Възникване на религията като вероизповедание и духовна потребност


Категория на документа: Други


Възникване на религията като вероизповедание и духовна потребност

Човешката история като цяло представлява една история на религиозната идея. Религията се е явявала от жизнена необходимост за всяко общество. Тя е установявала редът. Тя е поставяла законност. Тя е предписвала определени нравствени ценности. Тя се е стремяла да осугори единението на човека с неговия Създател, създавайки правила и възможности за възтановяване на отдавна прекъсната връзка между Бога и човечеството. Именно това е закодирано и в обобщеното наименование на всяко подобно учение- религията.

Понятието религия се свързва с идеята за съществуването на Бога и вярата на хората в него. От гледна точка на етимологията на думата религия винаги се посочва връзката с латинските глаголи relegere( relego= приписвам, събирам, обединявам, обмислям ...) и religare( religo= връзвам, свързвам, съединявам, установявам връзка ...) Всъщност директният произход на интересуващият ни термин се открива в латинската дума religio= свещено задължение, клетва, благочестие, благовение, преклонение, свързване, съвест, свещена връзка. В латинския език , обаче, понятието религия се отнася до правила , забрани, ритуали, предупреждения за определено поведение, като цяло то включва в себе си непременно преклонението пред определено божество и свързаната с него обредно-празнична система , така, както орикновено се приема днес.

В съществуващата литература по История на религиите твърде много са авторите , които приемат , че религията е общочовешка проява , тъй като е неотметна част от човешката същност. Разглеждайки развитието на homo faber ( човекът-създател, производител) мнозина автори откриват във всеки човешки акт конкретна проява на свещеното , някаква вродена религиозност, което им дава основание да въведат и терминът homo religious .Така се стига до идеята за "вродената" религиозност на човека.

Религията се е проявявала в най-дребните подробности от ежедневието като хранене, взаимоотношения, облекло, разположение на жилища, в това число и погребенията, всекидневните трудови дейности и т.н. В този смисъл тя не се е отличавала по нищо от задължителността на останалите човешки дейности , ставайки едно от нещата , които ежедневието човек прави .Не може с точност да се установи кога точно , на какъв етап от човешкото развитие , се е появила и проявила идеята определени лица да бъдат нарочно натоварени с този вид задължение - организирането на на отделни свещени дейности или религиозни обреди.

Религията като цяло имрлицира в себе си определени религиозни вярвания- в съществуването на Бог или божества, в безсмъртието на душата , в съществуването на отвъдното, в прераждането, в предначертаното свише (кармата) и т.н. Съществено остава вярата в свръхестествени същества, които контролират живота на човечеството.

Изхождайки от библейската легенда за Адам и Ева , когато първите ни праотци са били прокудени от Рая заради непуслушанието си и т. нар. Грехопадение, излиза , че още тогава свещените връзки са били нарушени, сиреч прекъснати . Именно тук се открива ролята на религията , която се явява призвана да възобнови свещените контакти, да съедини и обвърже отново човечеството с неговия Създател. В този смисъл религията дава определен оптимизъм , че човекът отново ще се върне в божието лоно , че в него ще надделее божественото , заложено apriori в човешката същност.

Като всяко едно явление в човешкия живот религията може да се разглежда многостранно от гледна точка на нейното проявление. От една страна , тя може да бъде изследвана като определено специфично учение , предназначено за широк кръг слушатели и последователи и стремящо се да даде адекватни отговори на редица интересни и интересуващи човечеството въпроси. От друга страна , тя се проявява и като определено индивидуално поведение и душевност , разкриваща до каква степен съответно човешкото същество е пробудило духовността в себе си чрез осъзнато благочестие и самоусъвършенстване .Всичко това разкрива социалната природа на религията като идеология, внушаваща определено поведение и желание за духовно извисяване .

В своето хилядолетно развитие религиозната идея се е развивала и усъвършенствала до оформянето на монотеистичните световни религии. Така например ,Християнството вече не може да се схваща като една уникална религиозна общност, а като съвкупност от множество християнски вероизповедания, различаващи се по между си по някои основни постулати. Същото се отнася и за останалите известни религии.

Много са историческите документи , свидетелстващи, че още в самото начало на човешкото битие религиозната идея е съпътствала човешкото развитие . В различни исторически периоди се откриват изследователи, които се опитват да създават теории и хипотези за времето и причините за нейното възникване.

Една от най-разпространените теории е натуралистическата. Най-кратко нейният смисъл е представен от Лукреций:"Срахът създаде първите богове!" Много по късно Лудвиг Фойербах ще каже нещо подобно , че боговете са създадени като необходимост, като страх като една сковаваща ни клетка. Всъщност става дума за страха от природните феномени. Защитниците на тази теория твърдят, че първобитните хора , които са нямали необходимите знания за логичнообяснение на различните природни явления като гръмотевица, светкавица, ураган, заметресение и т.н. , са смятали , че зад тях стоят свръхестествени сили, способни да се разпореждат и с човешкия живот . Така опасните и необясними проявления на природата пораждат един богат и доста разнообразен пантеон от божества , проявяващи се в различните природни феномени. Ако ,обаче, се приеме тази теория , трудно бихме обяснили защо днес, след като може да се даде логично научно обяснение за почти всички природни явления, все още милиарди хора имат подчертано религиозно мислене и преклонение пред Създателя.

Не по-малко са последователите на т.нар. анимистична теория. Като определящо понятие в нея е anima(душа). Теорията има за цел да докаже , че религиозното мислене се основава на първоначалните представи на първобитните хора, че душите на предците им живеят около тях и са в състояние да им помагат и да ги закрилят . По този начин се оформил култа към предците и мъртвите. Тази идея трябва да е билапо-дълбока. Щом може да се твърди, че душите на предците ни живеят и след смъртта , то значи ,че може да се вярва и в отвъдното и в същественото различие между света на живите и този на мъртвите, а това вече поражда идеята кой от тях е по-реален, по-истински и с по-голяма стойност.

Като разновидност на изложената дотук хипотеза се явява тотемистичната теория. При нея също се говори за предците на човешката общност , но тук те са под формата на определено животно(тотем), от което води началото си отделен човешки род. В тази теория се прокрадва някак смътно идеята за божественото.То се открива в обичая човешката общност да яде от тотемното животно с надеждата, че с поглъщането на неговата плът фактически се поглъща част от божественото , което по този начин свързва човека с божественото и така го прави по-издигнат, по-одухотворен, по-божествен.

Има и една политико-социална теория за възникването на религията. Тя е творение по-скоро на атеистично настроени материалисти. Според нея религията се проявява в мига , в който един човешки предводител, искайки да оправдае властта си, посочил, че тя му е дадена от Бога. В интерес на истината още от дълбока древност , когато се появяват първите класови общества и съпровождащата ги новопоявила се вид държавна структура, навсякъде се казва, че властта е дадена от боговете.

Според някои хипотези в основата си религията произхождала от магията. Днес вече и у нас има достатъчно литература по този въпрос. Магията, черна или бяла, съществува. Тя била възприемана като божествена наука за овладяване на човешките и космически сили, което правело човека съпричастен към спецификата на самата божественост. Обикновено се приема , че магията се проявява заедно с първите човешки раси.

Повечето религиозни докрини, особено световните, се явяват божие откровение. В центъра на една подобна философия стои една личност, към която хората отправят своите молитви и надежди, но и която им дава предписания , които да ги направят по-цивилизовани.

Във всяка религия има пророчески елементи . Навсякъде се откриват предсказания за това, кето ще се случи в бъдеще на съответната човешка общност, в това число и пророчества за идването на божи пратеници, синове, пророци и т.н.

Обща е идеята за жертвоприношение, като начин за измолване на опрощение, благослов и закрила от страна на съответното божество.

Всяка религия се опитва да запази човека и неговата връзка с Бога, защото само по този начин хората, разчитайки на себе си могат да извисят духа си и да спасят душата си.

Всяка една религия носи своите нравствени закони. Оформени като Божествено законодателство( или Божии заповеди), те създават възможност за едно нравствено извисяване на човечеството например, Божиите заповеди : "Не кради!","Не лъжи!"и т.н. Подобни закони се откриват във всяка религия, тъй като всяка религиозна докрина има определено социално звучене и извън човешкото общество не съществува. Проповядвайки определени нравствени категории всяка религия има като неотменима своя задача да направи човечеството по-съвършено и духовно по-извисено.

Съществен момент на всяка религия е пропагандирана идея за безсмъртието на душата. Тази идея е много важна, тъй като благодарение на нея хората малко или много си дават сметка по какъв начин да изживеят живото си тук, стараейки се към съвършенство.

В основата на всяка религия се открива опозицията добро-зло и макар че религиозните докрини , както вече посочих, дават определени нравствени предписания, те в същото време предоставят правото на хората да изберат пътя на своето развитие- изборът дали да тръгнат по пътя на доброто или по пътя на злото.

Друга важна черта , която имат религиите е това, че те дават на съответната социална група или общност летоброене. Така например, юдейското летоброене започва от 3760г. преди нулевата година, когато се смята, че е започнало сътворението на света.

С детайлизиране на особеностите на отделните във всяка една религиозна философия могат да се открият толкова очебийни съвпадения, които съвсем не са случайни. Преповтарят се имена на божества, закони, генезис, на понятията, постановки, мистерии, ритуалност и така нататък. Всичко това убеждава в съществуването на една религия, разчленявана и мултипицирана и, разбирасе, развиваща се с цел да съдейства за цивилизоването на човечеството и за неговото усъвършенстване.

Русенски университет "Ангел Кънчев"
Филиал Силистра




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възникване на религията като вероизповедание и духовна потребност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.