Взаимоотношения между мъжа и жената в семейството


Категория на документа: Други


"Съперничество" - най-често през първите 5-6 години. Характеризира се с чести караници последвани от обяснения. Тематиката е ограничена - взаимоотношения, роли, роднини и др. Основните поводи за конфликти също са стандартни - бременност, раждане, контакт с роднините.
"Псевдосътрудничество" - изразява се във външно съгласие, преувеличена грижа, временни избухвания по някакъв повод. Тематиката на конфликта е отново взаимоотношения, роли. Основните поводи са неудачи, трудности, увлечения, измяна, алкохол и др.
"Изолация" - проявява се в емоционално отчуждение или още от самото начало, или развитие на конфликта от предния етап. Поводите за конфликти са авторитарност и насилие.

Разглеждането на конфликта през призмата на печалбите и загубите на двете страни "Какво печеля и какво губя и какво печеля като губя и какво губя като печеля?", води до диференциране на няколко варианта за изход от конфликта:
1) Силово разрешаване - "Аз печеля - ти губиш". Агресията се осъществява чрез думи или физическа сила.
2) Сътрудничество - "Аз печеля - ти печелиш". Различни алтернативи и опити заедно да се търси взаимоприемливо решение.
3) Компромис - "Аз нещо губя и ти нещо губиш, аз нещо печеля и ти нещо печелиш". Опити за разбиране гледната точка на другия, намиране на трето решение, предразполагане на другия.
4) Заглаждане - "Аз губя - ти печелиш". Изход чрез шега или отстъпление от темата, прехвърляне на друга тема.
5) Игнориране - "Аз губя, ти губиш". Омаловажаване на проблема, промяна на темата, търсене на посредник.

Налице са стратегии за разрешаване на конфликта, които се определят от възможните изходи от конфликта. Като най-често прилагани могат да бъдат посочени следните стратегии: проблемно-решаваща (разлагане и решаване на части); едностранна инициатива (намаляване на заплахата към другия, доброжелателност); разединяване на враждуващите страни; съединяване на враждуващите страни; не оказване на съпротива; договаряне (съгласуване на правилата); компромис, приспособяване; разбор на конфликта; преки преговори с участието на неутрален слушател, въвлечен като трета страна; посредничество (общуване чрез трето лице, като решението се взима от страните); арбитраж (въвличане на трето лице, като решението се взима от него); юридически модел (въвличане освен на "съдия" и на "адвокати" на двете страни).

ИЗВЪНБРАЧНИ ВРЪЗКИ

Извънбрачните връзки са един феномен, който често съпътства семейния живот. Счита се, че във всеки брак присъства трети еднократно, епизодично или постоянно. Продължителността на извънбрачните връзки средно за жените е 21 месеца, а за мъжете -29 месеца.
Счита се, че има три типа изневяра: поради компенсация, незадоволеност от нещо и без да се иска развод; поради принудителна раздяла - командировки, специализация, очни занятия на задочници, болест на единия съпруг и прочие; поради несериозно възприемане на брака, т.е. бохемски тип.
Значително по диференцирана е теорията за причините за извънбрачни връзки. Според нея има две групи причини, а именно здрави, нормални причини и нездрави, невротични причини. От първите най-типични са стремеж за разнообразие, жажда за изживявания, любопитство, нова любов (счита се, че след 1-2 години любовта се трансформира в други чувства) и благодарност (често сексът е единствената форма за жените). Нездрави причини са значително повече и от по-сложен характер. При тях изневярата е средство или прикрива друга причина. Това са случаите на изневяра при намалена способност да се понасят неуспехите и конфликтите в семейството, за бягство, за утеха, за безпроблемен секс, като средство за отмъщение. Може да бъде породена и от ниска самооценка, за подкрепяне на самочувствието, нов/а по-млад/а партньор/ка, сексът като наркотик, т.е. нужда от екстаз и страст.

Последиците от изневярата могат да бъдат положителни или отрицателни за семейството в зависимост от това дали има или няма тайна, дали първият опит е горчив или сладък, дали единия или и двамата са изневерили или изневеряват в момента. Тъй като отрицателните последици от изневярата са всеизвестни и непрестанно дискутирани е полезно да се споменат и положителните последици от нея. В случай на изневяра се добива нов сексуален опит, емоционално обогатяване на партньорите, подпомага се адаптацията към другия, стимулира се постигането на независимост, изневеряващият става по-отговорен в семейния живот поради натежалата му съвест.

РАЗВОД

Разводът е нормално явление, дотолкова , доколкото щом има срещи, има и раздели.
Първото, което непременно трябва да се отбележи е нарастването на количеството на разводите през последните години. Модерното време изисква по-голяма мобилност на хората. Счита се, че процесът за увеличаване на разводите ще се задълбочи.
Съществува едно общо правило, а именно, че мъжът се развежда със семейството, а жената - с мъжа. Жените са неудовлетворени от съпруга и поведението му, а мъжете - самото семейство като институция.
Жените са много по-чувствителни към развода: страдат от неврози около 3 пъти повече от мъжете. Последиците от развода се проявят при жената през време на следващите две години. Разведените по-често боледуват, имат по-голяма смъртност и повече самоубийства.
Децата на разведени родители са склонни към развод в по-късен етап от живота си, когато имат свои собствени семейства, особено ако и двамата са от такива семейства. За преживелите развода на своите родители деца, той далеч не е такова съдбоносно събитие, както за възпитаваните в отрицание на развода пораснали деца.
Колкото са по-млади съпрузите, толкова по-често се развеждат, толкова по-лекомислено гледат на това, толкова по-инфантилно общо поведение имат. По-малка е вероятността за развод, колкото по-дълго е било ухажването, колкото повече деца има една двойка, колкото по-ценни са съпрузите. Религиозните хора се развеждат по-рядко, което е обяснимо, защото нито една религия не поощрява развода.

Въпреки, че хората се развеждат по всяко време, са известни няколко вида развод и то според продължителността на брака:
- През първите 7 години от брака, като основните причини са неуспехи при общуване, конфликти, сексуални дисхармонии, финансови трудности и адаптация. Върхът на тази тенденция е 4-тата година, когато се счита, че свършва "любовната омая";
- Между 30-50 години - развода може да бъде породен от промени в личностното равнище, желание за кариера и реализация, стремеж към независимост, идентичност и индивидуалност;
- Около 50 години - след напускането на децата отпада свързващото звено между съпрузите.

В теорията на разводите се говори за уреден и хаотичен развод. При уредения, разводът е факт преди да е станал юридическо решение. При хаотичният - отношението още не е напълно ликвидирано.
Основен феномен, свързан с развода е повторният брак, като средният период от развода до него е три години при мъжете (най-често във възрастта 30-34 год.) и четири при жените (със възрастта 25-29 год.).

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ВРЪЗКАТА ИМ С ДЕЦАТА

Взаимоотношенията в семейството играят изключително важна роля в живота на детето. Те са пръв образец на междуличностни отношения. Точно това е причината детето да пренася в други житейски ситуации начина на общуване, който е възприело от своите родители в семейна среда. Как детето ще общува по-късно с другите хора, със своя бъдещ съпруг или съпруга това до голяма степен зависи от семейството, в което расте. Мнозина психолози са стигнали до извода, че характерните особености на семейните взаимоотношения се вкореняват в поведението на детето и създават модел за неговите по-нататъшни отношения с околните.
Пряката връзка между нормалното психическо и нравствено развитие на детето и спокойната доброжелателна атмосфера в семейството, внимателното, ласкаво, уважително отношение към детето от страна на родителите му, както и между тях самите, разбира се, съчетано с разумна строгост. Известно е, че колкото по-малко топлота, обич и грижа получава детето, толкова по-бавно то се оформя като личност. Недостатъчното внимание и недостатъчно честото общуване между родители и деца дори предизвикват у детето сензорен глад.

Използвана литература:

1.Иванов, И.П., "Семейна педагогика", 1998 год.;.................................................
2.Проф. Попхристов, П., д-р Т. Бостанджиев, д-р А. Бонев, "Пол, брак, семейство", 1971 год., изд. "Медицина и физкултура";............................................................
3.Internet ....................................................................................................

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Взаимоотношения между мъжа и жената в семейството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.