Възникване и развитие на криптографията. Определения. Антични криптосистеми.


Категория на документа: Други


Възникване и развитие на криптографията. Определения. Антични криптосистеми.

Криптографията и криптоанализът съставят kриптологията, като единна наука за създаване и разбиване на шифри. Тайнописът, или криптографията (от гръцките думи криптос - "скрит", и графо - "пиша"), е наука, която се занимава с теорията и практиката на скриване на информация. В днешно време криптографията се счита за клон едновременно на математиката и информатиката и е тясно свързана с теорията на информацията, компютърната сигурност и инженерното дело. Първоначално криптографията е изучавала методите за шифриране (и дешифриране) на информацията или обратимото преобразуване на открит (изходен) текст на основата на секретен алгоритъм и/или ключ в шифрован текст (шифротекст). Тази , т.нар. традиционна криптография, обхваща обаче само раздела Симетрични криптосистеми, в които шифроването и разшифроването се извършва с използването на един и същ секретен ключ. Освен този раздел съвременната криптография включва и раздел Асиметрични криптосистеми, както и системите за електронен цифров подпис, хеш-функции, получаването на скрита информация и квантовата криптография. Криптографията се прилага на много места в технически напредналите общества - от нея зависят сигурността на картите за електронно разплащане (дебитни карти), на компютърните пароли и на електронната търговия. Криптографията е една от най-старите науки, нейната история наброява няколко хиляди години. Дори през Втората световна война немците разполагали с криптомашини Lorenz и Enigma.
По известните методи за шифриране са: Преместване, при което буквите на съобщението се разместват. Замяна, когато буквите или групи от букви по определено правило се заменят с други букви или групи от букви. Замяна на всяка буква с следващата в азбуката (такъв шифър е използвал Юлий Цезар за комуникация с генералите си. Шифрите са се използвали предимно за да се гарантира секретна комуникация в шпионажа, военното дело и дипломацията. Шифърът на нихелистите бил използван от революционерите в Русия по време на терора срещу царския режим. Шифрираните текстове, получавани след прилагане на класическите шифри винаги съдържат статистическа информация за изходния текст, която може да бъде използвана за разбиването им. След разработването на честотния анализ (може би от арабският енциклопедист ал- Кинди) в IX век, практически всички такива шифри стават уязвими за достатъчно квалифициран дешифратор, чак до измислянето на многоазбучният шифър, от Леоне Батиста Алберти, около 1465 година. Неговото нововъведение се състои в това, че използва различни шрифтове за различните части на съобщението. Също така, той изобретява вероятно първата автоматична шифровъчна машина - колело, което осъществявало частична реализация на неговото изобретение. В многоазбучният шифър на Вижинер, за шифриране се използва ключова дума, която контролира замяната на буквите в зависимост от това, коя буква от ключовата дума е използвана. В средата на 1800те години английският математик Чарлз Бабидж разработва тест, който може да открие дължината на ключа на Шифърът на Вижинер , и тогава разглежда шифъра като сбор на обикновени Цезарови шифри.

Шифровъчна машина Енигма, използвана от германците до края на Втората световна война.
През XIX век става окончателно ясно, че секретността на алгоритъма за шифриране не се явява гаранция срещу разбиването му, още повече става ясно, че адекватната криптографска защита трябва да остава защитена дори ако противника познава напълно алгоритъма за шифриране. Секретността на ключа трябва да е достатъчна, за да се осигури криптоустойчивост. Този фундаментален принцип е формулиран за първи път от Август Кирхов, холандски лингвист и криптограф, през 1883 г.
За облекчаване на шифрирането са разработвани различни спомагателни устройства. Едно от най-древните е скиталата, измислена в Древна Гърция, представляваща просто пръчка. С появата на многоазбучния шифър, устройствата започват да се усложняват, като например диска с шифротекст на Алберти, квадратната дъска(tabula recta) на Йоханес Тритемиус и дисковият шифър на Томас Джеферсън. Най-известна през XX век е роторната машина Енигма, използвана от немците по време на Втората световна война. Развитието на електрониката и компютърната техника дава силен тласък в развитието на криптографията и криптоанализа. Започва развиването на академични криптографски изследвания (приблизително от 1970те год) с публикуването на стандарта DES от NBS, в статията на Дифи - Хелман, и откриването на алгоритъма RSA. След това акцентът в криптографията се премества от чисто лингвистичните методи към математическите, включително теория на информацията, статистика, комбинаторика, абстрактна алгебра и теория на числата.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възникване и развитие на криптографията. Определения. Антични криптосистеми. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.