Въведение в Европейското право


Категория на документа: Други


* всяка дейност на общността и всеки акт на нейните институции се основава на изключителна правна регламентация в договорите (правно основание);

* органите на общността нямат възможност за избор между отделните форми на актовете;

* институциите на общността нямат и възможност за избор на процедура за издаване на съответния акт, а са длъжни да следват предвидените в договорите процедури.

Ако компетентността на общността за предприемането на определено действие почива върху две или повече разпоредби на договора, то институциите са длъжни да приемат съответния акт кумулативно въз основа на всички основания. Това обаче не се отнася в случаите на следването на различни процедури, когато се взема под внимание по-силното основание14.

Този принцип на правото на ЕС цели да се отдели сферата на компетентност на общностите от остатъчната компетентност на държавите-членки и по този начин последните бъдат предпазени от нежелана "загуба на суверенитет"15.

Принципът на ограничената компетентност означава, че Общността действа само тогава, когато договорът предвижда това.

В допълнение на този принцип е чл. 308 ДЕО, който се определя като "допълнителна компетентност": "В случай на необходимост от действие от страна на общността в осъществяване на целите на общия пазар и ако не са предвидени в този договор съответни компетенции, съветът с единодушие по предложение на комисията и след консултация с Европейския парламент приема подходящите мерки." Предпоставка за предвиждането на тази обща клауза е не напълно обхватното предвиждане на всички хипотези в правните норми от договора за осъществяването на една такава комплексна система от отношения, каквато е общият пазар. И в такъв случай, дори и да липсва специално оправомощаване в договора, съветът може при предвидените от чл. 308 ДЕО процесуални условия да издаде съответен акт, който да е в изпълнение целите на общия пазар16.

Принцип на субсидиарността

Този принцип е залегнал в основните договори (чл. 5, ал. 2 ДЕО и чл. 2, ал. 2 ДЕС). Сферата му на приложение е конкуриращата (поделена) компетентност между държавите-членки и общността. В случаите, когато въпросът не се отнася до изключителната компетентност на общността, последната може да предприеме действия, само ако целите на предлаганите мерки не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от страните-членки (клауза за необходимост) и оттам биха били изпълнени по-добре на общностно ниво (клауза за по-доброто осъществяване). Приложното поле на този принцип са напр. образованието и културата.

Произходът на понятието се извежда от латинската военна терминология. С думата "subsidium" са били обозначавани резерви, които нападат едва тогава, когато в авангардните части силите за водене на сражението не достигат17. Пренесено върху политическите и социалните основи на ЕС, понятието се тълкува не като отричане на намесата на по-обхватните социални общности в сферата на действие на отделните по-малки такива, а напротив - в положителен смисъл - като "помощ", "подпомагане", именно: подпомагане при осъществяването на онези задачи, които не биха могли да бъдат извършени достатъчно ефективно от по-малките социални общности.

Принципът за субсидиарността служи като инструмент за по-доброто отграничаване на компетенциите между ЕО, държавите-членки, а в някои случаи и поддържавните териториални общности (най-общо наречени региони).

Принцип за пропорционалност (съразмерност)

Този принцип е залегнал в чл. 5, ал. 3 от ДЕО и е формулиран по следния начин: "Действията на общността не бива да превишават необходимото за постигането на целите на този договор." Според Съда на ЕО средствата, които общността използва, трябва да съответстват (да бъдат пропорционални) на преследваната цел18.

Принципът за съразмерност вече е уреден и в българското право. Според чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс "административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава" (ал. 2).

Принцип за лоялност

Принципът за лоялност включва задълженията за държавите-членки за спазване на договора и за осъществяване на съдействие спрямо институциите на общността, за да могат да бъдат постигнати нейните цели. Той произтича от общия принцип на международното договорно право, че договорите трябва да се спазват.

Това задължение на държавите-членки е залегнало в чл. 10 от ДЕО: "(1) Държавите-членки предприемат всички общи или специални мерки за осъществяване на задълженията, които произтичат от този договор или от действията на институциите на общността. Те й съдействат при изпълнението на нейните задачи.

(2) Те пропускат осъществяването на всички мерки, които могат да застрашат постигането на целите на този договор."

На първо място тук се поставя позитивното поведение при изпълнението на задълженията, произтичащи от общностното право. Освен това, като задължение за следване на негативно поведение (пропускане осъществяването, бездействие) спрямо такива норми, които могат да доведат до неосъщестяване целите на договора. Към това спадат единното и пълно изпълнение на общностното право, особено при претворяването му във вътрешнодържавния правов ред19. Изпълнението и претворяването на общностното право от националните институции трябва да бъде осъществявано по начин, чрез който се осуетява или възпретятства целта, залегнала в правните норми на Общността. В рамките на това задължение на националните органи дори се включва изискването за обезсилване на неправомерните последици от неспазването на общностното право. В противен случай влиза в сила отговорността на държавата-членка за неспазване на задълженията, възникващи по силата на договора20.

Принцип за забрана на дискриминацията

Принципът е прокаран в Договора за създаване на ЕО с цел да се предотврати всяко неравнопоставено положение при упражняване на правата, които произтичат от договора - особено свободното движение в рамките на вътрешния пазар. Този принцип е формулиран в разпоредбите на чл. 12 - относно дискриминацията на основание националността, и на чл. 13 - относно дискриминацията, основана на пол, раса, етнически произход, религия, убеждения, инвалидност, възраст или сексуална ориентация.

Принцип за върховенство на общностното право

Този принцип е установен с практиката на Съда на ЕО така: "по силата на принципа на върховенството на общностното право пряко приложимите разпоредби на Договора (за създаване на ЕО) и на актовете на институциите в отношенията им с вътрешното право на държавите-членки водят автоматично до въздържане от прилагане на всяка разпоредба от националното законодателство, която им противоречи."21

Общи принципи на правото на ЕС

Значението на тези общи принципи почива върху идеята, че държавите-членки от своя страна ги възприемат като право, по същия начин, както и своето вътрешнодържавно право. Общите принципи биват претворени чрез сравнителноправните анализи при дейността на съда, тъй като правните системи на държавите-членки не представляват сами по себе си източник на правото на ЕО. Съдът в своята практика не възприема дадено правило от вътрешнодържавното право директно в правото на общността, а чрез сравнението на различните правни уредби в отделните страни формулира общи принципи. Тази компетентност на съда се основава на чл. 220 ДЕО: "Съдът осигурява защитата на правото (законността) посредством тълкуването и прилагането на този договор." Предпоставка за извличането на такива принципи е наличието на общи положения и принципи в правните системи на държавите-членки и възможността те да бъдат включени в структурата и целите на общността (т.е. те са прехвърлими върху нивото на правото на ЕО). Тези общи принципи могат, по силата на ограничената компетентност на общността, да бъдат развити единствено в рамките на правомощията й. Компетентен в тази област е единствено съдът.

На първо място към общите принципи се числят залегналите в чл. 6, ал. 1 ДЕС признати "структурни" принципи, присъщи на всяка демократична и правова държава - свобода, демокрация, законност, спазване на човешките права и основните свободи. Освен това към тях се числят: законосъобразността на администрацията, правната сигурност, забраната за обратно действие на наказателния закон, право на достъп до актовете, поверителност на юридическите консултации. Чл. 288, ал. 2 от ДЕО предвижда, че еднозначните разпоредби на държавите-членки по отношение на извъндоговорната отговорност се признават за общи принципи по отношение на извъндоговорната отговорност на общността.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въведение в Европейското право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.