За музикалните усещания


Категория на документа: Други


За музикалните усещания

За музиканта най-голямо значение имат слуховите, тактилните, двигателните и ритмичните усещания. За певците, за свирещите на духови и струнни инструменти с най-голямо значение са вибрационните усещания, които дават на звука характерна пълнота и окраска на тембъра.

Усещанията се отличават помежду си с качествено своеобразие. Качеството на усещането е главната особеност, която го отличава от друго такова. С музикалната терминология бихме определили звуците като различни по височина, тембър и сила. Слуховите усещания, както и останалите видове усещания, имат инерция на последствията. Напр. след силен звук продължаваме да чуваме "звън в ушите си". На основата на инерцията на слуховите усещания у музикантите се развиват вътрешния слух и музикално-слуховитепредстави.

Степента на чувствителност, която е различна при всекi човек, определя най-малката сила на дразнителя, която може да предизвика усещане. Това е прагът на усещане. Дразнители с много малка сила са подпрагови и предизвикват усещане на несъзнателно ниво. Преди години английски учени провеждат експеримент: В детски ясли по време на сън пускат на децата запис на звука на спокойно биещото сърце на жена. Децата продължават да спят. Когато включват звук на биещото сърце на развълнувана и неспокойна жена, те започват да се събуждат и да плачат.

Дразнителите са с различна интензивност и предизвикват различни по сила усещания. Правопропорционална зависимост обаче няма, защото силата на усещането зависи от прага на чувствителност на всеки анализатор.За очите той е 1/100, за усещането за тежест - 1/30, а за слуха- 1/10 Ако имаме хор и оркестър от 100 човека с мощен звук, за да увеличим силата на звучността ни трябват още поне 10 човека -хористи или оркестранти.

Анализаторите ни се адаптират към въздействията на дразнителите. След адаптацията ние или преставаме да усещаме дразнителя или ставаме свръхчувствителни към него. Ако дълго време слушаме силна музика, ставаме малко чувствителни към фините градации в промените на силата на звука от пиано към мецо-форте. Шопен, по спомените на съвременниците си, никога не е свирил прекалено силно, но е постигал мощен звук чрез фината и умела градация от тихо, много тихо, умерено силно.

Особеност на усещанията е, че те рядко действат изолирано. Влизайки във взаимодействие, сетивните органи могат да повишат или да понижат своята чувствителност. Общото правило е: Слабите странични дразнители повишават чувствителността на основния анализатор, а силните го понижават.

Взаимодействие на усещанията:

Взаимодействието на усещанията протича чрез два основни процеса:

Сенсибилизация - Това е повишаване чувствителността на един анализатор в процеса на взаимодействието му с друг.

В състояние на бодърстване в кората на главния мозък протичат процеси на ирадиация и концентрация на възбудата. Ако дразнителят е слаб, то възбудата се разпространява лесно по цялата кора на главния мозък. Ако на този фон човек се занимава с нещо, то енергията на страничните дразнители стимулира дейността на основния анализатор. Ако енергията на страничния дразнител се усили, то в зоната на съответните анализатори възниква концентрация на възбуда. Тогава в централните зони на основния анализатор ще се снижи чувствителността и ще настъпи процес на затормозване. Ако сме в концертна зала и осветлението е ярко, това повлиява неблагоприятно слуховата ни чувствителност. Балетната музика оказва по-силно въздействие, ако едновременно с това се наблюдава танца, защото зрителното възприятие обогатява и стимулира слуховото. Сенсибилизация може да се постигне и чрез включване дейността на няколко анализатора. При слепите хора се обострят слуха и тактилната чувствителност; при глухите се изостря зрителната чувствителност.

Синестезия възниква, когато усещанията си взаимодействат така, че под влияние на въздействията върху един анализатор се появяват усещания, характерни за друг анализатор. Напр. Ние казваме крещящи цветове", "сладък звук" др.

Най-често се среща явлението зрително-слухова синестезия, известна като феномена цветен слух Такъв имат Римски-Корсаков, Скрябин писателят Херман Хесе /демонстрира го в романа си "Игра на стъклени перли"по отношение музиката на Франц Шуберт/

Например, Римски - Корсаков възприема колорита на различните тоналности в цветове, характерни за различните сезони. За ла-мажор казва, че това е тоналност на младостта и късната пролет; фа-мажор е яснозелена, пасторална; ла-минор е бледорозов; си-мажор е мрачен, тъмносин; сол минор е без определен цвят, с елегично - идиличен характер; ла бемол мажор е сиво-виолетов, с нежен и мечтателен характер.

Английският музикален психолог Макс Шоен прави следния експеримент: група студенти от музикален колеж трябва да опишат музикалните тонове и интервали в отношението им с други сетивни органи. Те написали, че звукът сам по себе си може да бъде не само тих или силен, висок или нисък, но и светъл и тъмен, мек, сладък, кисел, широк и тесен, тежък и лек, пълен и празен, гладък и грапав. Октавата описали като нежен сладолед или като гладко, прозрачно стъкло; септимата - като кожа или като мека хартия; секстата - като сочен плод;

Изследванията от последните години показват, че гласните звукове, произнесени от човешкия глас, имат скрита връзка с определен цвят. Когато на изследвани лица се дадат 6 цветни листа с различен цвят и те трябва да напишат една от гласните букви, то буквата А се изписва в 75 от случаите върху червен цвят, буквата И - върху син цвят, буквата О -на жълт или бял, У - върху син или зелен.

Емоционалното впечатление, което предизвиква у нас певческият глас или музикален инструмент, зависи от тембровия спектър. В автобиографичната си книга "Параболата на моя живот" италианският баритон Титта Руфо описва как чрез специфична вокална техника може да създаде палитра от цветове.

За да предадат определено настроение, композиторите използват инструменти с определен тембър - за лирически преживявания - флейта, цигулка; за душевен подем - медни духови и ударни. Тембърът на инструмента, както и цвета, се свързват с конкретни усещания, корените на които са в безсъзнтелния колективен опит на предходните поколения.

Слухови усещания

Дейността на музиканта се основава на взаимодействието и фината координация между слуховите, тактилните и двигателните усещания, а също и на усещанията за пространство и време. Главни, разбира се, са слуховите усещания, които имат множество разновидности във формата на специални слухови навици.

Изследвани са следните видове слух, всеки със свои специфични усещания:
- за височина на звука
- мелодически слух
- хармоничен слух
- полифоничен слух
- тембродинамичен слух
- фактурен
- вътрешен

Теплов пише, че водеща роля в усещането на музикалния звук има неговата височина и затова музикалният слух по същество е звуковисочинен, в противен случай не е музикален.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
За музикалните усещания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.