Взаимоотношения между мъжа и жената в семейството


Категория на документа: Други


 Семейството е градивната частица на обществото. То е основна социална структура. Разглеждано като съвкупност от лица, свързани помежду си с брак, родство или осиновяване и живеещи в общо домакинство, съвременното семейство образува основата на обществото. Човек се ражда, живее и умира в семейство.
Съставът на семейството е разнообразен. Най-типично е т.нар. "нуклиарно семейство", състоящо се от родители и малки деца. Има семейства с един родител, има бездетни семейства, семейства с осиновени деца, семейства състоящи се от братя и сестри, семейства състоящи се от няколко поколения едновременно и т.н.

Когато двама души решат да създадат семейство, те трябва да са наясно, че взаимоотношенията помежду им ще бъдат основата, на която ще градят съвместния си живот. Взаимоотношенията в семейството могат да са толкова разнообразни, колкото голямо е разнообразието на хора, характери, идеали, навици и т.н. Върху самите взаимоотношения оказват влияние следните елементи:

ИНТИМНОСТ В СЕМЕЙСТВОТО

Интимността се счита за един от основните параметри на семейството. Под интимност се разбира потребност от общуване с ограничен брой индивиди; открит и спонтанен стил на общуване, свободен от скрити мотиви и съперничество.

Интимното общуване притежава следните характеристики:
- частно, закрито общуване;
- множество контакти в множество поведенчески и ситуативни контексти;
- взаимозависимост, доверие;
- опити за възстановяване на близостта при отсъствие;
- изчезване на тревожността при завръщане на партньора;
- уникална (само за тях) система за комуникация;
- синхронизирани цели и поведение;
- взаимно разкриване, разобличение на същността на другия.

В литературата се разглеждат пет вида интимност - емоционална (преживяване на общи чувства), социална (по повод на трети общи приятели), сексуална, интелектуална (обсъждане на мисли, идеи) и рекреативна (свързана с отдих, хоби).
Резултати от изследвания на интимността в семейството, показват някои закономерности, а именно, че:
- съществува явна разлика между семейни и несемейни любовни двойки. При несемейните има значително по-високи резултати по всички видове интимност, особено по линията на емоционалната, интелектуалната и рекреативната интимност;
- семейството е значително по-затворена система в интимно отношение, сравнено с несемейните двойки;
- отсъствието на интимност в семейството е свързано с депресии и неврози, особено при жените;
- семействата с висока интимност са сплотени, с малко и по-леки конфликти;
- интимността е един от най-важните параметри на удовлетвореността от семейния живот. За жените първостепенна е емоционалната, а за мъжете сексуалната интимност;
- желанието за сексуална интимност намалява с възрастта и с продължителността на връзката;
- интимността в семейството има цикличен характер. При раздяла и конфликт възниква потребност от интимност, а при продължителна интимност - потребност от усамотяване.

ЛЮБОВ И СЕКС МЕЖДУ РОДИТЕЛИТЕ

Тясно свързана с интимността е любовта, макар, че тя не се свежда само до нея.
Много разпространена теория за любовта е тази на Стърнбърг. Според нея съществуват 7 комбинации на любовните чувства: харесване (интимност); страстна любов (страст); празна любов (отдаване); романтична любов (интимност + страст); приятелска любов (интимност + отдаване); съдбовна любов (страст + отдаване); консумативна любов (интимност + страст + отдаване).

Друга класификация на любовта е: ерос - страстна, изключителна любов - увлечение, стремеж към пълно обладаване на обекта на любовните чувства; людус - игра, без дълбоки чувства; сторге - спокойна, топла и надеждна любов, дружба; прагма - смес от людус и сторге - любов по сметка; мания - смес от ерос и людус - ирационална, маниакална, свързана с тотална зависимост от обекта на любовта, много често такава е първата любов; агапе - синтез на ерос и сторге - безкористна любов, себеотдаване.
В едно семейство може да се получат различни комбинации на любовните отношения. От тях тези, които са основани на ерос, сторге и агапе са най-благоприятните за развитие на взаимоотношенията и за децата след това. Неблагоприятни са случаите, в които присъства людус и производните - прагма и мания, при които "градусът" на напрежението е изключително висок.

Сексуалните взаимоотношения са сред най-важните страни на семейния живот. Семейството е една форма на съжителство на любовници.
Сексуалната активност в семейството е относително постоянна величина след втората година на брака. Например, ако през първите два месеца се извършват средно 17,2 коитуса/месечно, до към третата година този брой намалява до 9,5 ко./мес. Оттогава до 25-30-тата година на брака, тази цифра се запазва неизменна. Затова е прието като условна норма на семейна сексуална активност 9-10 ко./мес. Любопитно е, че в миналото църквата е препоръчвала почти същата ритмика: за католиците е нормално 20-30 годишните съпрузи да имат 3 ко./седмично; 30-40 годишните по 2; 40-50 годишните по 1, а над 60 годишните - по1 на 10 дни. Традиционно протестантите пък правят любов задължително 2 пъти седмично.

Огромният опит на човечеството е в основата на две правила за секса в семейството: при мъжа сексуалното удовлетворение води до семейно щастие, а при жената е обратното - усещането за семейно щастие води до желание за секс.
Удовлетвореността и съответно неудовлетвореността от секса са много важни параметри на семейния живот.
Неудовлетвореност от секса при обща удовлетвореност от брака показват 50% от мъжете и 30% от жените. От това следва, че мъжът е много по-чувствителен към секса; че мъжете по-рядко получават секс, отколкото желаят и че жените по-често правят секс, отколкото желаят. Най-удовлетворени от семейния секс са хората, които не са много красиви, атрактивни, дори с дефекти. Колкото са по-красиви, толкова по-големи експектации (очаквания) имат, толкова по-често се срещат студенина и изневери. В крайна сметка, контактите зависят от жената, тъй като тя е естествен регулатор на семейният секс.

Що се отнася до типовете сексуална мотивация се счита, че има 4 такива:
Хомеостабилизиращ тип - най-често при интелектуалци и при мъжете изобщо. Половият глад води до дискомфорт. Сексът е средство за физиологически и психически комфорт. Сексът служи за избягване от напрежението, което отвлича от работата.
Игрови тип - хармония на романтичен и сексуален компонент. Половият акт е удохотворен - преживява се винаги като пръв и единствен, неповторим. Основна цел е конкректацията (съприкосновение, интимно-лично общуване). Първичен е за жената.
Шаблонен тип - сексът се разглежда като задължение, прави се с цел да не се обиди партньора, да се избегнат упреците в студенина и безразличие.
Генитален тип - идентичност на разбиранията за ерекция и либидо. Ритъмът на половия живот е регламентиран от усещанията. Половите органи ръководят поведението. По-често се среща при мъжете, типичен е за хората с ниска култура.

Половото съзнание преминава развитието си в 4 стадии:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Взаимоотношения между мъжа и жената в семейството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.