Възникване и развитие на печата в Китай


Категория на документа: Други




Печатните технологии са едни от най-трансформиращите се технологии в историята на човечеството. Историята им преминава през много векове и редица държави и дори континенти, за да може до днес да достигне това високо технологично ниво. От пещерните рисунки, човечеството извървява дълъг път през гравирането на глинени плочки, писането на ръка на свитъчни и кодексови книги, докато достига го първоначалната идея за книгопечатането. Както повечето човешки достижения и тук не става дума за едноличностно изобретение, а за комплексната мисъл в търсене на улеснение и удобство. Именно и затова печатането преминава през такъв дълъг процес на доусъвършенстване и съществуват толкова много негови разновидности. Разнообразни са и материалите, използвани за отпечатването на текст и изображения, в които се включват освен познатите ни пергамент, папирус и хартия, но също така и коприната. Датираните първи опити за печат са още от преди 5000 години, но реалното ранно печатане се е появило в Древен Китай между IV и VI век от новата ера. Това не е изненадващ факт, като се има предвид напредналата китайска цивилизация и особено важен аспект е, че хартията също е родом от Китай. Тоест на териотията на тази огромна империя съществуват всички предпоставки за формиране на печатарска дейност - наличието на хартия и природно получени мастила, както и достатъчно хора, които да се заемат с процеса.

За начало на опитите за отпечатване в Китай се взима далечната 175 година, когато тогавашният император наредил да се гравират в камък шестте постулата на конфуцианското учение. С това си действие той е искал текстовете да бъдат запомнени в оригинален вид, но конфуцианските учители от своя страна искали да притежават оригиналите за себе си. Тъй като ръчното преписване обаче било изключително скъпа услуга, учителите стигнали до прилагането на един съвсем прост метод - поставяли листове хартия върху каменните плочи и търкали отгоре с въглен. В резултат се получило напълно четливо копие на оригиналните трудове. Всеки следващ император също гравирал върху камък свои конфуциански текстове и от своя страна учителите отново копирали по същия начин новонаписаните трудове. Така в Китай се натрупала внушителна библиотека от копираните постулати. Тъй като копията на практика се получавали с черен фон и бели букви, с течение на времето се установило, че много по-лесен за разчитане е обратния вариант - черни букви върху бял фон. Следователно, за постигане на този резултат е достигната и до втората адекватна техника - буквите да се гравират огледавно и изпъкнали, така при преминаване на въглена върху хартията, да може да се отпечатат черни букви на белия хартиен фон.

Голямото популяризиране на книгопечатането идва от будистите. Поради бързото и трайно навлизане на будисткото учение в Азия нарастнала и нуждата от тиражиране на свещените текстове. Ръчното преписване не могло да задоволи тази нужда, поради бавната скорост на процеса и високата му цена, затова се наложило разпространение и на печатната технология. Поради тази причина и най-старият датиран печатен документ е будистката сутра, отпечатана в Корея върху хартия през 750 година. Най-старата печатна книга, запазена до днес, е направена само сто години по-късно - на 11 май 868 година. Наречена е "Диамантената сутра" и съдържа будистки текстове, като формата и е на свитък. Дължината й възлиза на 5 метра, а височината - 30 сантиметра, съставена от печатни страници, залепени по ширината й. В нея се съдържа и най-ранната печатна илюстрация, която изобразява Буда, заобиколен от учениците си. Днес тази книга се съхранява в Британския музей. Поради естеството на печатарския процес подобен род книги се печатали изключително бавно и трудно. Първо целия текст се гравирал върху дървени блокчета, като целия притискане на хартиени листове върху блокчетата. Благодарение на тази система, въпреки бавна, са отпечатани всички конфуциански и будистки текстове и учения.

С напредване на годините и техничната мисъл на човека се появява и идеята за по-улеснено и автоматизирано книгопечатане. Изобретяването на подвижния шрифт представлява предварително изработени букви и символи, които се подреждат в определен ред спрямо текста, който ще се печата. Това нововъведение ускорява процеса и го опростява, като му дава възможност да бъде извършвано от повече хора, за по-кратко време с по-голяма крайна продукция. Отново първите опити за печат с подвижни шрифтове се правят в Китай някъде в началото на ХI век. Тогавашните печатари обаче се сблъскват с проблема, че китайският език е набор от твърде много йероглифи, чието изработване като подвижни знаци се оказва трудна задача. Първите печатарски знаци се правели от глина, която се оказала не достатъчно здрав материал. Тук на помощ дошла Корея, където през ХIV век започнали да се отливат букви от бронз, където по това време се използвала китайската писменост. Технологията на печатане с дървени блокчета достигнала в Европа през около 1400 година, шест века след изобретяването й в Китай.

Хартията, като материал се внася в Европа от ислямските страни едва през ХII век. В Китай тя се използва като основен носител още от епохата Хан, първата запазена до днес китайска хартия е датирана от II век от новата ера. Между епохата Хан и откриването на ксилографията в Китай се използват щампи с текстове или изображения върху стели - влажна хартия, която се суши, омастилява се и се отпечатва върху нея с помощта на четка. Този метод позволява направата на евтини и бързи копия на документи. Ксилографията, която се появява през VIII век е донякъде комбинация между двата познати до момента способа на печатане - с щампа и с печат. От IX век са датирани съчинения по окултни науки, алманаси, будистки текстове, тематични речници, сборници, исторически съчинения. Между 932 - 952 година са отпечатани деветте класически канона в Кайфън. Между 944 - 951 година същите са отпечатани и в Съчуан, а между 972 - 983 година - и в Чънду. Така цялото съчинение наброявало 1076 заглавия в 5048 глави, като било гравирано върху 130 000 отливки от по две страници. След 1024 година ксилографията е използвана за отпечатването на декретите и официалните разпоредби. През 1027 година се редактират и отпечатват трудове по медицина и фармацевтика и тяхното разпространение. Ксилографията позволява точното възпроизвеждане на текстовете и изображенията, като навлиза в употреба през Х век. Тя запазва водеща роля в Китай чак до разпространението на печатната машина с подвижни печатащи знаци, създадена през XIX век.
Въпреки че тази машина е изобретена назапад, подвижните печатарски знаци също за пръв път се използват в Китай. По време на монголската окупация на южен Китай в трактат се споменава за използването на подвижни знаци от калай, като се дава идеята за въртящ се барабан, чрез който да се разпределят йероглифите. Първото си широко приложение обаче получават в Корея през 1403 - 1448 година. През 1403 година са отляти 100 000 знака, като в продължение на целия век неколкократно са отливани още. На някои места знаците са били изработвани от мед. През Х век за пръв път е отпечатан ксилографски сборник с разкази, който излиза и типографски през 1547 година. Между 1713 - 1721 година е отпечатан с подвижни знаци огромна илюстрована енциклопедия от ерата Канси, съдържаща около 10 милиона писмени знака.

Така в Китай и страните в съседство се приема фонетичното писмо, като се изгражда типографска традиция, съвсем различна от тази в Европа. Основната разлика в отпечатването на двата континетна е именно в това, че в Европа се използва преса, а азиатските страни не. Въпреки това количеството на печатните книги е достатъчно голямо, независимо от това, че процесът е по-бавен. Независимо от удобството на подвижните знаци печатната машина. В Европа откритието на типографията е велико, тъй като няколко стотин буквени знака са били достатъчни за нормалното функциониране на печатница, но в Китай, поради твърде голямото разнообразие от писмени знаци, това не би могло да има такова значение. В началото на XVII век Матео Ричи забелязва, че ксилографите в Китай гравират плочите си също така бързо, колкото европейските типографи подготвяли страниците за печат. Ксилографските плочки могат да бъдат редактирани, гравирани отново и дори запазени на склад за нов тираж, за разлика от типографския набор, който веднъж използван, бива развалян за направата на нов набор.

Поради по-големия фокус на китайските занаятчии върху ксилографията, от тези на европейските, тя се развива много по-добре и по-бързо от тази в Европа. В Китай се използват специални хартии, при които текстът се появява обърнат на гърба на листа. Хартията по това време била евтина и качествена и не изсквала голямо вложение на средства. Техниките на печата и на щампа също се различавали. Поради тези предпоставки след Х век се наблюдава увеличаване на изданията, които са били както държавна, така и частна поръчка. Успоредно с ксилографията по това време усилено се развива и илюстрацията. Тя присъствала както в студии за растения, трактати по техника, археология и архитектура, така и в романи и религиозни текстове. Развитието им не спирало и през периода XI - XIII век, до най-добрите си години през ерата Уанли (1573 - 1620 година), когато се отпечатвали плочки в три, четири и дори в пет цвята. В областта на печатането Китай изпреварил Европа с половин хилядолетие. До средата на XVIII век в Китай са били издадени повече книги, отколкото в целия останал свят. В никоя друга страна писмеността под формата на надписи, ръкописи или текстове, не е била от такова значение.

В наши дни Китай е един от най-големите пазари за реализиране на печатна продукция, както в произвоството така и в разпространението на печатни издания. Съответно има и голяма потребност от печатни медии. Съществуващите около 1000 издателства издават повече от 2000 вестника, 8000 списания и над 140 000 заглавия на книги, които се увеличават всяка година. Също така почти всички книги там се печатат с модерния начин на писане - отляво-надясно. До 50-те години на миналия век все още писането е от горе-надолу. В момента във вестниците и списанията се използват комбинативно и двата начина. Печатарската индустрия е съсредоточена предимно в големите икономически центрове. Бохай-Рим, бивш стратегически отбранителен пунк, днес е средище на издателска дейност и печат. Най-важният център на полиграфията е в районът на делтата на реката Яндзъ. В района на делтата на Джу Янг се изработват големи поръчки на ниски цени за износ. В Хонконг има концентрация на предприятия, занимаващи се с изработка на висококачествена продукция в малък тираж и бързо изпълнение. Китай полага големи усилия да се превърне в най-големия износител на печатна продукция.

Развитието на китайската печатна индустрия е несъмнено най-продължителната и най-изкусната от всички. Майсторите на писмото и печата в продължение на много векове са развивали, усъвършенствали и предавали занаята, от който са се прехранвали много хора и който е обогатявал културата и знанието на цяла Азия. Без техния принос към световното богатство на печатните технологии, световната печатна история не би имала това разнообразие и древен дух.

1. Жерне, Жак, "История на китайската цивилизация", Карма 2004, с. 250 - 253
2. "Мениджър", 2005, №10, с. 156 - 158
3. "Polygrafia Magazine", 03.10.2011
??

??

??

??

6





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възникване и развитие на печата в Китай 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.