Възгледите на Вебер за бюрокрацията


Категория на документа: Други


Възгледите на Вебер за бюрокрацията

Според Вебер всички големи организации са бюрократични по природа. Думата "бюрокрация" е измислена през 1745г. От някокй си господин Дьо Гурне, който добавил към думата"бюро", означаваща, както канцелария, така и писмена маса, окончание, получено от гръцкия глагол "управлявам". БЮРОКРАЦИЯ следователно е управлението на чиновниците. Терминът бюрокрация е използван най-напред само по отношението на държавните служители, но постепенно се разширява, отпращайки към големите организации изобщо.

Отначало понятието има пренебрежително значение. Дьо Гурне говори зза нарастващата власт на чиновниците като за "болест", наречена "биромания". Френският романист Оноре дьо Балзак вижда бюрокрацията като "гигантска власт, упражнява от пигмеи". Подобни възгледи са се запазили и до днес: бюрокрацията често се свурзва с дребнаво разтакаване, неефективност и прахосничество.Други автори обаче виждат бюрокрацията в съвсем различна светлина- като модел на грижливо, точно и ефективно управление. Според тях бюрокрацията е най- ефективната форма на организация, създадена от човечеството, защото всички задачи се регулират от строги правила на действие. Веберовият анализ на бюрокрацията поправя път между тези две крайности.

Вебер изтъква, че в традиционните цивилизации е имало ограничен брой бюрократични организации. Например бюрократичното чиновничество в Китайската империя е било отговоро за общото управление на държавата. Но едва в модерността бюрокрациите са напълно развити.

Според Вебер разрастването на бюрокрацията е неизбежно в мпдерните общества; бюрократичата власт е единственият начин за справяне с административните потребности на големите социални системи. Същевременно Вебер смята, че бюрокрацията притежава и редица слабости, които имат важни последствия за същността на модерния социален живот. За да изследва източниците и същността на екзпанзията на бюрократичните организации, Вебер конструира идеален тип бюрокрация. Вебер изброява няколко характерни черти на идеалния тип бюрокрация.
- Съществува ясно определена йерархия на властта. Задачите в организацията се разпределят като "официални задължения" . Бюрокрацията прилича на пирамида, като позициите с най-голяма власт са на върха.Съществува управленска верига, простираща се от върха до основата, което дава възможмост за координирано вземане на речения .Всяка по -горна инсталация контролира и наблюдава разположената под нея в йерархията.
- Писмеи правила ръководят поведението на чиновниците на всички равнища на организацията. Това не означава, че бюрократичните задължения са чисто рутинна дейност. Колкото по-висока е длъжността, толкова по-широко разнообразие от случаи обхващат правилата и повече гъвкавост се изисква при интерпретацията им.
- Длъжностните лица работят на пълен работен ден и получават заплата. Всяка длъжност в йерархията е свързана с определено и постоянно трудово награждение. От индивидите се очаква да направят кариера в организацията. Повишението може да стане въз основа на уменията, на възрастта или на комбинация от двете.
- Задачите на чиновника в организацията са отделени от живота му извън организацията. Домашният живот на служителя е различен от дейностите на работното място, и е отделен физически от него.
- Нито един от членовете на организацията не е собственик на материалните ресурси, с които тя функционира. Според Вебер развитието на бюрокрацията отделя работниците от контрола върху средствата за производство. В традиционните общности фермерите и занаятчиите обикновено имат контрол върху производствения процес и притежават използваните инструменти. При бюрокрацията чиновниците не притежават канцелариите, в които работят, бюрата, зад които седят, и канцеларското оборудване,което използват.
Вебер смята, че колкото повече една организация се доближава до идеалния тип бюрокрация, толкова по- голяма е нейната ефективност при преследването на целите, заради които е създадена. Той често оприличават бюрокрациите а сложни машини.

Надзорът в организациите

Разположението на стаите, коридорите и откритите пространства в сградите на организациите дава представа за това, как действа системата на власт. При някой видове оргаизации групи хора работят колективно в едно общо, открито пространство. Поради скучния, монотонен характер на някои водове труд в промишлеността- като монтажа на поточни линии- е необходим редовен надзор, за да се осигури поддържането на темпа на работа. Същото се отнася и за рутинния труд на машинописките,които седят заедно в машинописната зала, където работата им може да се наблюдава от ръководителите. Фуко силно акцентира върху това, как наличието или липсата на видимост в архитектурната среда на модерните оргаизации влияе върху моделите на власт и ги изразява. Степента, в която дейността на подчинените е видима за техните ръководители, определя възможността те да бъдат подложени на това, което Фуко нарича надзор. В модерните организации всеки е обект на надзор, дори относително високите властови позиции,но колкото по- ниска позиция заема човек, толкова по- внимателно се следи поведението му.

Надзорът приема две форми. Едната се изразява пряко наблюдение на работата на подчинените от страна на ръководителите. Като пример може да послужи класната стая. Учениците седят на маси или чинове, обикновено подредени в редици пред учителя. От децата се очаква да внимават и изобщо да се съсредоточават върху работата си. Разбира се, от умението на учителя и от склоността на децата да отговарят на очакванията зависи доколко това действително се случва.

Ворият вид надзор е по-изтънчен, но също толкова важе . Той се състои в поддържането на картотеки и досиета на хората. Вебер съзнава значението на писмените досиета в модерните организации, но не се задълбочава в проучване на начините, по които те могат да се използват за регулиране на поведението. Досиетата на служителите обикновено съдържат пълната трудова история, лични подробности и често пъти оценки за характера. Те се използват за контролиране на поведението на служителите и за преценяване на предложенията за повишение. В много стопански фирми хората на всяко равнище в организацията изготвят годишни доклади за работата на подчинените си. Главните книги в училиюата и университетите също се използват за контролиране а постиженията на индивида в организацията.

Организациите не могат да фукционират ефективно, ако служителите работят хаотично. Както изтъква Вебер, в стопанските фирми от хората се очакваредовно работно време. Дейностите трябва непрекъснато да се координират във времето и пространството, което понякогасе улеснява от физическата обстановка и от точните часови графици. Графикът регулира дейностите във времето и в пространството- по думите на Фуко той"ефективно разпределя телата" в организацията. Графикът е условието на организационната дисциплина, защото обвързва дейностите на голям брой хора. Например ако някой университет не се придържа строго към графика на лекциите, много скоро би настъпил пълен хаос. Графикът прави възможно интензивното използване на времето и на пространството: те могат де се запълнят с много хора и много дейности.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възгледите на Вебер за бюрокрацията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.