Задължения на гражданите на Република България по отбраната на страната


Категория на документа: Други


Национална гордост и дълг

Обществените основи на чувството за национална гордост и свещен дълг за защита на отечеството се формират от следните исторически факти:

- Славните победи на българската войска в битките при Върбишкия проход 813 г., Ахелой 917 г., Одрин 1205 г., Клокотница 1230 г., Шипка 1877 г., Сливница 1885 г., Лозенград и Люлебургаз 1912 г., Одрин 1913 г., Тутракан, Силистра, Кубадин 1916 г., Дойран 1918г., Стражин, Страцин и Куманово 1944 г., Драва Соболч и Драва Полконя 1945 г. и десетки други героични сражения са пример за изпълнение на войнския дълг.

Хиляди българи заложиха живота си в олтара на свободата на отечеството и за защитата на каузата за национално обединение на Мизия, Тракия, Македония и Добруджа.

Тези битки са класически образци в световното военно изкуство, ореол на храбростта на българския войник и на командирския талант на българския офицер.

Това е пример за днешните граждани на Р. България, как трябва да се обича и брани нашата древна и млада родина. Фундаментални критерии за национална гордост и чувство за национална самоопределеност на всеки български гражданин са фактите от историческите реалности в диалектиката на културното и икономическото развитие на човешкото общество от дълбока древност:

- Историческите корени на съвременния български народ са етносите на траки, славяни и прабългари, чиито съюз на племенно обединение през 681 г. е създал България. В зората на процеса на формиране на държавите в света, България е една от първите в Европа с класическа форма на управление на общество от етноси - равноправни народности в структурата на една държава;

- Древната българска писменост е създадена преди "клинописа" на Шумер (Южна Месопотамия, днес в Ирак) през 3500 г. пр. н.е. Съвременната българска азбука "Кирилица", създадена от братята Кирил и Методий на основата на усъвършенствана "Глаголица" е фонетична азбука на славяните от Средна Европа и Балканите, и държавна книжовна писменост на славяните от християнска Русия;

- Българският ренесанс (възраждане) с иконописа в Боянската църква, гр. София, 1259 г. ХIII в. предхожда значително ренесанса, започнал в Италия през XIV в. и развил се в широки времеви граници в държавите от Западна и Средна Европа през периода XV - XVI в;

- Християнство е въведено през Първото българско царство от княз Борис I през 864 г. и създадената Търновска книжовна школа в Света гора (Велико Търново) от патриарх Теодосий Търновски в 1360 г. през Второто българско царство при цар Иван Александър въвеждат хуманността за фундаментален възпитателен елемент в българската народопсихология и основен принцип на мироглед.

Така, съвсем накратко изброени, историческите факти са основание за национална гордост и възпитаване на чувство за дълг и защита на нашата родина.
3. Задължения на гражданите по отбрана на страната.

Задълженията на гражданите на Република България, свързани с отбраната на страната са определени от Конституцията на Република България, приета от Великото народно събрание на 12 юли 1991г.

На първо място Върховният закон на Р. България задължава гражданите да спазват и изпълняват Конституцията и законите на Р. България. Конституцията постановява защитата на отечеството като въпрос на дълг и чест за всеки български гражданин. Тя определя измяната и предателството към отечеството като най-тежките престъпления, които се наказват с цялата строгост на закона.

Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон. Българските граждани са носители на съответни задължения, чрез които се гарантират обществените и държавните интереси, и са взаимно обвързани с техните права.

Конституционните задължения на гражданите на Република България по отбраната на страната са във висша степен благородна мисия, която формира основните човешки добродетели, създали българската народо-психология и традиции през вековете, благодарение на което българският народ е успял да оцелее в житейските бури на конфронтация и антагонизъм, за да върви уверено по пътя на усъвършенстване на човешкото общество и да реализира великия замисъл на природата за благоденствие и щастие на човека.

Нито една държава не може да постигне военнополитическите цели на войната (военния конфликт) само с мирновременния състав на въоръжените си сили - затова те се доокомплектоват с личен състав и техника до щатовете за военно време чрез мобилизация.

Мобилизацията и мобилизационната подготовка са тясно свързани с подготовката за отбрана.

Мобилизацията представлява процес за преминаване на въоръжените сили от мирновременна към военновременна организация и дейност. Тя (мобилизацията) може да бъде обща или частична. Обща мобилизация се извършва в случай на:

- внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната;

- обявяване на положение на война;

- заплаха от въоръжено нападение или война и обявяване на военно положение на територията на цялата страна.

Частичната мобилизация се извършва при обявяване на военно положение на част от територията на страната и при други случаи, изискващи провеждането на мобилизация.

Мобилизацията е дейност на приемане от населението и националното стопанство на личен състав и транспортна техника, които се включват към войските за осигуряване комплектоването съгласно плановете за провеждане на военни операции.

Мобилизацията съдържа три основни направления на дейности:

- Подготовка на страната;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Задължения на гражданите на Република България по отбраната на страната 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.