съвкупност от правни норми, законодателни, изпълнителни и правораздавателни органи, които следва да осигурят оптимални условия за жизнеспособност и развитие на държавата като цяло. Ясно е, че за националната сигурност са необходими както правни норми, регулиращи поведението на държавата, обществото и личността, така и съответни институти - политическите учреждения с организационна структура, централизирано управление и изпълнителен апарат.
Процесът на създаване и укрепване до степен на стабилно функциониране на тези институти въз основа на съответна нормативна база изразява същността на институционализация на системата за национална сигурност. Началните форми на институционализация възникват на равнището на самоорганизиращите (стихийните) процеси: масови или групови движения, вълнения и други, когато в тях възникват целенасочени действия, появяват се ръководители, способни да ги възглавят и организират, а след това - постоянни ръководни групи, при което самото явление вече се поддава на управление. По- развитите форми на институционализация са представени в създалата се политическа система на обществото чрез формиралите се политически институти и институционална структура на властта, учреждения, политически асоциации и т. н. В системата за национална сигурност има три равнища (обекта) на сигурността: на личността, на обществото и на държавата.
Сигурността на личността се постига чрез осигуряване на правни и нравствени норми и изграждане на институция, позволяваща развитието на способностите и задоволяване на потребностите на всеки. Сигурността на обществото означава развитието на институти, норми и обществено съзнание с цел реализация на правата и свободите на всички групи от населението. Сигурността на държавата означава наличие на ефективен механизъм за управление и координация на обществените групи и политически сили, а също и на действени институти за тяхната защита. Посочените структурни елементи, взаимодействайки със среда на сигурност, формират условно два компонента на националната сигурност - вътрешна и външна. Вътрешната сигурност означава съгласие на гражданите, социалните слоеве, обществените структури, политическите организации по основните въпроси на националния живот. Тя е жизнено важна за страната и главен опорен стълб на националната сигурност. Представлява състояние, при което държавата и обществото със собствени сили и средства могат гарантирано да неутрализират всякакви вътрешни заплахи. Свежда се преди всичко до икономическото и екологичното състояние на държавата, социалното положение на личността и опазването на вътрешния ред. Външната сигурност се заключава в осигуряване на устойчиво положение, при което няма реална заплаха за териториалната цялост и суверенитета на държавата, за нейното национално единство и за коренните политически, икономически и културни интереси. Тя следва да гарантира националната сигурност на страната на три нива - глобално, европейско и регионално. Външната сигурност е състояние, което в значителна степен генерира вътрешна сигурност. Характерно за сигурността днес е интегралността, което означава: не само държавите, но и всички субекти на историческия процес (личност, семейство, общност от хора) имат равно право на сигурност и могат да го придобият само чрез осигуряване на това право за всички; безопасността не може да се ограничава с някаква отделна област на човешката дейност (политическа, икономическа и друга), а трябва органически да свързва всички области в едно цяло; съзнателен отказ да се изхожда само от един принцип, една основа, един източник на сигурност. Следва да се отбележи, че във всички досегашни общества са съществували и съществуват повече или по- малко противоречия между сигурността на всяка от тези системи - гарантирането на сигурността на една от тях става за сметка на ограничения в сигурността на друга. Сигурността на държавата не рядко се постига за сметка на ограничения върху сигурността на отделни социални групи и на гражданите, сигурността на едни социални групи - за сметка на сигурността на други социални групи, сигурността на нацията - за сметка на сигурността на държавата или обратно.

Интегралната природа на националната сигурност присъща за високо развитите общества с пазарна икономика и плуралистична парламентарна демокрация гарантира повече от всички предишни общества сигурност на различните социални системи и на различните равнища на развитие на обществото. Създаването на система за интегрална сигурност е нов модел за не насилствен свят, в който безопасността на всяка страна и на човечеството като цяло могат да бъдат осигурени само чрез съвместните усилия на всички държави и политически сили.
В различните етапи от развитието на човешката цивилизация и на отделните държави в обсега на националната сигурност се включват с различна тежест и влияние онези структурни елементи, които в решаваща степен определят нормалното протичане на националния живот, пътищата и способите, чрез които да се отстраняват и неутрализират различните заплахи на преобразуваща се Европа. Организационно системата за национална сигурност включва държавните органи, които чрез определените им от основния закон (Конституцията на държавата) функции, осъществяват националната политика за сигурност. В страните с развита демокрация важна роля в системата за национална сигурност имат гражданското общество и медиите.
ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА- ПОНЯТИЕ, ЕВОЛЮЦИЯ, СЪВРЕМЕННО СЪДЪРЖАНИЕ
Обхват на понятието вътрешна сигурност

Исторически доказана истина е, че най-разрушителните заплахи за националната сигурност обикновено произхождат от процеси вътре в обществото. Тенденцията към намаляване на междудържавните конфликти през втората половина на 20 век не доведе до повишаване на равнището на сигурност в отделните региони и в света като цяло. Според изследвания на авторитетни международни изследователски центрове почти постоянно около 60 държави поддържат сравнително високо равнище на вътрешна нестабилност, характеризиращо се с военни преврати, въоръжени сблъсъци между групи и племена, вътрешни репресии. Трайно установена тенденция е използването на армията не за отблъскване на агресия, възпиране или неутрализиране на противник, а за решаване на вътрешни проблеми.

С разрастването на взаимозависимостта и глобализационните процеси в съвременния свят вътрешната несигурност не остава затворена в рамките на обществото. Много скоро тя прераства в регионална несигурност и логично достига до глобална криза.

В съответствие с широкото съвременно виждане за сигурността вътрешната сигурност може да бъде определена като преодоляване и неутрализиране на рисковете и заплахите в социално икономическата , политическата, етнонационалната, демографската, екологическата, енергийната сфера на функциониране на обществото. Измерителят на вътрешната сигурност е степента на защитеност на различните социални, етнически, възрастови, професионални групи в обществото. Самата вътрешна сигурност може да бъде разграничена, в зависимост от социалната сфера и характера на рисковете и заплахите, на икономическа, социална, културна, демографска, екологическа, политическа, етнонационална, социокултурна и т.н. Както отбелязахме по-горе, процесът на "секюритизация" на все повече сфери на обществената активност е толкова напреднал, че заплашва да лиши от специфика самата дейност по гарантиране на сигурността. Големият проблем на вътрешната сигурност на страната, който не можа да бъде решен за изминалите години, е постигането на минимално съответствие между сигурността на различни равнища - индивидуално , групово, общностно, възрастово, професионално, както и между отделните сфери на вътрешната сигурност- икономическа, социална, културна, демографска.
Липсата на минимални гаранции за сигурност на големи групи от населението непрекъснато ерозираше общата вътрешна сигурност на държавата като цяло. За изминалия период след 1989 г. страната ни се намираше и продължава да се намира в повишена несигурност - икономическа, политическа, социална, индивидуална, национална и държавна. Тя не можа да бъде неутрализирана и с членството в двете големи организации на европейските държави- НАТО и ЕС. Дисбалансът между отделните сфери и равнища на вътрешната сигурност създава повишено усещане за индивидуална и колективна несигурност.
ЗАВИСИМОСТИ МЕЖДУ ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА, МЕЖДУ ВЪТРЕШНА И ВОЕННА СИГУРНОСТ.

Външният израз на добре структурирана вътрешна сигурност и стабилност е добре организиран и спазван вътрешен ред, спазване на конституцията и законите на страната, отсъствие на социални и политически напрежения и конфронтации, добре функциониращи публична администрация и съдебна власт.
Направленията на влиянието на вътрешната сигурност върху състоянието на националната сигурност са разнообразни и трудно богат да бъдат инвентаризирани напълно. Някои от по-важните са:
* Вътрешната политическа, икономическа и социална стабилност позволява да се организират и насочват в подкрепа на външната политика с цел постигане на национални цели с всички ресурси и потенциални възможности на държавата;
* Вътрешната стабилност е реалната основа на стабилността на външнополитическото поведение в международната среда. Поведението на вътрешно стабилната страна е лесно предвидимо. Страните с нестабилен вътрешен ред не са надеждни партньори и съюзници, авторитетът и доверието към тях в международните отношения са относително ниски. Това лесно ги поставя в международна изолация, което се отразява неблагоприятно върху тяхната сигурност;
* Вътрешната нестабилност силно ограничава маневреното поле на външната политика и дипломацията и затруднява вземането на отговорни външнополитически решения. Разпокъсана от вътрешни противоречия, държавата се оказва неспособна да участва в международното общуване като единен и дееспособен субект, ясно формулирал своите национални интереси и пътищата за тяхната реализация и защита;
* Вътрешните съперничества и борби отклоняват вниманието от външнополитическите проблеми. Реакциите на външната политика започват да закъсняват, възникват ситуации, при които става възможно по вътрешнополитически съображения да се жертват национални интереси;
* Отсъствието на вътрешна сигурност и стабилност оказва непосредствено влияние върху военно-силовата сфера на международните отношения, отслабва отбранителната способност на държаватa, структурите и органите, свързани с отбраната и разузнаването. Не случайно една от главните класически цели на провежданите от разузнавателните служби тайни операции е вътрешната дестабилизация на противника.
Когато говорим за вътрешната и външна сигурност като две страни на националната сигурност следва да имаме предвид две други основополагащи зависимости:
* Първо, вътрешните рискове и заплахи винаги са по-дестабилизиращи от външните, защото засягат непосредствено нейната самоорганизация и саморазвитие. Във втората половина на двадесети век повече държави изчезват или пропадат не поради външна агресия или натиск, а поради вътрешни причини.
* Второ, понякога между вътрешна и външна сигурност съществуват обратни зависимости. Повишаването на равнището на външните опасности и заплахи, наличието на външен враг има мобилизиращо въздействие вътре в обществото, обединява иначе разединените обществени групи около общонационални цели и интереси. Затова и нерядко образът на външния враг е използван от управляващи режими за преодоляване на вътрешни противоречия. Емблематично е изказването на последния ръководител на Съветския съюз Михаил Горбачов, който на срещата си с Дж. Буш-старши казва, че преди да се разпадне СССР ще направи най-лошото възможно нещо на САЩ - ще ги лиши от враг.

Не са малко случаите след 1989 г. когато външните заплахи са осигурявали дълъг политически живот на режими, които при нормални обстоятелства не биха се задържали на власт или вътрешна стабилност на държави, географски ситуирани до конфликтни зони. Така стана например с режима на Милошевич, просъществувал десет години главно благодарение на външния натиск, оказван от международната общност върху остатъчна Югославия. Дълго време, благодарение на войните в Словения , Хърватска, Босна и Косово, Република Македония беше една от най-стабилните във вътрешнополитически план страни от бивша Югославия главно поради страха от гражданска война.
Но много скоро след приключване на последната война в Косово започнаха вътрешно-етническите и политически проблеми на тази страна, които скоро я доведоха ръба на гражданската война. След изчезването на главния циментиращ фактор на съветския модел на сигурност - образът на външния враг в лицето на "американския империализъм", започнаха дестабилизиращите процеси в тази страна, които в крайна степен доведоха до нейната дезинтеграция. Като общо състояние на глобалната сигурност може да се отбележи, че с ликвидирането на двуполюсния модел, в който всяка от големите обществени, политически и военни системи си имаше дисциплиниращ вътрешната сигурност външен враг, настъпи периода на повишена и вече хронична несигурност в много страни и региони на съвременния свят.
ИСТОРИЧЕСКА ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА.
Буржоазните революции в Европа през 17-18 век създадоха новия тип държави - националните държави, които за първи път въведоха централизирана форма на управление и контрол върху цялата територия на държавата /за разлика от феодалната държава/, единна територия на създаването и приложението на законите, контрол върху сеченето на пари и финансовата система върху цялата територия, контрол върху вътрешния ред на цялата територия и туширане на социални и политически конфликти, единна образователна система, единна армия. М. Вебер определя съвременната държава като човешка общност, притежаваща монопола върху легитимната употреба на сила върху дадена територия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вътрешна сигурност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.