Възникване и развитие на борсите и борсовата търговия в България през първата половина на XX век


Категория на документа: Други


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

РЕФЕРАТ
ПО
Борси и борсови операции

СПЕЦИАЛНОСТ
Икономика на търговията

ТЕМА
Възникване и развитие на борсите и борсовата търговия в България през първата половина на ХХ век

Изготвил:
Елена Рашева
Фак. № 105373
поток 163, група 1619

Гр. София
2013 г.
Независимо от факта, че в завършен вид борсите са продукт на промишлената революция от късното Средновековие ( втората половина на 19 век ) и бързото развитие на производството, на предлагането и разширяването на търсенето, корени на организирани пазари са открити още в древността. Типичен пример са Атинската агора и Римския форум - там се появяват първите търговски средища. Първият държавен акт, който регламентира дейността на тези специални места на търговия е от времето на Клавдий (500г. пр.н.е.).

През 12 век се налагат панаирите като международна форма на търговия. Те се зараждат най-напред в италианските градове-държави, където по това време търговията е най-развита, а разделението на труда най-силно изразено. Може да се каже, че това са първообразите на стоковите борси. "Ранните борси представлявали обикновени пазарни места, където купувачи и продавачи разменяли всички видове стоки по всяко време на годината. С подобряването на икономическите и политическите условия в Европа, разширяването на транспортните и комуникационните възможности, с нарастването на обемите на единичните сделки при всички стоки се създали условия за организирането на специализирани пазари за определени стоки. Постепенно тези пазари започнали да установяват или преучредяват собствени специални правила и разпоредби, да подобряват условията за търгуването на всяка от стоките и да прецизират изискванията към търговците."

"Названието "борса" произхожда от името на търговския род Van der Burse, в чиято страноприемница в град Брюж от 1409 г. регулярно са се събирали търговци за сключване на различни сделки." Може да се приеме, че това е сградата на първата борса. Единствено във Великобритания и САЩ вместо борса се използва думата exchange (размяна, обмен).

Едва през XVI и XVII век се стига до утвърждаване на борсите като организирани пазари и преместването им в специално изградени зали за целта. Утвърждават се борсовите правила и механизма на прилагането им, възникват нови форми за сключването на борсови сделки - форуърдни, фючърсни, съответстващи на условията на свободно ценообразуване и силна пазарна конкуренция. На борсите се формират международни цени на борсовите стоки и активи. През 1515г. се основава Брюкселската стокова борса, а официалното датиране на борсите във Франция е от 1462г. в гр. Лион. В Германия първата борса е открита в гр. Хамбург през 1558г., а през 1685г. се появява и Франкфуртската борса. Лондонската фондова борса е създадена през 1691, а известната Ню Йоркска фондова борса - през 1792г.

Възникването на борсовата търговия е резултат от развитието на стоково - паричните отношения през вековете. Тя датира от 1605г.,когато в Амстердам за първи път се провежда редовна търговия с акциите на основната теория през 1602г. т.нар. Холандско-Източно-Индийска компания.Това е едно от първите акционни движения в света.

Борсите се делят основно на стокови и фондови. Възникването на фондовите борси е свързано с развитието на държавните заеми и необходимостта от превръщането на държавните документи за дълг в предмет на покупко-продажба. Силен тласък в развитието им дава зараждането и разширяването на дейността на акционерните дружества, чийто акции са предмет на борсовата търговия. Стоковата борса е постоянно действащо тържище или организиран пазар, на който се сключват сделки за покупко-продажби на масови, еднородни, качествено равностойни и партидно заменими стоки при предварително определени и задължителни за участниците условия.

В България борсовата търговия датира от годините след Освобождението. Началото на организираната борсова търговия със стоки у нас се поставя с приемането на първия Закон за борсите от 1907г., който регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борса и Закона за стоковите борси, публикуван в "Държавен вестник", брой 296 от 31.03.1928г.

В "Държавен вестник", брой 17 от 15.02.1883г. е обнародван Закон за тържищата в България. Според член 1 от този закон общините са можели да откриват тържища (пазари и събори ) за продажба на добитък и всякакъв вид други стоки. Но в по следващите членове се говори само за тържищата на добитък, без да се споменава каквото и да е за другите тържища, каквито са тези за селскостопански произведения, зърнени храни, плодове, зеленчуци и други. Законът в този вид е валиден до 1935г., когато е отменен с Наредбата-закон за тържищата и изложбите, обнародван в "Държавен вестник", брой 219 от 22.09.1935г. Този закон за разлика от предшестващия го от 1883г. обхваща напълно и цялостно материята, отнасяща се до всички видове тържища, съществуващи у нас. Като основен принцип в него е прокарано правилото, че инициативата за откриване на каквото и да било тържище принадлежи на общините. Те трябва да отправят мотивирано искане до Министерството на търговията, промишлеността и труда, подаден чрез областния директор. Управлението на тържището принадлежи на общината. За него и реда на дадено тържище се грижи специален надзирател, назначаван от кмета на общината. Общините изготвяли правилници за реда на тържището, които съдържали разпореждания относно :

* Стоки, които ще се търгуват на тържището, и лицата, които могат да търгуват на него
* Времето, през което тържището ще бъде отворено
* Начина на сключване на сделките
* Начина на разтоварване, мерене, теглене и плащане на стоки
* Помирителната комисия , която разрешава споровете, възникнали между продавачи и купувачи.

Със стари традиции и особено значение за обмяна на земеделско и занаятчийско производство у нас са действали и друг вид тържища- седмичните пазари и панаири. Панаирите обаче по смисъла на Наредбата- закон за тържищата и изложбите, са били особен вид тържища, на които се излагат само мостри от стоките с цел да се покаже напредъкът и развитието на местното производство и да се улесни сключването на сделки по мострите. Продажбата на изложените стоки по време на панаира е забранена. Допуска се ангажирането на изложени предмети, както и продажбата им след закриването на панаира.

В исторически план първата стокова борса в България е открита през 1910г. във Варна на базата на съществуващото житно тържище. Тя била специализирана в търговията със зърнени храни. Борсата започва да работи неофициално от началото на 1902г., като през този период за осъществяване на своите сделки българските търговци на зърно ползват услугите на стоковата борса в Крайова. Това създавало големи проблеми при реализирането на търговските операции. Главни предпоставки за официалното отриване на Варненската стокова борса са наличието на голямо и развито морско пристанище, както и близостта на града до "житницата на България" - Добруджа. Тези предпоставки потвърждават факта, че нужда от борсова институция има там, където стокооборотът е голям по обем и разнообразие и има добре развита транспортна инфраструктура. Членовете на борсата изработват и приемат правилник, който регламентира търговията със зърнени храни.

Втората стокова борса също се появява на черноморието - в Бургас през 1912г. и утвърдена през 1913г. от министъра на търговията. Нейният основен предмет на дейност също бил търговия със зърнени култури, от житниците на Южна България.

Създаването на тези борси е осъществено по частна инициатива на търговците на зърно от споменатите места. Поради липса на опит тези борси изпълнявали първоначално само ограничени функции. По- късно вследствие на приетите закони (особено Закона за борсите от 1928г. ) дейността им значително се разширява. Във Варна се търгува със зърно, произведено най- често в Северна България. В Бургас се търгува със зърно, произведено в Южна България. И в двата случая има предимно износ. Не случайно първите борси възникват в главните морски градове пристанища, при които преминават основните потоци зърнени храни, идващи от Добруджа и Тракия.

Трета по реда на създаване и най-голяма е Софийската стокова борса, учредена със специален закон през 1925г. Започва работа през 1926г. Тя е специализирана главно в търговията със стоки за вътрешния пазар. На нея се търгували предимно продукти от селскостопански произход от югозападните и западните области на България, рафинирани и нерафинирани масла и други.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възникване и развитие на борсите и борсовата търговия в България през първата половина на XX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.