Защита на правата и интересите на жената във вестник ”Женски глас”


Категория на документа: Други


Курсова работа
по
История на българската журналистика

на
Елеана Николаева Цанова
Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Факултет по журналистика и масова комуникация
Фак. ном. 1397

Защита на правата и интересите на жената във вестник "Женски глас"

Предисторията на българското женско движение започва през Възраждането. В следосвобожденска България броят им нараства, като новото столетие наследява относително развита мрежа от женски дружества, които се посвещават на културно - просветна и благотворителна дейност. Познавайки идеите на европейския феминизъм и съобразявайки се с нуждите на членската си маса, те работят главно в нейна защита. Първо по значимост сред тях е софийското дружество "Съзнание". Още в края на 1899 година, то започва да издава вестник "Женски глас" под редакцията на на Анна Карима и Юлия Малинова и оглавява започналото сред някои провинциални дружества движение за изграждане на национална феминистична организация.

През август 1900 година в София се срещат представителки на няколко дружества, а една година по - късно се провежда и учредителния конгрес на Българския женски съюз (БЖС). Новосъздадената организация си поставя за основна цел "умственото и нравственото повдигане на жената и подобряване на нейното положение във всяко едно отношение." От този момент националното феминистично движение се идентифицира с БЖС и вестник "Женски глас", който става и негов орган.

Вестникът е седмичен и излиза през ноември 1899 година, а последното му издание е през ноември 1943 година. Той е с висок академичен стил, новините се поднасят с финес, които включват задълбочени изследвания за живота в страната и навън. В няколко рубрики, читателките се запознават с образованието, със състоянието на войната, решенията на министерството и т.н., не на последно място се дават отчети за финансовия бюджет на Българския женски съюз (БЖС), поставят се проблемите на дружествата в страната, отразяват се посещения, дарения, обучения, конгреси...

Има и няколко страници със силна литературна мисъл за нови произведения, за нови авторки, за мястото на жените, и женските образи в нашата литература и в творчеството на определени творци. Отразени бяха, и няколко годишнини на велики наши поети и писатели. Бях поразена и от дейността на Висшата социална школа, организирана към БЖС. В нея открих идеята за допълнително педагогическо образование на учителките, намиране на помощ при работа с деца и подрастващи, открих сериозни материали по културология, социология и психология. И една статия на учителка, която след социалната школа намира сили в себе си да постави един болен и за нашето общество въпрос - децата не са равнопоставени. Нито физически, нито психически. И ако физически могат да бъдат обединени поне по възраст, то по умствените си и психически заложби - не могат.

След Освобождението започва да се обсъжда въпроса за положението на жените в обществото. Традиционните възгледи и голяма част от общественото мнение признават женската роля само на съпруги, майки и домакини. Много от нежния пол работят във фабрики, но правото им на обществена изява се оспорва и отрича.

Група интелектуалки създават граждански сдружения, които започват трудна борба срещу дискриминацията. Първият им успех е Законът за изравняване на образованието в мъжките и девическите гимназии от 1896г. Пътят им към Българския университет е открит.

С далеч по-голямо значение е дейността на основаното в 1897 г. от поетесата Ана Карима Софийско образователно дружество. На страниците на неговия вестник "Женски глас" за пръв път е поставен на дискусия въпросът за "извоюване на граждански и политически права на жените", макар дружеството да си е поставило по-общо формулирана цел - "умственото и нравствено повдигане на жената и подобрение на положението й.

От началото на 1907 г. на страниците на "Женски глас" зачестяват обзорите на суфражисткото движение в странство. По-важното, обаче, е, че се появяват и материали, защитаващи правото на българката да е политически представена. Особено активна е Ж. Божилова-Патева. В статиите си "Към самоопределение" и "Женското движение и Българския женски съюз" тя посочва причините за необходимостта от равноправие: 1) справедливостта - жените се подчиняват на законите и съответно имат естественото право да участват в тяхното изработване; и 2) самоосъзнаването на жената като "отделна единица", като независим субект. (бр.15 от 15.05. 1907год.)

Сформира се сдружение, което в своя устав си поставя за цел "извоюване на граждански и политически права на жените". Както се вижда, двата съюза си поставят еднаква цел - политическото равноправие на жената. Затова Женският съюз повдига въпроса доколко уместно е тяхното разделно съществуване На страниците си неговият орган в. "Женски глас" призовава за единение, тъй като липсвали принципни различия относно целта. (бр. 6 от 15. 12. 1908)

Като цяло мъжката общественост остава незаинтересована от аспирациите на еманципаторките. Тук изключенията идват да потвърдят правилото. Анализирайки необходимостта от промени в избирателния закон, П. Брънеков, отбелязва, че недопускането на жените до урните, както и ограничаването на гражданските им права е "висша несправедливост". По - сериозна поддръжка оказва Стефан Киров. На една среща, проведена в Софийския университет през пролетта на 1911 г., той отстоява, че законодателството не забранява на жените да участват в избирателния процес. (бр. 15-16 от 24. 06. 1911)

Балканските войни разтройват организационно БЖС. Първата национална катастрофа поставя пред българското общество тежки проблеми, към които активистките на тази организация няма как да останат безучастни. Вестник "Женски глас" коментира въпроси по ролята на българката в следвоенното възстановяване, поскъпването на живота, необходимостта от наказване виновниците за катастрофата, санитарната помощ по време на войните и т.н. Борбата за избирателни права на практика е изоставена. Единственият проблясък в това отношение е дискусията по изготвянето на евентуална нова петиция до парламента. (бр. 1 от 15. 11. 1910)

В статия от вестника (бр.3 от 01.11.1908 година) пише, че БЖС е с вицока ангажираност в общата кауза. Това се проявява още с дебата по Закона за народната просвета от 1909 год., който дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства. Активистките около Женския съюз адмирират закона и не го заклеймяват като дискриминационен, не само заради ограничаването му до пасивно избирателно право (право на жената да бъде избирана, но не и участва в избора), но и поради неравноправното третиране по отношение на образователния ценз - изискването от жените на средно образование, докато от мъжете - само на грамотност.

На една среща, проведена в Софийския университет през пролетта на 1911 г., Стефан Киров отстоява, че законодателството не забранява на жените да участват в избирателния процес. Тезата му предизвиква негативна реакция в обществото. Коментирайки проявата на видния юрист, както и твърденията на феминистките, че българката е дала своя принос за Освобождението, Добри Ганчев отправя следните язвителни думи: "Ако някои учителки бяха замесени в комитетските работи, то е защото между въстаниците имаше водевилни воеводи, така, както сега има водевилни професори". (бр. 15-16 от 24. 06. 1911)

Ако трябва да обобщим, в своя първи етап движението за избирателни права на българката не получава обществена популярност. То си остава дело на ограничен кръг феминистки, предимно интелектуалки. Към него не проявяват интерес в своето мнозинство и българските жени. В първите години на ХХ в. пред дамския пол у нас стоят много по-непосредствени проблеми - за мястото му в семейството, професионалната реализация, образованието и свързаните с тях дискриминационни практики.

Една от последиците на Първата световна война е в повишаването ролята на жената в обществото. Този факт ще стимулира феминисткото движение в България. В своя следващ етап, през 20-те години на миналото столетие, то ще получи по-широка публичност.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Защита на правата и интересите на жената във вестник ”Женски глас” 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.